// Вие четете...

Нестандартни размишления

Ще ни събуди ли новата епоха?

„Колкото е по-тъмна нощта, толкова са по-ярки звездите.“

Ще ни събуди ли новата епоха?

Слънчевата ни система се движи към центъра на галактиката по елиптична орбита в цикли от 25 920 години, а след това отново се отдалечава (един цикъл се подразделя на дванайсет периода от по 2160 години). Днес ние сме в процес, в който Слънчевата ни система отново се приближава до центъра на Галактиката и като последствие получаваме повече „енергия“.
Когато тя се отдалечава от първичното Централно слънце, може да се каже, че хората заспиват. Вибрацията на божествената светлина се забавя и „потъмнява“. Напротив, когато Слънчевата система се приближи до Централното слънце, съответно центъра на галактиката, говорим за период на растене. Днес ние бавно се движим от най-отдалечената точка спрямо „светлинния източник“, обратно към светлинния център или към първичния енергиен източник.

Изображение 86: Нашата Слънчева система винаги се движи в елиптична орбита към центъра на галактиката (първичното Централно слънце) – и след това отново се отдалечава.

Нека да допълним, че според съвременните познания елипсата не е затворена в кръг, а е отворена спирала. Обратите – изпадане в сън и пробуждане – са свързани с мащабни промени – промени в съзнанието на живите същества, както и промени в магнитните полюси на планетата ни. Сега се намираме точно в момента на обръщане, след който отново започваме да се приближаваме към центъра на галактиката и да се събуждаме. Астрономически погледнато, ние сме достигнали най-външната точка, „афела“ и се обръщаме отново в посока към центъра. Астрологично, става дума за скоро завършилата епоха на Рибите, последната „спяща“ стара епоха, в момента вземаме завоя и навлизаме в новата епоха на Водолея, Новата епоха или New Age, за да бъдем събудени (или да се събудим сами).
Моментът на „завоя“ може да бъде смятан за връхната точка на сегашния еволюционен цикъл на душите. Тази „Златна епоха“ е като неделята на една земна седмица или „седмия ден“ от еврейската история за Сътворението – продължаващия 2160 земни години почивен ден в борбеното, дуалистичното развитие. След това отново настъпва нов опитен период.
В древно индийските Веди двете фази са изразени като вдишването и издишването на Брама и това ни напомня формулирания още през Античността Закон за полярността, за прилива и отлива, за вливането и изливането, за деня и нощта, за живота и смъртта и т.н.
Диаграмата представя нашия прецесионен цикъл (от 25 920 години) на Слънчевата система, като от дясната страна виждаме първичното Централно Слънце (което се намира в центъра на Галактиката ни). Левият зенит (Кали Юга) е точката, която е най-отдалечена от първичното Централно слънце. Десният зенит е точката, която е най-близо до Централното слънце. Периодът на Кали Юга е наречен Тъмна епоха, защото за 2160 години нашата Слънчева система се намира в най-отдалечената точка на „светлинния или електрическия източник“.
Това, което в момента се извършва със Земята, е само по себе си относително лесно за разбиране. Въпреки това ще дадем пример, за да се запомни по-ясно.
Да погледнем още веднъж диаграмата. Нека на мястото на централното Слънце си представим една свещ (символ за източника на светлина и енергия), а нашата Слънчева система – като кубче лед. Това ледено кубче се движи по елиптична орбита, като в единия зенит то е в най-отдалечената точка, а в другия – най-близко до свещта.
Когато е на далечния край, то е най-студено, тоест си остава ледено кубче, защото молекулите му се движат съвсем бавно и плътността му е най-голяма. Нека придвижим бавно кубчето към свещта. Какво става? От лекото затопляне молекулите ще започнат да се движат малко по-бързо, плътността му ще намалее и ако го приближим още малко до свещта, ще започне да се топи. При определена температура (в случая градуси по Целзий) то ще смени агрегатното си състояние от твърдо в течно. Бихме могли да сравним това със случващото се с нашата Слънчева система. Много от духовните хора, а и много от вярващите говорят за новото време, което ще дойде – за Златната епоха, царството на мира; други говорят за преминаване в четвъртото измерение. Може би последното сравнение е най-сполучливо, защото най-точно описва ставащото. Ние ще постигнем нова степен на материално съществуване.
Да се върнем отново на леденото кубче. Точно както при нула градуса то не се превръща във вода за една секунда, а прави това малко по малко, по подобен начин се развиват нещата със Земята и Слънчевата система. Този процес може да се сравни с изгрева на Слънцето. Слънцето не изгрява по начина, по който светваме крушката, а постепенно, хармонично и плавно.
Леденото кубче се е трансформирало във вода, но продължава да се движи към свещта. То ще запази формата си известно време, но от един момент нататък водата започва да се затопля и бавно да се изпарява.
Или въз основа на ускорението на молекулите настъпва промяна в агрегатното състояние. Тя също протича хармонично. Водата не се превръща в газ за една секунда, а се изпарява бавно, хармонично, почти невидимо и тихо.
Ако сравним казаното с нашата Слънчева система, ние ще се озовем в петото измерение.
За нас, външните наблюдатели, леденото кубче е изчезнало, няма го. Ако се появи някой, който не е гледал как то изчезва, на него ще му изглежда невъзможно и няма да повярва, ако кажем, че тук има голямо количество водна пара. Може би ще добави: „Нищо не виждам, каквото и да ми говориш. Вярвам само на това, което мога да видя.“
Водната пара обаче все още е тук, съществува и ако се отдалечи от свещта, т.е. от източника на светлина, ще стане отново на вода, а по-късно – на лед.
Нека свържем всичко това с нашата Слънчева система и планетата Земя. Ние бавно се придвижваме към Централното слънце, източника на сила, енергия и светлина. Замрялото развитие на Земята започва бавно да се раздвижва, то се активира, появява се напрежение, всичко става по-бързо. Състоянието продължава, докато осъществим промяна в пространствата. Но, както с превръщането на леденото кубче във вода, това става бавно, едва забележимо, тихо и почти не се забелязва от земляните. Ние няма да станем невидими. В крайна сметка и молекулите на леденото кубче също не изчезват, те само се отдалечават една от друга (плътността намалява). Следователно ние самите почти не забелязваме промяната в пространството. Само външен наблюдател би могъл да види как малко по малко изчезваме. Рано или късно ще изчезнем както водната пара.
Нека включим и следното твърдения. „Това яйцевидно – елиптично обикаляне на нашата Слънчева система трае 25 920 години. На полувремето от 13 000 години се преминава през т.нар. Манаски пояс, който продължава един еон от точно 2160 години. За повечето религии това е очакваното райско време или Златната епоха, или както казва Христос, Царството на мира, с по-висока вибрация на цялата Слънчева система. Последният отрязък от едно полувреме, в чиито край се намираме, е известен още от древността и носи името Кали Юга – мрачната епоха, защото сме възможно най-отдалечени от първичното Централно Слънце. От средата на Кали Юга, с нейните 5200 години, започва предстартовото броене за деня X, който според тази бройна система попада в годините на смяната на епохите. От един момент нататък се явяват все повече религиозни учители. Кришна, Заратустра, Буда, Исус, Мани и Мохамед са най-популярните от всички благородни светци, които подготвят хората за деня X, учейки ги на перманентна еволюция на съзнанието, необходимо за идващата «епоха». Следващият еон ще е този на Водолея, който с високите си етически и духовни вибрации ще предизвика пробуждане след обрата на елипсата. Обратът ще е от извънредно значение за развитието на човечеството от земното кълбо и ще се наблюдават все повече «предизвестия» като смяна на парадигмата или пространствен скок, или мутация на съзнанието, или обикновена смяна на времето..“
За несигурните илюминати всичко това означава, че те наистина имат проблем. Доближаването на нашата Слънчева система до Централното слънце носи със себе си по-висока слънчева активност и това има своето въздействие върху Земята. С интензивността на слънчевите изригвания се покачва и броят на самоубийствата, на земетресенията, както и на други природни катастрофи, и на случаите на прекъсване на тока, тъй като по-високата фреквенция оказва въздействие на уредите – особено на тези, които се захранват с променлив ток.
Същевременно се покачва и количеството на откритията, военните действия и качеството на съзнанието.
Тъй като в живота всичко става на цикли, всяко нещо има своето време. От много векове илюминатите работят за голямата си цел, но другите – светлите – също работят.
Ако направим сравнение с едно живо семенце, само по себе си то не служи за нищо. В случай, че климатът е неподходящ или почвата е пясък и гранит, семето няма да покълне. Ако обаче сезонът е подходящ, а почвата плодородна, няма защо да го поливаме и торим, то ще изникне от само себе си.
Същото е и с женската бременност. Жената забременява, когато е готова да приеме нова душа. Това се случва и със сърфиста и вълната или парапланериста и въздушното течение. Всичко в нашия пространствено-времеви континуум се нуждае от правилния момент.
Сегашното човечество е стигнало до зенита на развитието си – до точката, която се смята за решаваща. Повечето хора са забравили, че някога са били свободни и са им отнели свободата. Ето защо възмогването на илюминатите е допуснато от висшите сили: те искат да насочат вниманието ни към това, че сме божествени същества, които поемат отговорността за действията, мислите и чувствата си. Илюминатите (както и самите ние) са част от една голяма игра и те ще подадат оставка, когато изпълнят задачата си за „възпитателния процес“ на човечеството. Естествено не доброволно…
Затова не трябва да се страхуваме или да се борим с тях и с техните цели. Както вече беше обяснено, техният Нов световен ред е колос, стъпил на глинени крака. Ако променливият ток спре, никакъв компютър няма да работи, няма да има никакви сделки на Уолстрийт, никакви връзки със сателитите, никакъв надзор, никакви изправни ядрени бойни глави и т.н.
Дали електро осигуряването на съоръженията им ще бъде прекъснато от хакер, електромагнитно оръжие, от надарени с телекинеза деца или от нарастващата радиация на Слънцето, е чиста подробност.
При всички случаи бъдете сигурни, че Новият световен ред няма да продължи дълго…

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар