// Вие четете...

Управлението

„Ще дойде твоето време“.

„Не на всички е дадено да бъдат първи.“

„Ще дойде твоето време“.

Когато Рейгън беше вече в Белия дом, организаторът на кампанията му, Уилям Кейси избра за себе си поста ръководител на ЦРУ, същата длъжност, която другарят му Джордж Буш заемаше преди това. Ръководейки разузнаването, Кейси, членът на Малтийския орден, имаше възможност да прави чудеса за Братството. Чак след смъртта му, в края на втория мандат на Рейгън, заплетените машинации на Кейси излязоха наяве.
По време на разследването на конгресната комисия се оказа например, че Уилям Кейси, шефът на ЦРУ, е надзиравал работата на Оли Норт в Никарагуа. Кейси е сътрудничел неофициално и с Йоан Павел II и папските тайни организации: Ордена на малтийските рицари, йезуитите, Опус деи и с постоянните посетители на папската канцелария с цел да се финансира и помогне на полския синдикален водач Лех Валенса (лоялен католик) в опитите му да свали полската военна диктатура на генерал Войчех Ярузелски.
Кейси не само убеди Роналд Рейгън да направи историческата стъпка и да назначи американски посланик във Ватикана (за първи път), но и се погрижи това да бъде човек на Ордена на малтийските рицари.
Вицепрезидентът Джордж Буш се въоръжи с търпение и в Белия дом държеше езика зад зъбите си. Добре ориентираните хора в администрацията на Рейгън казват, че по време на заседанията на правителството в овалния кабинет, Джордж Буш обикновено седял мълчаливо и внимателно слушал, без да участва активно в обсъжданията и дискусиите. Това е бил най-страшният кошмар за Буш – изпитание за търпението му.
Обикновено енергичният и необикновено активен Буш е бил принуден да стои дискретно в сянка. Менторите му са му дали явното нареждане да пази равновесие и да не поставя президента в сянка.
„Ще дойде твоето време“ – е казано на Буш, – „когато завърши президентството на Роналд Рейгън“.
В края на краищата на 20 януари 1989 г., осем години по-късно, Джордж Буш застана на подиума пред Белия дом и даде клетва пред световната телевизионна публика като президент на Съединените щати. От този момент посвети всяка минута да реализира отдавна лелеяните мечти на Братството за Нов световен ред, интегрирана световна икономика и обединена (въпреки различията) световна религиозна система.
Колко ослепителна е кариерата на Джордж Буш! Разбира се, на пръв поглед би могло да се стори, че е най-подходящата личност, която се кандидатира за президент. Буш беше петролен индустриалец, представител в ООН, пратеник в Китай (ядрена сила и най- населената страна в света), шеф на ЦРУ (главната разузнавателна централа в света) и вицепрезидент на САЩ – резервен президент цели осем дълги години.
Преди Джордж Буш да завърши Йейл, Прескът Буш, бащата на Джордж, е уредил със свой колега от „Череп и кости“ Джордж да бъде въведен от него в нефтената индустрия. Несъмнено елитът на Братството е установил по-рано, че политическото бъдеще на Джордж има най-големи шансове в силния, ако става дума за избирателите, щат Тексас. Петролната индустрия давала на младия човек прекрасни възможности за създаване на контакти и запознаване с правилата на играта. В Тексас хората от петролната индустрия са ръководели политиката на щата от времето на бликването на фонтаните в Спинделтоп в началото на века.
За ментор на младия, настъпващ в безогледния свят Джордж Буш бе избран Нийл Малоун, университетски колега от Йейл и член на „Череп и кости“ от същата година, както и Прескът Шелдън Буш. От времето на общото му посвещаване Малоун и бащата на Джордж Буш, Прескът, бяха свързани с близки, тридесетгодишни отношения, Нийл Малоун, както и другите членове на ордена, се бе уредил много добре в живота след напускането на университетското градче в Йейл. Заемаше поста главен ръководител на „Дресер индъстрис“, гигантско предприятие за сондажни съоръжения в нефтената промишленост.
Когато Джордж Буш (приет в „Череп и кости“ през 1947 г. ) замина за Тексас, за да започне работа в нефтената индустрия, той не започна от най-ниското стъпало, както искат да ни внушат създателите на официалната му биография. Започна кариерата си от високо, лично напътстван от Нийл Малоун, старшия брат от „Череп и кости“ (посветен през 1917 г. ).
Тридесет години по-късно младият Буш тръгна по стъпките на Малоун. Записа се като доброволец в армията по време на Втората световна война, стана най-младият пилот във военноморския флот, завърши Йейл и бе завербуван от „Череп и кости“. След войната Буш замина с жена си Барбара за Тексас, където Малоун му даде второстепенен, пост в предприятието за нефтени съоръжения в Одеса и го научи на някои неща в нефтената индустрия.
В края на краищата Джордж Буш заедно с Джон Овърби, съсед от Мидленд, Тексас, основаха собствена фирма, купувайки правата за минералите от фермерите и препродавайки ги на по-голяма фирма. После се присъединиха към Хю и Бил Лийдке, основатели на „Пензойл“ и създадоха „Сапата петролеум корпорейшън“.
По мнението на доверени лица, преди много години Буш се отнасял към Малоун като към образец, смятайки, че не може да се намери по-добър пример… “
С други думи, младият Джордж Буш се съюзил с по-възрастен от него човек, който е управлявал една от най-големите петролни фирми в Америка. За пореден път имаме доказателство, че успехът на Джордж никога не е бил застрашен. Пътят му е бил подготвен от добрите стари приятели от Тайното братство.
Не бе ли казал Шекспир, че целият свят е театър, а ние сме актьори на голямата световна сцена? Биографията на Джордж Буш доказва, че Шекспир е бил драматург с голяма наблюдателност. Най-богатите и най-влиятелни хора на света са написали житейския сценарий на Джордж Буш. Успешният сценарий, който доведе Джордж направо на 1600, Пенсилвания авеню, в Белия дом.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар