// Вие четете...

Нестандартни размишления

Шумерските клинописи.

„Истината няма нито младост, нито старост.“

Шумерските клинописи.

През 1840 г. Британският музей възлага на англичанина сър Остин Хенри Лейърд да проведе разкопки в земите между Тигър и Ефрат. През годините под огромните могили (наричани на юдейски телс, tells) той открива антични шумерски поселища. Разкопките на древни „библейски“ градове доведоха и до нещо повече – бяха открити най-старите писмени свидетелства от миналото: няколко хиляди глинени плочки и много ролкови цилиндри.
Откритието се превърна в сензация! Естествено днес множество „експерти“ и представители на теологични факултети продължават да ги подценяват и има защо!
Те съдържат голямо количество информация; изведнъж картината на тогавашното общество се оказа много ясна – с древните договори, закони, царски заповеди, свидетелства за женитби, медицински предписания, философски и теологични текстове и исторически предания. Особено интересни обаче са историята за Сътворението и може би най-старата звездна карта в света!
Подобно на други ранни цивилизации, и в шумерската култура четенето и писането е било привилегия за ограничен кръг хора. Голямата част от населението е неграмотно. Шумерите са правели малки квадратни плочки от глина с няколко сантиметра големина. Текстът се гравирал с остър предмет и накрая плочката се изпичала в пещ. С течение на вековете учените усъвършенствали писмеността и от елементарните пиктограми възниква клинописът. Но възникването на шумерския шрифт може да се разпознае и докаже още в ранното сричково писмо на акадците.
Науката датира от началото на шумерската култура около 3800 до 4000 г. пр. Хр. През този период в земите между Тигър и Ефрат, днешен Ирак, се заселват шумерите. Много изследователи посрещат с радост изказването, че тази култура се появява на световната сцена като от нищото, без никакви научно доказани, предварителни фази на развитие. Шумерите имат свои напоителни и канализационни системи, модерна архитектура, строителна култура, владеят корабоплаването и търгуват с чужди страни, имат развито аграрно стопанство, както и модерна училищна система, притежават административна система, специализирани фармацевти и лекари.
Техните медицински познания са огромни. От глинените плочки и моделите, изобразявайки органи, разбираме, че шумерските лекари са се обучавали и са били добре запознати с различни видове лечение, терапии и оперативни интервенции. Медицината им има три дяла: бултиту (терапия), ширпир бел имти (хирургия) и урти маш маш ше (раждане и утвърждаване). От находките на скелетите в гробищата става ясно, че те са извършвали и мозъчни операции. Пациентът можел да избира между двама лекари, между един „воден лекар“ (А.ZU) и един „маслен лекар“ (IA.). Диагнозата, лечението и терапията се базирала на широките познания по природна медицина.
Както разбираме от находките, шумерите са знаели много и за математиката и астрономията/астрологията.
Шумерската математика се базира на шестобалната система с основно число 60. Този древен народ разделя Зодиака на 30 градуса в 12 знака, които използваме днес. В допълнение, тяхното изчисление за кръга (360 градуса), часовете (2 х 12 = 24), дните, седмиците, месеците и календарната година (365, 24 денонощия) продължават да са част от съвременните изчисления и летоброене. Гръцката дума Gaia (лат. Gaeo), което означава богиня на реколтата, е производна на шумерското KI или GI (дума, земя). Образният знак е хоризонтален, пресечен от осем вертикални линии овал. Коренът на думата днес виждаме в понятия като гео-метрия, гео-логия, гео-графия.
По всяка вероятност шумерите са имали широки познания за Слънчевата система. Много учени основателно предполагат, че единият от ролковите печати е звездна карта. Ролковите цилиндри са шумерско изобретение, което бихме могли да сравним с печатарската преса. Те са малки цилиндри, изработени обикновено от полускъпоценни камъни. Дължината им е около 2,5–7,5 см и са два пръста широки. По повърхността са гравирани различни мотиви. Когато се завъртят върху меката глина, се появява щампа, нещо като комикс от древността. Тази техника е използвана от всички по-късни култури в земите между Тигър и Ефрат (вавилонци, асирийци, акадци).
Цилиндричните печати изобразяват сцени от ежедневния живот, като например, митологични моменти, исторически събития, които съгласно печатите са се случили столетия и хилядолетия преди създаването на ролковия цилиндър.
Междувременно познатата на цял свят звездна карта VA/243 от берлинския Pergamonmuseum (Музеят е част от общия културен комплекс в „Берлинския остров на музеите“. Построен е между 1910 и 1930 г. за открития от Карл Хуман „олтар на Пергамон“ – бел. прев.) не е единственото писмено доказателство за астрономическите познания на шумерите, но със сигурност е най-интересното. Нашата Слънчева система, както ние днес я познаваме, е изобразена на ролков цилиндър с коректно мащабно отношение. „Звездната карта VA/243“ сочи вярната последователност: малкият Меркурий, Венера и Земята еднакво големи, Луната (сателит на Земята), Марс и очевидно големите планети Юпитер и Сатурн, планетите-близнаци Уран и Нептун и накрая Плутон. За разлика от сегашната Слънчева система, „древната звездна карта“ показва още една непозната планета между Юпитер и Марс.
От тази „Звездна карта“ става ясно, че астрономите на древната шумерска култура са познавали строежа на нашата Слънчева система, при това с всички планети. За сегашното ниво на развитие това означава, че предците ни са разполагали със знание, което ние постигнахме едва през последните векове, или по-точно казано, отново ни беше дадено. Днес ние високомерно и знаещо поглеждаме към „древните“. Упорито ни се повтаря, че хората от Античността, от още по-древните култури на Египет и Месопотамия, сравнени с нас, били „ранноисторически“ и примитивни, че са имали наивни вярвания, най-малкото по отношение на вселената и религията. Факт е обаче, че пра-древните народи са разполагали с изумителни знания и дори днес продължават да ни учудват със загадки, а отчасти дори ни превъзхождат по знание.

Изображение 26: Ролковият печат VA/243. В картинката е показан неговият разгърнат образ.

Изображение 27: Т.нар. най-стара звездна карта на света върху акадски ролков печат, около 2300 г. пр.Хр. Снимката показва ролковият печат VA/243 след завъртането му върху глина.

Изображение 28 (вляво): Рисунката върху ролковия печат показва още една допълнителна планета в нашата Слънчева система. Изображение 29 (вдясно): За сравнение: нашата Слънчева система плюс една допълнителна, непозната планета.

Въпреки че някои съвременни учени оспорват факта (без да могат да го опровергаят!), че древните астрономи са познавали строежа на нашата Слънчева система, остава неопровержим! Едва след като физикът Исаак Нютон разработи огледалния телескоп през 1671 г., имахме възможност да открием Уран (Фридрих Вилхелм Хершел, 1881 г.), Нептун (Йохан Готфрид Гале, 1846 г.) и Плутон (Клайд Томбург, 1930 г). Оттогава нашата Слънчева система наброява девет планети, със Слънцето и Луната – общо единайсет небесни тела! Много е странно, че на древната карта могат да се видят Уран, Нептун и Плутон, които ние успяхме да открием едва през последните два века въз основа на съвременната техника.
На стария ролков печат обаче има още една дванадесета планета, разположена между Юпитер и нашия съсед Марс. Днес между Марс и Юпитер има забележително голямо празно пространство – астероиден пояс.
От шумерските клинописи научаваме за нашата Слънчева система, че: Отначало е имало първична слънчева система от три планети (Слънце, Меркурий и Тиамат). След възникването на останалите планети, тя вече е съставена от Слънце плюс още девет планети. От външния космос в нея прониква нова планета (Нибиру или Мардук, както е наречена от вавилонците).
Тя преминала покрай Нептун, Уран и Сатурн. Вследствие от нахлуването й (Нибиру има обратно движение!) и настъпилите промени в гравитационните сили на останалите планети, се стига до големи експлозии и катастрофи, от които възникват новите луни. Следва сблъсък между Тиамат и една от луните на Нибиру/Мардук. След като нашественикът (Нибиру/Мардук) завършва следващата си обиколка около Слънцето, последвала втората и последна колизия. Една от луните на Нибиру/Мардук откъртва малка част от Тиамат. Тя е изхвърлена в чужда орбита и увлича със себе си един от спътниците (Кингу). Те останали двойка и се превърнали в Земя и Луна.
Най-значимото писмено свидетелство от Месопотамия обаче остава епосът „Атрахазис“, запазен в много добро състояние. Той описва света преди потопа и развитието на човечеството на Земята. Епосът разказва за анунаките (тези, които дойдоха от небето на Земята), пристигнали преди около 450 000 земни години от споменатата планета Нибиру (тя обикаля Слънцето за 3600 години), за да добиват злато, което било спешно необходимо за планетата им. Това се случило милиони години след разрушението на Тиамат.

Заради условията си, например наличие на животворяща вода в атмосферата, постоянна и зелена вегетация и екосфера (оптимално разстояние до Слънцето) – планетата ни вероятно се е сторила много подходяща на анунаките. И те избрали Земята!
Нека за момент си представим как е била устроена по онова време: говорим за средата на втория голям ледников период (преди 430 000–480 000 години). Една трета от тогавашната суша вероятно е покрита с лед. Валяло е много рядко. Морското равнище по време на ледниковите периоди (първият започва преди около 600 000 години) според преценките е с около 250 метра по-ниско от сегашното. Причината е голямото количество замръзнала вода. Там, където днес се намират морета и брегове, тогава е било суха земя.

Изображение 31: Планетата Нибиру/Мардук прониква в Слънчевата система, бива привлечена от Слънцето и така се отклонява от първоначалната си орбита.

Изображение 32: Когато Нибиру/Мардук прониква в нашата Слънчева система, променя орбитата на планетата Тиамат (първоначалната Земя). Една от луните на Нибиру се сблъсква с Тиамат и нарушава целостта й. Откъснатата от нея част се отклонява от първичната си орбита, повлича една от двете луни на Нибиру и така възникват днешните Земя и Луна.

Изображение 33: Другата разрушена част на Тиамат е астероидният пояс, който днес се намира между Марс и Юпитер.

Реките, например долината на Нил, Ефрат или на Тигър, се оказали подходящо място за колонизацията на новодошлите анунаки.
Първата група се състояла от петдесет души. Те се приземили в Арабско море и се отправили в посока Месопотамия, където на границата на блатата било издигнато първото им земно селище (Ериду – далечният дом).
Името Ериду се открива в близка форма и в няколко други езици, като например на древногерманския книжовен немски думата Erda, на немски Erde, на английски earth, средно-английски erthe, а ако се върнем във времето и географски назад: на арамейски Artha, Ereds, Erd или Ertz, а на юдейски Eretz – всички означават Земя.
Шумерските списъци с царе описват заселването и времето на царуване на първите десет владетели-анунаки преди големия потоп. Времето се измервало в шар (shar, 1 shar = 3600 години = една обиколка на Нибиру около Слънцето). Според текстовете от първото приземяване до потопа са минали 120 „шар“. В този период Нибиру обиколил Слънцето 120 пъти, което отговаря на 432 000 земни години. Списъкът с шумерските царе е хронологично изброяване на владетели, градове и събития. За съжаление, името на първия „Бог“, планирал първия „божествен“ кралски дворец в „Ериду“ и останалите четири града, не се чете. Другите текстове са единодушни, че става дума за предводителя Енки (господар на земята), на акадски ЕА (господар на водните дълбини). Той освен това носи прозвището Нудимуд (този, който прави нещата) и бил мъдрец, един от вестителите на културата, отличен учен, учител и инженер. Енки е син на Ану (Ан), владетелят на Нибиру, и на богинята Нуму.
Той избрал за лагер края на блатата и казал: „Тук ще се заселим.“ Оттогава земята на Енки се превръща в дом на владетеля и важно култово място. След като анунаките дълги години и при тежки условия добивали злато в „Абцу“ (дълбоките находища), недоволството им нараснало. Бунтът избухнал при посещението на брата на Енки Енлил в мините. Работниците вече не искали да работят… Впрочем и защото по време на работата си били изложени на земните гравитационни сили и процесите на стареене.
Съветът на „боговете“ се събрал и на него от Нибиру дошъл владетелят Ану. Той подкрепил анунаките. Тогава Енки намира решението: трябва да бъде създаден Лулу – примитивен работник! Анунаките приели.
От обозначенията и описанията на шумерите става ясно, че първият човек е създаден изкуствено и то с една цел: да работи за „боговете“. Оттогава той трябвало да понася робството, затова при шумерите е наречен и Лулу амелу (примитивен работник).

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар