// Вие четете...

Морал и Православие

Чудеса и Молитва.

„От мнителност се заболява, от надежда се оздравява.“

Чудеса и Молитва.

Между земната и небесната Църква съществува несъмнено единство, което се осъществява чрез молитвата на вярата и любовта. Вярващите, които принадлежат към земната Църква се обръщат с молитви към Бога и същевременно призовават на помощ светиите, които принадлежат на небесната Църква; а светиите, като се намират близо до Бога, със своите посреднически молитви очистват, укрепват и възнасят до Бога молитвите на вярващите, които живеят на земята, и по Божия воля благодатно и благотворно действат върху тях или с невидима сила, или чрез своите явявания, или по друг начин.
Правилото на земната Църква, да призовава в молитвата си светиите от небесната Църква, се основава на Свещеното Предание, а наченките му се виждат и в Свещеното Писание. Например, когато пророк Давид издига глас към Бога, той споменава светиите, за да подкрепи своята молитва. И днес Православната църква призовава Христос, истинския наш Бог по молитвите на Неговата Пречиста Майка и на всички светии. Свети Кирил Йерусалимски в изяснението си на Божествената литургия казва „Споменаваме и по-рано починалите, първопатриарси, пророци, апостоли, мъченици, та по техните молитви и застъпничество Бог да приеме молбите ни”.
Свети Василий Велики в Словото си за деня на свети Четиридесет мъченици казва „Към четиридесетте мъченици прибягва скърбящият; при тях тича и веселият; единият за да намери избавление от скърбите, а другият – за да се запази благополучието му. Тук срещаме благочестива жена, която се моли за децата си, за завръщане на отпътувалия си мъж, за здраве на болния. С мъчениците нека да стават вашите молитви”.
В Свещеното Писание има свидетелство за посредническата молитва на светиите от небесата, където в откровение, свети евангелист Йоан видял на небесата ангел на който „му се даде много тамян, та с молитвите на всички светии да го тури на златния жертвеник, що беше пред престола. Димът от тамяна с молитвите на светиите се издигна от ръката на Ангела пред Бога”. Също така има и свидетелство за благотворните явления на светиите от небето, за което ни разказва свети евангелист Матей. Той разказва, че след кръстната смърт на нашия Господ Исус Христос „гробовете се разтвориха; и много тела на починали светии възкръснаха; и като излязоха от гробовете подир възкресението Му, влязоха в светия град и се явиха на мнозина”.
Понеже толкова важно чудо не е могло да стане без важна цел, трябва да приемем, че възкръсналите светии се явили, за да възвестят за слизането на Исус Христос в ада и за неговото победоносно възкресение, и с тази проповед да спомогнат за преминаването на родените в старозаветната църква в откриващата се тогава новозаветна Църква.
По един или друг начин след смъртта си светиите извършват чудеса, за което „Четвърта книга Царства” свидетелства, че от допирането до костите на пророк Елисей възкръснал мъртвец. Апостол Павел не само че непосредствено сам извършвал изцеления и чудеса, но и кърпите и убрусите от тялото му правели същото в негово отсъствие. От този пример се разбира, че светиите и след смъртта си могат също така благотворно да въздействат чрез земни средства или предмети, които са получили от тях осветяване.
Свети Григорий Богослов в първото изобличително слово против Юлиян пише „Не си се засрамил от жертвите, заклани заради Христа, нито си се побоял от великите подвижници Йоан, Петър, Павел, Иаков, Стефан, Лука, Андрей, Текла и другите, пострадали за истината преди и след тях, които усърдно противопоставяли и на огъня, и на желязото, и на зверовете, и на мъчителите, и на сегашните и бъдещите бедствия, като чели са били в чужди тела или сякаш без телесни. Заради какво са търпели мъченията? За да не предадат дори със слово благочестието. Тях ние прославяме с велики почести и тържества. Чрез тях демоните бягат и недъзите се лекуват. Те се явяват, те и пророчестват. Самите им тела, когато се докосваме до тях или ги почитаме, имат еднаква сила със светите им души. Дори капките тяхна кръв, тези малки признаци на страданието, са също така действени, както и телата Им”.
Преподобни Йоан Дамаскин пише „Владиката Христос като спасителни извори ни е дарил мощите на светиите, които са източник на различни благодеяния…Чрез ума и в телата им се е вселил Бог”.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар