// Вие четете...

Нестандартни размишления

Човек или Личност?

„Човек не цени хубавото, докато не го загуби.“

”Всичко външно, казва на индивида, че той е нищо, а всичко вътрешно го убеждава, че той е всичко”. Това прекрасно изречение ни показва чувствата на всеки един от нас, когато спокойно седим и се взираме в дълбоките покои на нашето битие. Там нещо се движи и ни прошепва, че не сме се родили без причина.

”В самотата си се подлагаш на изпитания, самотен отиваш в пустиня и те разпитва света”. Струва си човек веднъж с цялата си честност да се вгледа в себе си и ще разбере, че той не е сам, не се е загубил, не е захвърлен в пустинята, тъй като вътре в него живее чувството на царствената и величествена самота. Той е нещо, само с себе си, но в същото време е неразделна част от останалият свят. Тази уникална ситуация, външно или обективно противоречива, възниква заедно с подхода към реалността на пътя, който дзен предлага. Такова чувство произтича от личният творчески опит, който се появява заедно с излизането зад пределите на царството на интелекта и абстракцията. Творчеството се отличава от обикновената активност, това е отпечатък от самоопределящият се деятел, от именуемото “Аз”.

Индивидуалността също е важна за определянето на “Аз”-а, но тя носи повече политически и етически характер. Тя е тясно свързана с идеята за отговорността. Индивидуалността принадлежи към царството на относителното. Тя се асоциира със силите на само утвърждаването. Тя винаги се осъзнава от другите и почти толкова е контролирана от тях. Там, където се подчертава индивидуализмът, там преобладава чувството на взаимното ограничение и напрежение. Тук няма свобода, няма спонтанност, именно на това се дължи тежката атмосфера на затихване и потиснатост. Човекът е смачкан, а в резултат възникват всички разновидности на психичните нарушения.

Индивидуализацията, тоест характерното за даден индивид, представлява обективно понятие за различаване на индивидуалността. Там, където обособяването се превръща в отрицание на другото, там се появява стремежът за власт. Понякога този стремеж се явява напълно неконтролируем, но когато не е толкова силен или когато е повече или по-малко негативен, ние ставаме крайно възприемчиви към критиката. Такова съзнание ни насажда ужасно робство, напомнящо на “дрехата на философията”, това е философия на външното, където всеки се облича за другия, за да изглежда по друг начин, за разлика от това, как изглежда всъщност. Там, където този процес отива далеч, оригиналността се губи, а човекът се превръща в някаква смешна маймуна.

Когато тази страна на “Аз”-а се разраства и започва да преобладава, истинското “Аз” се отхвърля, потиска се и се довежда до нищо. Ние знаем, какво означава това потискане. Творческото несъзнателно не може да бъде потиснато от никой, то така или иначе се показва. Когато не може да се утвърди по естествен път, то преминава всички пречки, понякога по насилствен начин и понякога в патологична форма, но и в двата случая “Аз”-а безнадеждно се разрушава.

За да пробуди видимостта Буда създал учението за аната, японско обръщение „Хей, ти” или не-его. Дзен будизма не се удовлетворява напълно с предложения от Буда отрицателен способ за демонстрация на учението, но той представлява учение за самият утвърдителен и прав път, за да могат последователите на Буда да не блуждаят в търсене на реалността.

Да вземем за пример произнесената от Риндзай проповед: “Съществува истински човек, без купища звание в разголената плът, който влиза и излиза през портата на вашето лице, тоест през органите на чувствата. Който още не се е убедил в това, гледайте, гледайте!” Един монах излязъл напред и попитал: ”Кой е този истински човек без звание?” Риндзай слязъл от подиума, хванал монаха за гърлото и извикал: ”Говори! Говори!” Монахът се поколебал, тогава Риндзай го пуснал и казал: ”Каква жалка отломка кал!”

“Истински човек, без звание” – това е термин на Риндзай за обозначение на “Аз”-а. Неговото учение е посветено на този Човек или Личност. Той понякога го нарича “човекът Път”.

Може да се каже, че той е бил първият наставник в историята на дзен будистката мисъл в Китай, който настойчиво е утвърждавал присъствието на този Човек във всяка фаза на човешката жизнена дейност. Той неуморимо съветвал своите последователи по пътя на реализацията на Човека или истинското “Аз”. Последното е, като метафизичното “Аз”, противостоящо на психологичното и етичното “Аз”, което принадлежи на света на релативното. Човекът за Риндзай се определя, като “нямащ звания” или “независим от”, или “без дрехи”. Това трябва да насочи мислите ни към “метафизичното Аз”.

Голяма част от “Разказите” на Риндзай са посветени на Човека, Личността или “Аз”-а, в които той изразително и обстойно говори за субекта и иска да ни помогне в разбирането на дзен будистката концепция за “Аз”-а.

Риндзай за “Аз”-а или “Този, който точно сега е пред нас, самотен, просветен и в пълно съзнание слуша този разговор за кармата”.

Говорейки за троякото тяло на Буда, уверен, че всичко това са само сенки, Риндзай разказвал: Многоуважавани! В Човека трябва да разберете, кой е играчът със всички тези сенки, източника на всеки Буда, убежището на всички търсени пътища, където и да е. Вниква в кармата и изяснява нейното, а не вашето физическо тяло, не остатъка, не черният дроб, не бъбрека, но не и празното пространство. Кой е тогава този който разбира? Това е Този, който се намира точно пред вас в пълно съзнание. Неговият образ е неделим, той сияе в самота. Това е този, който разбира, как да говори за кармата и как да вникне в нея. Ако вие сте в състояние да видите това, то по нищо не се отличавате от Буда и от патриархата. Никой не прекъсва този, който разбира това. Той е навсякъде, поне доколкото могат да видят очите ни.

Търсещите пътища! Умът е безформен и прониква в десетте страни от света. С очите той се взира, с ушите се вслушва, с носа усеща мириса, с устните доказва, с ръцете хваща, с краката ходи.

Търсещите пътища! Този, който точно сега пред вас сияе в самота и в пълно съзнание, вслушвайки се в разговора за кармата, този Човек никъде не се бави. Той прониква във всичко, различава всичко, не можеш да промениш това, което е.

В един миг той пронизва с мисълта си света на кармата. Срещайки Буда, той говори като Буда, срещайки патриарх – говори, като патриарх, срещайки гладен дух – говори, като гладен дух.

Обръщайки се навсякъде, той странства из всички страни, обучава всички същества и всичко не се оказва отвън, нито дори в едно мигновение на мисълта си.

Където и да отиде, той си остава чист, неопределим, неговият свят пронизва всичките десет страни на света и десет хиляди вещи принадлежат на една същност.

Какво е истинското разбиране? Това си ти, който е във всичко: в обикновеното и в свещеното, в мръсното и в чистото, в земите на Буда, в света на кармата и където и да отидеш, ти самият се явяваш земята, подлежаща на четири етапа на развитие: преход към съществуване, продължение на съществуването, разрушение и изчезване.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар