// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Човекът не е животно защото.

ЕиС7„Какво е било, са видели дедите, какво ще бъде, ще видят внуците.“

Човекът не е животно защото.

Ето някои доказателства:
Цитираме учебника на Димитров и сътр.: „Белтъци, хромозоми и гени, които са еднакви или много близки при различни видове, доказват родствените връзки между видовете…Изумителна е приликата между белтъчните молекули на човек и шимпанзе. За някои от тях съвпадението в аминокиселинните последователности е 100%“. Генетичната близост между човека и шимпанзето се изчислява на 99%.
Еволюционистите считат това за едно от най-силните доказателства за произхода на човека от маймуната или за техния общ произход. Изниква обаче един неразрешим за еволюционната теория проблем:
Ако между два близки биологични вида, каквито са човек и шимпанзе, се наблюдава пълна белтъчна идентичност и само 1% генетична разлика, логично е да се очаква, че ще бъдат не само биологично почти еднакви, но ще си приличат изключително много и в социално, интелектуално, културно и други отношения. От друга страна, ако споменатите по-горе огромни различия между човека и шимпанзето се дължат само на 1% генетична разлика, би трябвало да се очаква, че по-голямата генетична разлика между два вида ще води до много по-големи външни различия. Кучето и вълкът обаче имат значително по-голяма белтъчна и генетична разлика, но външно са почти неразличими (!).
Има нещо много по-загадъчно за еволюционната теория: освен че този 1% генетична разлика е причина за такива колосални различия между човека и шимпанзето, същият този 1% прави невъзможно между видовото кръстосване, като прави тези два вида репродуктивно изолирани. Биологично това е най-сигурният начин за различаване на отделните видове и видовете двойници. Защо при такава белтъчна и генетична близост близко родствените видове да не могат да се кръстосват и да дават плодовито поколение? Еволюционната теория може да изследва и да установи механизмите на този биологичен феномен, но причината за тази репродуктивна бариера между отделните видове ще остане за нея неразрешим проблем.
Ако логиката на еволюционната теория за молекулярно – генетичната близост като доказателство за видово – родствена зависимост беше вярна, това би означавало, че между родители и деца, както и между братята и сестрите от едни родители трябва да има абсолютна белтъчна, генетична, анатомична, физиологична, кръвно групова, имунологична, психична, интелектуална и духовна идентичност. Но всеки знае, че това не е така. Тогава и законите на Мендел за наследствеността щяха да изглеждат по-други, отколкото са сега. Следователно молекулярно – генетичният фактор детерминира и ограничава видовата специфичност, а минималните различия в генетичния материал от 0,2% (99,8% от генетичния материал на хората е еднакъв), както и цялостният комплекс от фактори на околната среда определят индивидуалната специфичност. Знае се, че са възможни 10600 генетично различни човешки полови клетки (гамети). Ако даден човек няма еднояйчен близнак, то е невъзможно друг човек със същия генетичен материал (генотип) да е живял, да живее или да се роди в бъдеще на Земята.
Елементарният и задължителен извод от този биологичен факт гласи, че молекулярно – биологичната близост не е доказателство за родствена близост между видовете… Молекулярно – генетичният фонд е материален носител на кодираната генетична информация, която, както видяхме вече, трябва да има нематериален източник като всяка друга информация. Това го изискват законите на информатиката.
На второ място добавяме и разгледаните вече основания на еволюционната теория за естествения произход на човека. Видяхме, че нито хомоложните или рудиментарни органи, нито вкаменелостите или методите на радио метрично датиране, нито спекулациите с т.нар. „предшественици на човека“ или фалшивият „биогенетичен закон“ на Хекел са убедителни научни основания за причисляването на човека към животинския свят. Освен това показахме, че еволюционната теория е безпомощна да обясни такива важни феномени като смъртта, религията, половото размножение, семейството, инстинктите, природните закони и т.н. Нещо повече – науката и многовековният опит на човека противоречат на еволюционистичното виждане по всички тези въпроси. Ако към всичко това се добавят доказателствата за младата Земя, както и отреченият вече напълно от науката „първичен взрив“, без който еволюционната теория не може да обоснове милиардите години, от които тя жизнено се нуждае, става ясно, че еволюционната връзка на човека с животинския свят действително не може да бъде доказана. Следователно човекът заема особено, специално положение в систематиката на биологичния свят.
Еволюционната теория приема огромните различия между човека и животинския свят. А как може да обясни тази теория известния факт, че между останалите хиляди животински видове (напр. между куче и вълк) не съществуват такива колосални и непреодолими разлики, както между вида Homo sapiens и считания най-близък до него хоминиден вид Homo erectus или между човека и шимпанзето? Според еволюционистите преходът между отделните биологични видове е сравнително плавен, в някои случаи едва забележим. Кое е пречело и пречи на човекоподобните маймуни да тръгнат по пътя на социалната и културна еволюция и днес да имаме изобилие от междинни форми между маймуна и човек – не само в биологично, но също и в социално и културно отношение? Но такива няма… Това признава и един от най-известните еволюционисти G. Simpson, като пише: „Това обичайно отсъствие на преходни форми не се ограничава само с бозайниците, но е почти универсален феномен, отбелязан от палеонтолозите“. Еволюционната теория учи, че „Настоящето е ключ за миналото“. Ако това беше вярно, днес Земята щеше да бъде пълна с живи междинни форми, т.е. с маймуно човеци. Няма нито един!
Всичко това показва, че преходът между тези два вида е непреодолим и че единият не е по-висша форма на развитие на другия.
В подкрепа ще споменем още един допълнителен факт – устройството и функцията на човешкия мозък.
Цитираме проф. W. Gitt: „Този 1,5 кг орган притежава най-сложната структура във Вселената. Той ръководи, координира, събира, преценява, анализира, запаметява, комуникира, приема и изпраща импулси и осъществява мисловните процеси над всички физиологични функции в организма. Тази дейност се реализира от 100 милиарда нервни клетки (неврони) и от още 100 милиарда поддържащи неспецифични клетки. Нервните клетки са свързани помежду си, като броят на връзките (средно 30 000 синапси на клетка) между тях е по-голям от числото на атомите във Вселената (!). Изчислено е, че за описанието на тези между невронни връзки ще са необходими 10 милиарда тома книги с по 400 страници всяка една. Дължината на нервните влакна в главния мозък възлиза на повече от 500 000 км и допълнително 380 000 км извън главния мозък. Мозъкът е в състояние да извършва за една секунда един трилион операции (= 1 милиард милиарда). Най-бързите супер компютри днес са в състояние да извършват 10 милиарда изчислителни операции за една секунда. Така човешкият мозък е 100 милиона пъти по-бърз от най-бързия съвременен компютър“.
Логиката ни кара да приемем, че една такава свръх сложна система, нямаща аналог в природата, не може да е плод на случаен еволюционен процес. Продължителността на времето не може да я създаде. Според Закона за причинно-следствените връзки такава свръх сложна система трябва да има свръх интелигентен Творец. Този Творец ние наричаме Бог.
Ще завършим така, както и започнахме – с цитат от учебник по биология. Цитираме Hoff и сътр. под заглавие „Граници на биологичното познание“:
„В биологията имат смисъл само такива хипотези и теории, които могат да бъдат доказани… Еволюционната теория ни задължава да си поставим следните въпроси:
– Какъв е смисълът на еволюцията?
– Защо еволюцията е довела до появата на човека, който притежава дух, т.е. има способността да мисли, има свободна воля и разумни действия?
– Какво се крие зад израза „случайност“ и как природните науки могат да го обяснят?
На такива въпроси еволюционната теория няма отговор, нито пък това могат да направят природните науки.
Отговорът на тези въпроси се предоставя единствено на личната вяра на човека.
С появата на човешкия дух в еволюцията настъпва нещо съвсем ново…Свободата на волята, същността и смисълът на битието са въпроси, на които биологията не може да отговори. Поради невъзможност да се премине тази граница, човек идва до мисълта на великия Гьоте: „Най-висшето щастие за мислещия човек е да изследва онова, което подлежи на изследване, а пред неизследваемото да благоговее смирено“.
Оставяме коментара на читателя…

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар