// Вие четете...

Нестандартни размишления

Човекът – зависим, независим.

„Жизнения опит е майка на мъдростта.“

Еволюцията на човека от момента на неговото първоначално отделяне от майката и бащата до постигане на неговата пълна независимост и просветеност е чудесно описана от М. Екхарт в „Книга за Бенедикт”:

Първото духовно стъпало или новия човек, по думите на св. Августин, върви по следите на добрите, благочестиви хора, но все още е като дете в прегръдките на майката.

На второто стъпало, той вече не следва сляпо примера на добрите хора. Той горещо търси благоразумни поучения, божии съвет, свещени мъдрости. Обръща гръб на човека и лицето му е насочено към Бог, поставя на колене майката, усмихва се на своя небесен Баща.

На третото стъпало той все повече се отделя от майката, и вече не разчита изцяло на нейната закрила. Той бяга от грижите и отхвърля страха. Сега той може безнаказано грубо и несправедливо да се изправя срещу всичко, но в това няма да намери удовлетворение. В любовта си към Бог е призван, насочил се е към вършенето на добри дела. Бог го е поставил в центъра на радостта, святостта и любовта, и затова всичко не приличащо или чуждо на Бога му се струва нищожно и жалко.

На четвъртото стъпало човекът расте и се обединява в любов към Бога. Той винаги е готов за борба, изпитания, за обкръжаващите го враждебност и страдание, при това по своя воля и ги приема с радост и охота.

На петото стъпало той пребивава, живее в света, наслаждава се на висшата неизяснима мъдрост.

На шестото стъпало той е променен и преобразен от вечната божествена природа. Той е стигнал до пълното съвършенство и e привлечен от знанията за постоянството на вещите и от временния живот, пренася се в образа на Бог, става син Божи.

Няма повече стъпала нагоре и напред. Тук е вечният отдих и покой. Края на вътрешния и новия човек се явява вечният живот.

Какви са зависимостите на човека?

Опита за регресивен отговор на проблема за съществуването може да има различни форми. Те всички са несъстоятелни и довеждат до страдание. Веднъж отървал се от до човечното, райско единство с природата, човекът никога не може да се върне назад – два ангела с огнени мечове му преграждат обратния път. Само в смъртта и в безумието може да се случи такъв обрат, но не и в живота, не и в здравия ум.

Търсенето на регресивно единство може да става на разни нива, които едновременно се явяват различни степени на ирационалност и патология. Човек може да бъде обхванат от страстта към възвръщането в майчиното лоно, в кръглата земя, в смъртта. Ако подобна страст се явява всепоглъщаща и на нея не може да се устои, тогава резултата е самоубийство или лудост.

По-малко опасна и патологична форма на регресивно връщане е привързаността към майчината гръд или твърдата ръка, към заповедите на бащата. Различията между такава привързаност цели и съответства на различията между типовете личности. Оставайки у майчината гръд, той остава вечно зависимо сукалче, изпитвайки еуфория, когато го обичат, хранят, защитават, когато му се възхищават и т.н., това дете се преизпълва с нетърпима тревога при най-малката опасност от отделяне от любящата майка.

Човека, зависим от бащините заповеди, може да проявява значителна инициатива и да бъде активен, но винаги при едно условие, трябва да съществува авторитет, който ще му дава заповеди и да притежава оценяваща и наказателна сила.

Друга форма на регресивна ориентация е деструктивността, чиито цел се явява преодоляване на отделеността в желанието да се разруши всичко и всеки. Тя може да се прояви, като желание да се погълне, включително и себе си и всички около себе си при което света като цяло, а и всяка негова част се възприема, като храна или просто като стремеж да унищожи всичко с изключение на едно нещо – самия себе си.

Има още една форма на избавление от страданието, причинено от отделеността – постепенното изграждане на собственото Аз, като укрепена от всички страни “вещ”. В този случай човека възприема себе си, като собственост, своята сила, своя престиж, своя интелект. Излизането от единството е съпроводено от постепенно преодоляване на нарцисизма. Детето скоро след раждането не си дава сметка за реалността, съществуваща извън него в смисъл на възприятия на чувствата, то още живее в неразривна връзка с майчината гръд, в състояние, предшестващо всяко отделяне на субект и обект.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар