// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Човекът – егоистично срещу Природата.

„Дойдоха като ангели, отидоха си като дяволи.“

Исторически аспект на Кабала. Източниците на Кабала, както и на болшинството от древните учения следва да се търсят в Месопотамия – люлката на човешката култура. Неслучайно това място и днес се явява център на стълкновенията на противоборстващи си интереси. Кабала се е зародила преди около 4000 години. След това тези знания били почти забравени, а в наше време те като че ли се откриват отново.

Цялата история на човечеството се определя от развитието на егоизма. Именно този фактор ни принуждава да изучаваме обкръжаващата среда с цел реализация на нарастващите егоистични желания. За разлика от неживата, растителната и животинската природа на нашия свят, човек постоянно претърпява изменения както от поколение на поколение, така и индивидуално в продължение на своя кратък живот. Неговият егоизъм се развива по пет нарастващи степени.

В древни времена човек не е бил още толкова егоистичен, за да се противопостави на Природата. Той дори без думи, сякаш телепатично, на някакво духовно ниво е чувствал всичко, което го е обкръжавало, и това взаимно единение е било езикът на неговото общуване с Природата.

Оказвайки се на първата степен на егоистичния растеж, човека вече е почувствал желание да подчини Природата на себе си, а не да й се уподоби. Алегорично това е описано като желание да се построи Вавилонската кула висока до небесата.

Нарасналият егоизъм откъснал човека от Природата. Вместо да отстрани цялата нарастваща противоположност, човека си въобразил, че ще може егоистично да постигне замисъла на творението: не по пътя на поправяне на егоизма, а взимайки власт над обкръжаващия свят. Именно така той противопоставил своето Аз на обществото и на Природата.

В резултат човека престанал да разбира Природата, загубил чувството на единство и близост с обкръжаващите го хора. Вместо любов, възникнали ненавист, отчуждение, разединяване и единният древен народ се разделил на множество нации.

На езика на метафорите това се изразява в Тора така: „По цялата земя имаше един език и един говор. Като се дигнаха от изток, те намериха равнище в Сенаарската равнина и се заселиха там. И рекоха един другиму: да си съградим град и кула, висока до небето; и да си направим Име, преди да се пръснем по земята.

Тогава Господ слезе да види града и кулата, които градяха синовете човешки. И рече Господ: ето, един народ и всички имат един език. Ето какво започнаха да правят – и няма да се откажат от намисленото. Ще смесим езика им, за да не разбира един езика на другия. И пръсна ги Господ оттам по цялата земя – така те спряха да зидат града и кулата.“ Битие, 11, 1–9.

Йосиф Флавий в своята книга „Юдейски древности“ пише: „Към неподчинение на Твореца призовавал народа Нимрод. Той съветвал да се построи кула, по-висока, отколкото може да се издигне водата, ако Творецът отново изпрати потоп – и с това да се отмъсти на Твореца за гибелта на предците.

Тълпата се съгласила и започнали да смятат подчинението на Твореца за позорно робство. С голямо желание започнали да строят кулата. Виждайки, че хората не се поправят след урока на потопа, Творецът ги направил разноезични – те престанали да се разбират един друг и се разпръснали. Мястото, където строили кулата, нарекли „Вавилон“ – от станалото там смесване на езици.“

В началото на XX в. германският археолог Р. Колдуей открил във Вавилон руини на кула с размери 90х90х90 метра. Херодот, живял през V в. пр. н. е., също е описал кулата като седем катна пирамида с подобни размери. Историческите източници съобщават, че в центъра на Вавилон е бил разположен храмовият град Есагила, а в сърцето му – Вавилонската кула, храм на върховното божество Мардук. Тя се наричала Етеменанки, което означава крайъгълен камък на Небето и Земята.

Астрологията, зодиакалните хороскопи, гаданията, магията на цифрите, спиритизъм, мистика, магия, заговори, урочасване, викане на зли духове – всичко това е било разработено в Есагила, доживяло е до наши дни и именно днес се осъществява поредният изблик на тези вярвания.

Оттогава човек егоистично се противопоставя на Природата, тоест на свойството на абсолютния алтруизъм.

Алтруизъм (алтруистични желания) – желание за отдаване, действия с намерение заради Твореца.

Вместо това, за да заменят себелюбието с безкористност и да се поправят, уподобявайки се на Природата, хората създават изкуствена защита от нея. Поради това те развиват науката и технологиите. Нежеланието на хората да се поправят, техният стремеж да властват над Природата се нарича „издигането на Вавилонската кула“, което продължава и до ден днешен.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар