// Вие четете...

Морал и Православие

Членове на символа на вярата.

„Който не умее да е благодарен, не може да благоухае.“

Членове на символа на вярата.

За да може да се разбира по-добре Вселенския Символ на вярата би следвало да се обърне внимание на неговото деление на дванадесет члена (или части) и всеки от тях да се разглежда по отделно. В първия член от Символа на вярата се разказва за Бога, за първото лице на Светата Троица – Бога Отец и Бога творец на света. Във втория член се говори за второто лице на Светата Троица, за Господ Исус Христос, Сина Божии. В третия се говори за въплъщението на Сина Божии. В четвъртия се разказва за страданията и смъртта на Исус Христос. В петия се говори за възкресението на Христос. В шестия се разказва за неговото възнесение на небето. В седмия – за Второто пришествие на Исус Христос на земята. В осмия член се говори за Третото лице на Светата Троица, за Светия Дух. В деветия член – за Църквата. В десетия се разказва за Кръщението, където се подразбират и другите тайнства. В единайстия член се говори за всеобщото възкресение на мъртвите. И в дванадесетия член се разказва за вечния живот.
Първи член на Символа на вярата.
Човек да вярва в Бог означава той да има жива увереност в Божието битие, в свойствата и действията Му и с цялото си сърце да приема думите на Неговото Откровение за спасението на човешкия род. Именно от Свещеното Писание може да се разбере в какво се състои вярата в Бог. За нея апостол Павел пише „Без вяра не е възможно да се угоди на Бога, защото оня, който дохожда при Бог трябва да вярва, че Той съществува и награждава ония, които Го търсят”.
Най-близкото и неизменно действие на сърдечната вяра в Бога трябва да бъде изповядването на самата вяра. Изповядването на вярата означава открито да признаваме, при това с такава искреност и твърдост, че нито примамки, нито заплахи, нито мъчения, дори самата смърт да не могат да ни принудят да се отречем от вярата в Истинския Бог и в нашия Господ Исус Христос.
Апостол Павел свидетелства за нуждата от изповядването на вярата за спасението, като казва „със сърце се вярва за оправдание, а с уста се изповядва за спасение”. За спасението е нужно не само да се вярва, а и да се изповядва православната вяра, защото ако някой, за да отрече временния си живот или заради земни изгоди, се отрече от изповядването на православната вяра, то с това би показал, че няма истинска вяра в Бога и в бъдещия блажен живот. За да се отхвърли лъжеучението на езичниците, които като почитали тварта на Бога и вярвали, че има много богове, в Символа на вярата не е казано само „вярвам в бога”, а е уточнено „в един Бог”.
Свещеното Писание учи за единството на Бога. Самите думи в Символа на вярата за единството на Бога са казани от апостол Павел „друг бог няма, освен Единия Бог. Защото, макар и да има само по име богове, било на небето, било на земята – ние обаче имаме един Бог Отец, от Когото е всичко, и ние сме у Него, и един Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние сме чрез Него”.
Човек не може да познае Божията същност, защото тя е непостижима и е по-високо от всяко познание, не само за хората, но и за ангелите. В Свещеното писание апостол Павел е казал, че Бог „живее в непрестанна светлина, Когото никой от човеците не е видял, нито може да види”. Божественото откровение ни дава понятие за същността на Бог и за Неговите свойства. Бог е Дух вечен, всеблаг, всезнаещ, всеправеден, всемогъщ, въздесъщ, неизменен, вседоволен, всеблажен. Това може да се открие и в Свещеното Писание, самият Господ Исус Христос е казал, че „Бог е Дъх”.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар