// Вие четете...

Поведенчески модели

Чия е отговорността?

„Който има власт над своята страст, той е господар. Всяка планина си има долина.“

Чия е отговорността?

Хвърлянето на вина е полезно действие, което можете да прилагате винаги, когато искате да се изплъзнете от отговорност за нещо в живота си. То е убежището за насочения навън човек.
Всяко хвърляне на вина е пропиляно време. Колкото и грешки да намирате у някого и колкото и голяма вина да му хвърляте, това не ще ви промени. Вината само отмества фокуса от вас, когато търсите външни причини за неудобствата и неуспехите си. Самото хвърляне на вина е безразсъдство. Дори да има някакъв ефект, той няма да е върху вас. Като обвинявате някого, вие само го карате да се чувствува виновен за нещо, но няма да успеете да промените в себе си нищо от това, което ви прави нещастен. Може да успеете да не мислите за него, но не и да го промените.
Желанието да премествате фокуса върху другите може да отиде в другата крайност, където се проявява като преклонение пред „герои“. В този случай вие може да започнете да определяте ценностите си, като гледате другите. Ако еди-кой си го прави, аз също трябва да го правя. Преклонението пред другите е форма на само отхвърляне. То издига другите над самия вас и свързва самоосъществяването ви с нещо, което е извън вас. Няма нищо пораженско в това да се преценяват другите и техните постижения, но не трябва да се забравя, че то става слаб модел, когато човек започне да моделира поведението си по техните стандарти.
Всички наши идоли са просто хора. Човешки същества. Всеки ден те правят това, което правите и вие. Сърби ги, където и нас ни сърби.
Нито един от големите „кумири“ в живота ви не ви е научил на нещо. А и те в никакъв случай не са по-добри от вас. Политици, актьори, спортисти, рок звезди, шефът ви, учителят ви, брачният ви партньор или който и да е друг са само изкусни в това с което се занимават, нищо повече. Ако ги превърнете в свои „герои“ и ги издигнете по-високо от вас самия, попадате във външната група и приписвате на другите заслугата за положителните си чувства.
Ако едната крайност е хвърлянето на вина, а другата е преклонението пред кумири, вие сте в някоя точка върху тази „права на отнасянето към другите“.
Ако търсите обяснението за това, как би трябвало да се чувствате или какво би трябвало да правите, извън себе си, то вие се държите като глупак. Първата крачка към преодоляването на това свое качество ще направите, като започнете да поемате отговорността и да приписвате заслуги на себе си. Бъдете кумир на самия себе си. Когато се избавите от модела на поведение, свързан с хвърлянето на вина и преклонението пред „герои“, вие ще преминете от външен към вътрешен контрол, тоест към самоконтрола. Когато вие се самоконтролирате няма всеобщи „би трябвало“, нито за вас, нито за другите.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар