// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Често задавани въпроси – 7, 8, 9, 10, 11.

„Светът съществува за човека, човекът живее за света.“

7. Как разглежда Кабала понятието „време“?

Отговор: Тъй като ние говорим за силите, въздействащи на цялото мироздание, ние си служим с понятията „разум“, „желание“, „информация“ и нямаме предвид тялото. По такъв начин трябва веднага да се договорим, че Кабала не споменава нито за онова, което се намира в пространството, нито за самото пространство: всичко е извън пространството.

Пространството като такова не съществува. То се явява производно на нашите пет сетивни органа. Представете си нашата Вселена, отделете от нея всичко неживо, растително, животинско и погледнете какво ще остане. Какво означава това пространство, в което се намира всичко, което го напълва?

Няма минало и няма бъдеще. Бъди слят само с настоящето и извлечи всичко от него. Тогава в това настояще ти ще разкриеш Вечността и ще разбереш, че времето не съществува. М. ЛайтМан

Повтарям, Кабала говори за това, че пространството като такова не съществува. Щом то не съществува, то няма и движение в този вид, в който ние го разбираме. Щом не съществува движение, то няма и преместване и следователно няма време. Тоест всичко, което ние изучаваме в Кабала, се намира над понятията за пространство, време и движение – понятия чисто човешки.

Ние сме така устроени, че в нас има усещане за време, пространство и движение. По подобен начин ние възприемаме върху себе си въздействието на силата, осъзнавана от нас като наше мироздание, наша Вселена, която се премества и по определен начин взаимодейства с нас. Тя се явява производна на нашето вътрешно устройство, на нашите пет сетивни органа.

Когато човек излиза от областта на усещанията на тези пет сетивни органа и влиза в шестия, той разбира, че не съществува нито време, нито пространство, нито движение. Съществува съвършено друг обем, където има само сили, информация и желания.

8. Съществува ли смърт от гледна точка на Кабала?

Отговор: Представете си, че освен този живот вие сте започнали да усещате друг живот, който по-рано е бил скрит от вас. Вие не сте усещали, че живеете и в него. Изведнъж вие започвате да разбирате, че съществувате и още някъде, в друга система на отношения. Това става за вас толкова важно, че животът на белтъчното тяло се оттегля, губи всякакво значение.

Когато човек започва да усеща духовния свят, в него се измества центърът на битието, осъществява се преоценка на ценностите. Той започва да възприема живота в съвсем друг обем и се отнася към смъртта на тялото като към смяна на ризата.

9. Хората, които са преживели клинична смърт, казват, че виждат коридор, светлина и т. н. Какво става с човек, когато той умира? Той попада в рая или в ада?

Отговор: След смъртта на тялото, тоест след прекратяването на получаването на информация чрез петте телесни сетивни органа, у човек остава минимално усещане за духовното, усещане за присъствие в своя корен, в Твореца – подобно на точка. Следва да се отбележи, че кабалистът, развивайки от точката духовен съсъд, получава в него Висшата светлина – усещане на милиарди пъти по-голямо, отколкото преживелите клинична смърт, поради което усещането е осъзнато, постоянно, управляемо.

10. Защо Висшият свят е скрит от нас?

Отговор: Обкръжени сме от нещо. Това обкръжение се нарича Творец и освен Него няма нищо друго. Ние усещаме Твореца. Кои сме „ние“? Единственото, което е създадено от Него – желанието за получаване, за наслаждение, за напълване.

Ние усещаме Твореца в зависимост от това доколко нашето желание е подобно Нему по свойствата на отдаване. В зависимост от това доколко нашето желание за получаване е противоположно на Неговото свойство на отдаване, ние усещаме скриването. Именно това е нашата реалност. Скриването може да бъде такова, че ние дори да не го усещаме – така наричаното „двойно скриване“, скриване на скриването.

По принцип и в нашия свят ние постигаме нещо, променяйки своите свойства. Нашето постигане зависи от усещанията в петте сетивни органа и от разума, способен да обясни това, което ние усещаме.

Разумът събира всевъзможни впечатления, запомня ги и ни предава образи, стандарти, за да можем ние впоследствие да разпознаваме подобното на онова, което някога сме усещали. Ние сме устроени така и изхождайки от това, изследваме кои сме ние и къде сме ние.

Всичко, което постигаме в даден момент, се нарича „този свят“. Всичко, което ние ще можем да постигнем в следващия момент, се нарича „бъдещ свят“. Това е най-простото определение на този и на бъдещия свят.

Ако аз се въоръжа с телескопи, микроскопи, компютри, големи знания, разбиране, аз ще мога да усетя около себе си много повече и това ще означава, че аз усещам следващия свят, че разширявам границите на познанието извън себе си.

11. В какво е актуалността на науката Кабала?

Отговор: Днес кризата е обхванала всички сфери на човешката дейност: икономиката, технологията, науката, културата, възпитанието, екологията, семейството. Светът е потънал в наркотици, депресията се превръща в болест номер едно, нараства количеството на самоубийствата. Ние виждаме, че хората губят ориентири и надежда. Ако в продължение на цялата история човечеството е имало различни планове и насоки на развитие, то днес всичко е изчезнало. Нито една страна няма ясен път или някаква програма.

Хората, целият свят, включвайки всички страни, на всички нива потъват в отчаяние и губят основата за напредък. Както обяснява науката Кабала, това е много добро състояние – това е край на егоистичния път на човечеството, което сега е длъжно да направи равносметка. И то ще направи равносметка – страданията ще го принудят за това. Човечеството трябва да разбере, че развитието трябва да бъде вътрешно, духовно, а не технологично, икономическо и т. н. Напълването, щастието, което човек е длъжен да намери, ще дойде именно благодарение на неговото вътрешно развитие.

Науката Кабала има какво да каже по този въпрос. Тя разполага с ясна и разбираема методика, която е известна от повече от 5000 години, от времето на Вавилон, люлка на цялата наша цивилизация. Именно оттам е произлязла и науката Кабала. Тя обяснява, че в края на поколенията (дори е написано, че това ще стане в края на ХХ в.) човечеството ще започне да открива, че то няма перспективи за развитие, че то е стигнало до безизходно положение.

Всеобщото отчаяние ще обхване хората, ще възникне реална опасност от световни войни и огромни страдания, а също така и от екологични катастрофи, епидемии и т. н. Но може да стане и обратното. Човечеството, разбирайки цялата критичност на така стеклата се ситуация, ще може да премине към духовно развитие и да поеме по добър път, по пътя на правилното напредване, без предварителни страдания, които са предвещавали пророците и „Книга Зоар“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар