// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Често задавани въпроси – 3, 4, 5, 6.

„Какъвто е народът, такива са и боговете му.“

3. Къде пребивава душата в периода между въплъщенията?

Отговор: Душата между въплъщенията – това е „Азът“ на човека, той не изчезва. Смъртта засяга само тялото, а „Азът“ остава отвъд неговите предели с усещането, че той съществува в друга реалност. Нещо подобно усещат хората, преживели клинична смърт. Дошли в съзнание, те разказват какво се е случвало с тях.

Разбира се, „Азът“ на човек не е свързан с физическото тяло. Но благодарение на него човек усеща този свят. Ако ми се прииска с помощта на физическото тяло да усетя нещо повече, нищо няма да се получи. Но ако аз поискам да усетя реалността не посредством тялото, а направо, посредством душата, то ще мога да го направя. И усещаното от мен по такъв начин ще се нарича духовен свят.

Аз съм способен да го усетя вече в този живот. Необходимо е само да се концентрирам не само върху тялото, а да отделям и някакво внимание на душата. Тогава от нея ще може да се усети и духовното измерение. И аз съм в състояние да направя това.

Нашето устройство е много просто. „Аз“ – това е душата. Тя може да възприема реалността, в която пребивава, с помощта на петте физически сетивни органа. Тогава усещаната от нея действителност се нарича „този свят“.

Заедно с това душата е способна да възприема реалността не чрез одеянието (т. е. тялото), а направо. Тогава онова, което тя усеща, се нарича духовен свят. Душата може да възприема и двете измерения, разликата е единствено в това как тя го прави – посредством физическото тяло или направо.

Науката кабала обучава човек да усеща не чрез тялото, а да настрои себе си така, като че ли съществува извън тялото. За това не трябва да се умъртвява или да се потиска плътта. Нека тя да съществува редом с теб, а ти живей в нея на този свят: със своето семейство, родственици, в своята страна, в определено обкръжение… – както обикновено.

Но заедно с това ти ще започнеш да усещаш действителността непосредствено от душата. И тогава ще ти се открие реалността, в която ти вече си съществувал преди своето раждане в тялото и в която ще съществуваш, когато се освободиш от него.

Когато ти си свързан чрез душата непосредствено с духовния свят, раждането и смъртта на тялото не оказват върху теб практически никакво въздействие. Тялото се възприема като някакво второстепенно допълнение. Именно към такова състояние е длъжен да достигне човек, усетил своята съпричастност към духовното, своята принадлежност към вечността.

4. Може ли човек с помощта на някакви действия или постъпки в този свят да заслужи след смъртта по-добро съществуване на онзи свят?

Отговор: В духовния свят у човека вече няма онези заслуги, които той е притежавал в живота си на този свят, тъй като всички заслуги по принцип не са негови и дотогава, докато човек не започне да развива себе си духовно, той няма заслуги, а всички ситуации и отношението към него му се изпращат отгоре.

Затова, ако човек не се занимава с духовно напредване, то защо той ще притежава възможности, предоставени от степента, която не е заслужил и към която няма никакво отношение?

Баал Сулам (Йеуда Ашлаг), написал „Коментари към Книга Зоар“ и много други трудове по кабала, пояснява, че подобно на това, както човек не е в състояние да съществува в този свят, без да познава неговите закони, така и душата не може да пребивава в духовния свят, без да познава духовната природа.

Ние сме задължени да изучаваме средата, в която живеем, иначе няма да бъдем в съгласие с нея: няма да можем да добиваме храна, няма да намерим от какво да си направим дрехи. Необходимо ни е да изследваме явленията на този свят и да ги управляваме. В такава степен, в каквато човек владее реалността, той може да си осигури всичко необходимо.

Същото се отнася и до духовния свят, той трябва да бъде изучен и такова знание може да даде само такава наука като кабала. Затова, ако човек иска да се погрижи не само за периода, наричан живот във физическото тяло, но и за бъдещия отрязък от време, наричан духовно съществуване, той е длъжен да се занимава с изучаване и на едното, и на другото едновременно.

Нашият живот се състои от материално и духовно начало. Пребивавайки в „онзи свят“, извън тялото, душата на човек, незавършил своето поправяне, е задължена да се грижи за бъдещето на тялото, тоест за следващия живот в този свят, когато човек отново ще се роди в плът и ще продължи процеса на поправяне.

Ние не без причина сме получили знание за това, какво става извън нашите тела, за света, където съществуват само души. То ни е предадено от хората, които са постигнали духовния свят, които казват, че ние няма да можем нито благополучно да живеем в този свят, нито в бъдещия свят, без да познаваме духовното начало подобно на това, както постигаме материалното. В „Книга Зоар“ това се повтаря буквално на всяка страница и поради това са ни дадени кабалистичните източници.

Та какво ни е нужно в този свят? Сведения за това как да се приспособим към живота, как да построим дом, как да си осигуряваме прехрана… За такива действия на хората не са необходими свещени книги. Кабалистичните източници са необходими, за да допълним нашите знания за духовния свят.

Ако ние съединяваме двете части на нашето съществуване – в тялото и в душата, то се удостояваме с достигане на Целта, наричана Замисъл на творението „да се наслади създанието“. Само на тази крайна степен може да се каже, че ние сме включени в състоянието „да се наслади създанието“. Само то се явява вечно и съвършено.

Затова кабалистите се обръщат към всеки човек независимо от пола, националността, възрастта, разяснявайки на всички езици, че ние нямаме друга възможност повече да не се въплъщаваме и да предотвратим ударите, бедите, страданията, освен с помощта на познанието на духовния свят.

Освен това кабалистите казват, че всички събития в този свят се явяват по същността си следствия на действията на духовните сили. Дори ако ние искаме да изменим своя живот в материалното тяло, ние трябва да се издигнем на духовното ниво и да извършим промени в корените.

В резултат оттам в нас ще постъпят благоприятни импулси и ние благодарение на това ще подобрим своето състояние. Страданията, напротив, се изпращат, за да ни подтикнат към изучаването на духовните закони и към познанието на духовната реалност, контролираща и управляваща цялото творение.

5. Съществуват ли във Вселената други обитаеми светове или ние сме безнадеждно самотни?

Отговор: Кабала говори за това, че освен неживата, растителната, животинската и човешката природа във Вселената не съществува нищо повече. Цялата Вселена представлява сама по себе си на практика безжизнено пространство, без обитаеми светове.

Възможно е някъде да се среща живот, намиращ се на примитивни нива на развитие, от типа на „растително“ и отчасти на „животинско“, но същество, подобно на човека, във Вселената отсъства. Разумен живот, притежаващ свободна воля, възможност целенасочено чрез своя разум, своите желания, своите мисли да въздейства на Природата, няма вече никъде, съществува само земното човечество.

6. Какво означава идолопоклонничеството? Какво са идолите?

Отговор: Идолите не са езически богове. „Идолите“ – това е моят егоизъм, комуто аз се кланям. Човек прави идоли от своите егоистични желания, клани им се, работи върху тях – и по такъв начин всъщност се намира в тяхната власт.

Аз не обожествявам вятъра, дъжда, луната или слънцето. Тези образи не се явяват свещени за мен. Свещен за мен се явява само моят собствен егоизъм, моето „аз“, което аз съм длъжен да удовлетворя. Желаейки да се насладя, аз напълвам своето желание, т. е. му се „кланям“ и живея в него. Такова състояние в кабала се нарича неживо, защото идолите са безжизнени. Ако аз искам да изляза на степента „човек“, то аз трябва да видя в себе си безжизнеността на тези идоли и да ги „разруша“.

Идолопоклонничеството – това не е придаване на определена форма на камъка, който става свещен, а отношение към действителността: или човек се подчинява на своя егоизъм и прави всичко заради себе си или той започва да познава Твореца и прави всичко заради ближния.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар