// Вие четете...

Поведенчески модели

Честни взаимоотношения.

„Където няма ревност, няма и любов. Страстта често причинява страдания.“

Честни взаимоотношения.

Според Хелън Дойч, три са основните черти, които характеризират нормалната жена: пасивност, мазохизъм и нарцисизъм. Твърди се, че момчето и момичето притежават изначално еднаква агресивност, но след време те не могат да я проявяват по един и същи начин. Мъжката агресивност може да се насочи навън, тъй като обществото не я потиска, докато тази на момичето се обръща навътре. Тази потискана агресивност, отправена към собственото Аз, представлява женския мазохизъм. Нормалната жена не може да избегне мазохистичната си нагласа; тя й е необходима, за да премине през основните етапи от живота си: половия акт, раждането, майчинството и периодите на възпроизводство, които по един или друг начин са свързани със страданието: По този начин тя сякаш изпълнява наказанието, наложено от Създателя: да страда, за да изкупи първородния грях.
Карен Хорни резюмира по следния начин психоаналитичните възгледи по тази тема: „Специфичното удовлетворение, което жената търси и намира в половия живот и в майчинството, има мазохистичен характер. Дълбинното съдържание на ранните любовни желания и фантазии, засягащи бащата, е стремежът момичето да бъде обезобразено, тоест кастрирано от него. Менструацията има скрития смисъл на мазохистично преживяване. По време на половия акт жената тайно се стреми към насилие и жестокост или – в психичен план – към унижение. Детеродният процес, както и майчините задължения по отношение на детето й носят несъзнавано мазохистично удовлетворение. Нещо повече, ако за мъжа са характерни мазохистични фантазии или действия, то те са израз на неговия подсъзнателен стремеж да изпълнява ролята на жена.“
Нека анализираме това поведение по отношение на вредата, която нанася върху емоционалния и любовен живот на жената, тъй като то обикновено е една от основните пречки за постигане на щастие и личностно развитие.
Женският пол не страда, а по-скоро се възползва от подчиненото си положение спрямо мъжа. Жената пламенно протестира срещу мъжкия шовинизъм, но именно този тип мъже имат най-голям успех сред жените. Обстоятелството, че има жени, които допускат да бъдат малтретирани в продължение на много години, не може да се обясни по друг начин, освен че те дълбоко в себе си са доволни от това. Те изпитват тайна наслада да бъда насилвани и унижавани, факт, който се потвърждава и от еротичните фантазии, разкрити от някои анкети. Чрез тези въображаеми преживявания те постигат оргазъм, който не могат да получат по друг начин.
От друга страна, страданието се е превърнало в неразделна част от женската природа, дори се идеализира и възвеличава, като се изтъкват нейното себеотрицание и жертвоготовност.
Нека отбележим някои модели на поведение, ясно определени като мазохистични:
1) Наличие на задръжки при директното изразяване на изисквания и на агресивност.
2) Жената се самооценява като слаба, непълноценна или по-нисша и поради тази причина изисква внимание и привилегии.
3) Емоционална зависимост по отношение на противоположния пол.
4) Демонстриране на склонност към жертвоготовност, подчиненост, да се чувства използвана или експлоатирана, да стоварва отговорности върху мъжете.
5) Използване на слабостта и безпомощността като средства за завладяване и подчиняване на противоположния пол.
Съществуват също така анатомични фактори, които могат да благоприятстват мазохистичните механизми на жената:
1) По-голямата физическа сила на мъжа. Обстоятелството, че е по-слаба физически, може да благоприятства възприемането на концепцията за мазохистичната роля на жените.
2) Възможността да бъде изнасилена, пряка последица от горната точка, може да породи фантазии, че е нападната, подчинена и наранена.
3) Менструацията, дефлорирането и раждането – все кървави процеси, които подхранват мазохистичното чувство.
4) Женската пасивност в любовния акт. Жената е прониквана от мъжа, което благоприятства мазохистичната интерпретация на този факт.
Ревността е субпродукт на мазохизма, тъй като е ненормален начин да се стимулира либидото чрез фантазирането на любовни сцени между съпруга и съперницата, което екзалтира либидото по много болезнен начин. Въпреки това чрез този механизъм се асоциират удоволствие и болка, така че крайният резултат е една наслада, смесица от болка и удоволствие. Когато този механизъм заеме място в психиката на жената, тя започва да търси и да провокира възможностите да стимулира ревността си, за да поддържа обичайното ниво на мазохистично удоволствие. Важна роля за това играе и езикът, тъй като обидите и упреците са използвани като автолюбовни елементи, за да засилят удоволствието. Обикновено започва с прикрити укори, продължава със сприхави обвинения и завършва с невъздържани обиди. Посредством този механизъм се постига оргазъм, като обикновено последващата реакция са плачът и депресията.
Мъжът е абсолютно объркан от тези психически фокуси, без да знае, че това, което иска неговата партньорка, е да продължи страданието, породено от чувството, че е мамена, за да поддържа нишката на своето мазохистично удоволствие.
Както се разбира, това се оказва адски капан: ако предизвиканите различия не се преодолеят, бракът скоро ще се разпадне; ако се създадат условия, при които жената не може да отправя обвинения в изневяра, тя с всеки ден ще става все по-неспокойна и неудовлетворена, за да скъса най-накрая всяка емоционална връзка със съпруга си.
От огромно значение е да се разбере, че мазохистичният импулс на жената, породен от зависимостта й от мъжа, от чувството й за малоценност спрямо него и от унижението, че не е имала достъп до най-важните социални роли (с изключение на майчинството), противоречи на стремежа й да се еманципира, тъй като еманципирането й би означавало край на мазохистичната наслада.
Честни взаимоотношения между съпрузите са онези, които изключват всеки опит за манипулиране или използване на другия за собствени цели; в които се отхвърлят всички опити да се поддържа изкуствено добър образ; когато съществува реална психологическа нагласа да се казва истината; когато се отхвърля властният егоизъм да се присвоява партньора като предмет.
Емоционалната откритост е също необходимо условие за общуване, тъй като в противен случай се постига повърхностна връзка. Жената обаче, за разлика от мъжа, възприема отбранителна позиция спрямо него, като си служи с изкусни средства да се прикрива, за да не показва истинската си същност. Използвайки безброй хитрини, тя преследва една основна цел: да опознае мъжа, без да разкрие себе си. Какво преследва с тази тактика?
Преди всичко да поддържа една мнима сигурност, защото този, който се разкрива и отдава, става уязвим към критиката, от която жената толкова се страхува. Плаши я също възможността да бъде изоставена, измамена или отхвърлена – чувства, породени от комплекса за малоценност поради нейната ощетеност. Наистина този, който се чувства слаб, има нужда да се защити, за да преодолее усещането за уязвимост. В „Езика на чувствата“ Дейвид Вискот пише: „Тези, които са неспособни да приемат да бъдат наранени, са неспособни и да доставят удоволствие на други. Двата процеса изискват откритост. Да бъдеш открит, означава да бъдеш уязвим, да бъдеш способен да се чувстваш наранен, както и да доставяш удоволствие.“
Между мазохизма и страха да бъдеш наранен няма противоречие; нарцисизмът се противопоставя на мазохизма като уравновесяващ елемент и именно този последен фактор мотивира отчасти невъзможността за откритост и отдаване.
Мъжът обикновено отваря сърцето си за жената, като разкрива без заобикалки неговото съдържание. Тя пък разказва несъществени истории, които съдържат малък елемент истина. По този начин жената задоволява дълбоката си потребност да бъде идеализирана от мъжа.
Нейните отношения с други жени също не са откровени, защото всички те са съперници помежду си, борейки се за притежанието на мъжа. Това обстоятелство поддържа в действие един механизъм от страх, завист и недоверие. А и като се има предвид правилото, според което „никой не познава по-добре една жена отколкото друга жена“, остава латентен страхът да бъде „разобличена“. От друга страна, женската общност непрекъснато напомня за собствената й женствена „малоценност“. Възможността да наблюдава доста „безполови“ същества поддържа едно значително ниво на тревога у жената, тъй като несъзнателно я кара да прави сравнение с мъжа. Поради тази причина дълбоко в себе си тя изпитва отвращение. Това обяснява защо толкова трудно се поддържа единството на женските движения – от една страна, те ревностно се сплотяват, за да защитават правата си, а от друга са готови да се разделят на малки съперничещи си групи.
Накратко, жената не се открива пред мъжа и не поддържа с него честни отношения поради агресивност и латентна завист. Разкрива се емоционално само в определени случаи под натиска на значими събития.
Тя не се обвързва истински и с представителките на собствения си пол поради естествената враждебност към тях, породена от съперничеството за мъжа.
Това поведение разкрива също така слабото доверие, което жената има в самата себе си. Проектирайки го навън, тя става недоверчива към всички. Прикритостта, отбранителната позиция и неискреността са оръжия, с които защитава психическата си неустойчивост. По този начин тя се стреми да повиши самоуважението си, оценявайки се като любовен обект.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар