// Вие четете...

Черно море

Черно море през античността.

K16„Няма да научиш ново, ако не изучиш старото.“

Черно море през античността.

Счита се, че мореплаването в Черно море води своето начало още преди Потопа преди повече от 7600 г. Първите мореплаватели са кимерийците, които произхождат от коляното на един от синовете на Ной – Сим (Ким). Синът на Сим Зиези се посочва за родоначалник на древните българи съгласно Анонимен латински хронограф от 354 г.: Ziezi ex quo vulgares (Зиези, от когото са произлезли българите). Зиези е внук на Ной, Ной е правнук на Енох, а Енох е правнук на Адам (Апокрифната книга на Енох е достигнала до наши дни в етиопска и старобългарска версия).
Едни от първите изследователи на Черно море са финикийците, които още преди пътешествието на аргонавтите – т.е. около 2600 г. пр.Хр. са плавали по неговите води.
След финикийците в Черно море проникват ахейците. Един от техните най-известни митове е посветен на пътешествието на кораба “Арго” към Колхида за златното руно, станало около ХІV–ХІІІ в. пр.Хр. и описано от Омир през VІІІ в. пр.Хр. Същото събитие е отразено и в съчинението “Аргонавтика” на Аполоний Родоски, но значително по-късно от Омир. През 1985 г. англичанинът Тим Северин построява копие на “Арго” и организира пътешествие по пътя на аргонавтите.
Първото известно име на Черно море е от ІІ хилядолетие пр.Хр., когато древните гърци го наричат “Pontos Axeinos” (негостоприемно море). Това е времето на ново черноморската трансгресия, когато повишаването на морското ниво е придружено от нарастваща вълнова активност. По сведения на Ератостен, Страбон и Ариан морето е наречено негостоприемно поради трудните условия на плаване, липсата на удобни пристанища и острови и живеещите по бреговете “варварски” племена за разлика от Егейско море. Възможно е “Аксински понт” да произлиза от скитското име на Черно море “Axsaena” – староиранска дума, която означава “тъмноцветно”.
Пръв Архилох от о. Парос (680–645 г. пр.Хр.) дава сведения за западния бряг на Черно море в околностите на Салмидесос (Мидия). Симонид (556–468 г. пр.Хр.) споменава Истрос (Дунав), скитите и река Танаис (Дон). Географът Скилакс (522–486 г. пр.Хр.), живял по времето на персийския цар Дарий І, в своите “Пропилеи” описва бреговете на Черно море между р. Дон и Колхида, както и народите, които ги обитават.
След VІІІ–VІІ в. пр.Хр. настъпва регресия, спад на вълновата активност и по черноморските брегове се основават древногръцки колонии. Морето вече е наречено “Pontos Euxinos” (гостоприемно море) в произведенията на Пиндар, Хекатей Милетски, Тукидид и др.
Описание на географските открития на елините в Евксинския Понт направил Херодот (484–425 г. пр.Хр.), който в своята “История” е включил обширен географски материал.
Ръководителят на Александрийската библиотека Ератостен (275–195 г. пр.Хр.), един от най-големите математици и географи на древността, смятал, че Черно море е много плитко, тъй като в него се вливали много реки, които го запълвали с тиня. На същата причина той отдава и ниската му соленост (Eratosth).
Бележитият географ Страбон (64 пр.Хр. – 20 г. сл.Хр.) пропътувал цялото южно черноморско крайбрежие до Армения. В своята “География” той нарича Понта източен залив на Вътрешното море (Средиземно море) и достига до извода, че през вековете сушата и морето разменят своите места.
Плиний Стари (23–79 г.) в “Естествена история” дава описание на Черно море и неговите брегове (Plin. E. IV). Река Истрос (Дунав) има 60 притока, от които половината плавателни и се влива в морето чрез шест ръкава. Авторът обяснява произхода на морето с пробив на океана през Хелеспонта (Дарданелите) и Босфора.
Флавий Ариан (95–175 г.) извършил през 134 г. плаване по Черно море, което описал в труда си “Описание на Евксинския Понт” (Arr. Peripl. м. Eux.).
Най-бележитият географ и геометър на древността Клавдий Птолемей (100–178 г.) дава сведения за всички по-важни местности, градове, речни устия и носове на Понта, както и техните координати.
Филострат в края на ІІІ в. прави описание на Северния Понт, където се простират Таврическите (Кримски) планини. Амиан Марцелин (330–400 г.) описва Черно море и съседните му земи, река Дунав и нейните ръкави.
През късната античност след ІІІ в. морето е известно с името Пелагос понтикон (Понтийско море) или само Рontos (морето) в произведенията на Агатархид, Деметрий, Дионисий Халикарнаски, Салустий Крисп. Това отново е период на повишена вълнова активност, която намира отражение и в персийското название на морето от ІІІ–V в. Хашен (тъмноцветно море).
За пръв път названието Черно море (Понтос Мелас) е употребено от Еврипид в трагедията “Ифигения в Таврида” през V в. пр.Хр.
Арабските извори от края на ІХ и първата половина на Х в. наричат Черно море Нейтас или Нитиш (сурово море), “Bahr Buntus” (загадъчно, далечно, голямо море), Българско, Руско и Хазарско море. Ал Масуди (поч. 956 г.) описва море Бунтус (Понтос) и море Майутис (Меотида, Азовско море). Ал Идриси изготвя карта на Черно и Средиземно море през 1154 г.
Славяните през Х–ХІ в. наричат морето Чормное (черно, сурово море), а новогръцкото наименование е мavri Thalassa (Черно море). Турците първоначално го наричат Bahri Siyat (голямо море), а след ХІІІ в. Kara deniz (черно, страшно, голямо море). От Средновековието са известни още имената мer Grecnor (Гръцко море), Румско море (море на ромеите), мare мaius (голямо море) и др.
Постепенно названието Черно море навлиза във всички световни езици. Вероятно това име е свързано с трудните условия на корабоплаване и многобройните корабокрушения през античността и средните векове.
Според Леополд дьо Сосюр произходът на името на Черно море е в съответствие с космологичните представи на древните, свързващи главните посоки на света с цветовете. Северното море е било наречено Черно, южното море – Червено, западното (Средиземно море) – Бяло, а източното море – Жълто.
Според някои настоящото име Черно море се е разпространило от най-дълбока древност сред всички народи и оттогава то не се е променяло. За неговия произход има много хипотези, но най-вероятно става дума за унаследяване от древните митове на едно трагично (черно) събитие от човешката история – Потопът. В епоса за Гилгамеш, героят прекосява „Морето на смъртта”, което се идентифицира с Черно море и отразява неговото състояние след Потопа.
Опознаването на Черно море от представителите на античната наука се прекъснало от падането на Римската империя и настъпването на Средновековието. Несъмнен интерес от това време представляват средновековните карти и портолани, по които може да се съди за еволюцията на бреговата зона. Голям е приносът при изучаването на Черно море на генуезците и венецианците, които са владеели търговията в черноморския басейн в продължение на три века, съставили са морски карти и портолани, чиято точност не е била надмината до началото на ХVІІІ в. Lin40Едни от първите са картите на Пиетро Висконте от Генуа (1311) (фиг. 1), Дулсерт (1339), Фра Мауро (1459), Грациозо Бенинказа от Анкона (1474), Албино де Канепа (1489), Диего Хомем, (1559). (фиг. 2) и др. На италианските средновековни карти Черно море е отбелязано като мare мaggiori (Велико, голямо море). През 1453 г. османските турци превзели Константинопол, събитие, довело до забавяне на историческото развитие на цяла Югоизточна Европа. С настъпването на ХVІ в. Черно море се затворило повече от всякога (Mare clausum) и се превърнало в турско езеро (Mare Turcicum). Да търгуват по Черно море се отказали и търговците от град Рагуза (Дубровник). През следващите столетия историята на корабоплаването в Черно море се е пишела от моряците на Османската империя и Русия.

Фиг. 1. Карта на Черно море от Пиетро Висконте, 1311 г.

Lin41

През 1635 г. турският пътешественик Хаджи Калфа дава сведения за странджанското крайбрежие, а през 1656 г. Евлия Челеби описва Варненската крепост.
Първи наблюдения върху водообмена на Черно и Средиземно море провежда италианският учен Луиджи Марсили през 1657 г. при Константинопол посредством въже с боядисани в бяло парчета корк. Резултатите са публикувани през 1681 г. в Рим: “Аз установих явлението, наречено от мен долно течение на Босфора, което е противоположно на горното. Към неговото изследване ме пробуди както моят стремеж да проникна в тайните на битието, така и разказите на рибарите, на които то е било познато отдавна”.

Фиг. 2. Карта на Черно море от Диего Хомем, 1559 г.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар