// Вие четете...

Черно море

Черно море и миграцията на коренното население.

Който чете сам – чете без грершки. Който записва – чете два пъти.“

Черно море и миграцията на коренното население.

Известно е, че потомците на първите хора тръгват от Източна Африка и постепенно заселват цялата земя – в Европа проникват преди 40000 г. през Мала Азия и Балканския полуостров. Кроманьонският човек (Homo sapiens fossilis), който почти не се различавал от съвременния, измества и унищожава неандерталския човек (Homo neanderthalensis). Последните неандерталци, които се намирали на по-ниско ниво на социална организация са живели до преди 26–28000 г. на територията на днешни Южна Испания и Южна Португалия.
Преди около 30000 г. започва последният ледников период Вюрм ІІІ, чийто максимум е преди 18000 г., а преди 10000 г. ледниците започват да се топят и се повишава нивото на Световния океан. Черно море по това време е представлявало сладководно езеро с ниво на 90–120 м под съвременното, за което съдим от съхранените древни брегови линии на тази дълбочина. На мястото на Босфора е протичала река, която се вливала в морето. Анализът на цветния прашец (поленовите спектри), попаднал в черноморските утайки показва, че на границата плейстоцен –холоцен преди 10000 г. климатът се затопля – дотогава преобладава полен от степни треви и бор, а след това се появява полен от широколистни дървета. В седиментационния процес обаче не настава промяна – чак до границата долен – среден холоцен в дълбоководието се утаяват езерни карбонатни утайки, което доказва, че Черно море е било сладководно езеро. Преди около 8000–9000 г. настъпва геокатастрофа – Босфорският праг се скъсва и солени средиземноморски води като водопад нахлуват в Черно море: започва Всемирният Потоп. Морското ниво се е покачило от 120 на 35 м под съвременното, нахлули са води с общ обем 31000 км3 и е залята равнинна територия с площ 49000 км2. Потопът е продължил няколко години.
На морското дъно вече се отлагат сапропелни тини, съставени от планктонни организми с високо съдържание на органичен въглерод, достигащо до 18–20%. Сапропелните тини са свидетелство за масово измиране на организми, поради промяна в солеността на морската вода. Над тях залягат съвременни наслаги – висококарбонатни коколитофоридови тини, изградени главно от фитопланктон.
Какво се е случило с жителите на потопените крайбрежни равнини, които по това време са били създали център на развита цивилизация, за която съдим от Дуранкулашкия и Варненския некрополи с най-старото обработено злато в света и не е ли бил потопът момент на пасионарен тласък съгласно теорията на Лев Гумильов за етногенезиса?
Една част от местното население остава на Балканския полуостров, а друга част мигрира през Мала Азия в Месопотамия, отнасяйки спомена за “Морето на смъртта” (Черно море) и създавайки легендата за Потопа. Тя е написана около 1000 г. пр.Хр. на иврит и е широко известна от първата книга на Мойсеевото Петокнижие (Ветхия завет) – “Битие”, гл. 6–9.
На 3.ХІІ.1872 г. сътрудникът на Британския музей Джордж Смит оповестява пред Дружеството по библейска археология в Лондон разчетения от него върху глинени плочки от библиотеката на цар Ашурбанипал в Ниневия “Епос за Гилгамеш”. Епосът е бил написан на акадски език (един от семитските езици) и е представлявал препис на по-стар оригинал от времето на цар Саргон, датиран на 1750 г. пр.Хр. В епоса се разказва за потопа, но в по-разширена версия, отколкото в Библията. Библейският Ной се среща под две имена: Утнапищи и Атрахазис. Героят Гилгамеш съобщава, че неговата родина е далеч на северозапад. На вавилонска карта върху глинена плочка от VІ в. пр.Хр. със стрелка, сочеща на северозапад от Месопотамия е указана родината на прадедите.
Впоследствие са открити още по-стари версии на легендата за потопа на шумерски (несемитски) език. Най-старата е върху глинени плочки от Нипур (2478–2441 г. пр.Хр.), град в Шумер, владян от кутите. На шумерски език Ной е представен с името Зиудзуду (Зиусудра).
Кои са кутите и кой е Зиудзуду? Д–р Явор Шопов идентифицира кутите с народа кути (кутигури, кутригури) – един от основните племенни съюзи на българите. Наставката – гури означава народ, кути е индоарийска форма на думата “куче”, а кутта на хинди също означава “куче”. Вероятно се касае за древен народ с тотем куче.
Милош Сидоров идентифицира името на Зиудзуду с това на митичния родоначалник на българите Зиези, който е записан в Анонимния латински хронограф от 354 г., където се изброяват синовете на Ноевия син Сим – Ким, основатели на народи: “Ziezi ex quo vulgares” – “Зиези, от когото са (произлезли) българите”.
Интерес представлява и вавилонското предание за потопа, съхранено в трудовете на халдейския жрец Берос от ІІІ в. пр.Хр. и достигнало до нас във фрагменти на гръцки език. В него библейският Ной е представен като десетият цар на Вавилон под името Ксисутрус. Явно Ксисутрус е гръцкото произношение на Зиусудра (Зиудзуду), т.е. на Зиези.
От Кутия в Месопотамия кутите (древните българи?) мигрират на изток към иранското плато Ариана, откъдето в състава на ведическите арийци около 1500 г. пр.Хр. нахлуват в днешен Пакистан и Северна Индия (Shopov et al., 2009). От ХІІ в. пр.Хр. там съществуват писмени сведения за династия Балхара и държава Балхара, наричана Булгхар от персите и Бактрия от елините. Бактрия е описана от Страбон като “перлата на Ариана” и е обхващала части от днешен Пакистан, Узбекистан и Северен Афганистан. В 529 г. пр.Хр. Бактрия е завладяна от персите. След похода на Александър Велики Бактрия се преобразува в Гръко–Бактрийско царство (306–140 г. пр.Хр.).
В индоарийската традиция оцелелият от потопа Ной се нарича Ману. Съгласно “Риг Веда” Бригу е основател на род свещенници, а Ману е неговият баща. Според чудесната идея на д-р Петър Добрев Бригу е всъщност Бългу, тъй като в санскрит и в други древни индоевропейски езици вместо “л” се е произнасял звук, среден между “л” и “р”. Например вълк на санскрит е врика, дълъг–дрику и т.н. Според Херодот бригите (българите) са най-старият народ на земята – сведение, което той е почерпил от египетските жреци. Забележителни са прозренията на Георги cbor37Раковски, който вероятно използвайки неизвестни за нас извори пише: “Български пръв законодавец е бил в Индия Ману, кога закони са си пренесли българи в преселение си оттам в Европа” и още: “… защо ние сме първите и най-стари жители на Европа и най-чистите потомци на ариите… кои са били зели онова направление еще от хиндустанското си преселение от бабилонските страни, дето се задържаха много време”.

Пътят на българите–5568 г. пр.Хр.–681 г. сл.Хр.

През І в. пр.Хр. – ІІ в. сл.Хр. cbor38българите са в състава на Кушанската империя в Пакистан и Северна Индия (куше е индоарийски вариант на думата “куче”). След разпадането на империята те мигрират на запад през Памир, Хиндукуш, езерото Балхаш (Бългхаш), Бухара (Бългхара) покрай Аралско море и в 165 г. според “Именника на българските канове” (кан=канас ювиги=княз), съставен от самите тях, между Черно и Каспийско море кан Авитохол основава държава, отбелязана от летописците като “Стара Велика България”.
Синовете на петия кан на Стара Велика България Кубрат основават редица нови държави: кан Котраг – Волжка България, съществувала до края на ХVІ в.; кан Кубер – държава в Панония и впоследствие около гр. Битоля (Македония); кан Алцек – в Италия; кан Аспарух – в Дунавска България – Малка Скития (Добруджа) и Мизия.

 

Разселване на индоевропейците след Потопа в Черно море

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар