// Вие четете...

Морал и Православие

Църквата.

„Когато нещастието те сполети, късно е да се предпазваш от него.“

Църквата.

Църквата е богоустановено общество от хора, обединени от православната вяра, Божия закон, свещената йерархия и тайнствата. Човек да вярва в Църквата означава благоговейно да почита истинската Христова църква и да се подчинява на нейното учение и заповеди с увереността, че в нея пребъдва, спасително действа, учи и управлява благодатта, изливана от нейния Глава – Единия вечен Господ Исус Христос.
Макар и да е видима Църквата е предмет на вярата, защото според апостола тя е „разкриване на онова, що се не вижда”. Църквата е предмет на вярата, защото благодатта Божия е дадена на нея и на осветените в нея хора, която е невидима, и именно тя е предмет на вярата в Църквата. Макар Църквата да е видима, тъй като тя се намира на земята и към нея принадлежат всички православни християни, които живеят на земята, същевременно тя е и невидима, тъй като пребъдва на небесата и към нея принадлежат всички починали в истинска вяра и святост.
Благодат се нарича спасителното въздействие върху хората на Светия Дух, пребъдващ в Църквата от деня Петдесетница, което се постига чрез извършване на светите тайнства, назидание в Божието слово, молитва и благочестив живот.
В Свещеното Писание по отношение разбирането за Църквата, като земна и едновременно с това небесна, апостол Павел се обръща към християните с думите „Вие обаче пристъпихте към планината Сион и към града на живия Бог, небесния Йерусалим, и към десетки хиляди Ангели, към тържествения събор и църквата на първородните, които са написани на небесата, и към Бога, Съдия на всички, и към духовете на праведниците, които са достигнали съвършенство, и към Исуса, Ходатая на новия завет”.
В пребъдването на благодатта Божия можем да се уверим с това, че неин глава е Богочовекът Исус Христос „Който е пълен с благодат и истина” и Който изпълва Своето Тяло – Църквата – с благодат и истина. Освен това, че Спасителят обещал на Своите ученици да им изпрати Дух Свети, за да пребъдва с тях вечно, и че според това обещание, Светия Дух поставил пастирите на Църквата.
Апостол Павел за Исус Христос казва, че Бог Отец „Го поставил над всичко, Глава на църквата, която е Неговото тяло”. А за пастирите на Църквата казва „Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дъх Свети ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв”.
Благодатта Божия пребивава в Църквата досега и вечно ще пребивава, в което ни уверяват думите на Исус Христос, както и думите на Неговия апостол „Ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят”. „Аз съм с вас през всички дни до свършека на света”. „Нему (на Бог Отец) да бъде слава в църквата чрез Исуса Христа във всички родове от века до века. Амин”.
Църквата е една, защото тя е едно духовно тяло, има един Глава – Христос и духовно се оживотворява от единия Дух Божи. „Едно тяло сте и един дух, както сте и призвани към една надежда на вашето звание; един е Господ, една е вярата, едно е кръщението, един е Бог и Отец на всички”.
В същия дух и св. Киприан Картагенски пише „Бог е един и един е Христос, една е и Неговата Църква, вярата е една и един е народът, събран в единство на тялото със съюза на съгласието. Единството не трябва да се раздробява, както не бива да се раздробява и едното тяло, чрез разкъсването на връзката – всичко което едва що се отдели от жизненото начало, не може със загубата на спасителната същност да живее и диша самостоятелен живот”.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар