// Вие четете...

Управлението

„Цивилизования“ грабеж на Запада.

„Взел плява, а се налага да връща със зърно.“

Ние вече говорихме за паразитизма на западното общество, което употребява повече, отколкото произвежда. Своите потребности Западът все повече и повече удовлетворява за сметка на останалия свят. В САЩ и Западна Европа от целия свят се стича продоволствие, нефт, текстил, дрехи, автомобили, обувки, битова техника, кожи, украшения, драгоценни метали и т.н. На езика на учебниците по икономика това се нарича „импорт на стоки“. Тоест всичко звучи много „културно“ и „цивилизовано“. Нима някой ще започне да възразява срещу международната търговия като форма за „международно сътрудничество“?

Но възниква малко въпросче: „С какви пари Западът купува всичко това?“ Та нали Западът употребява все повече и повече и произвежда все по-малко и по-малко. За да купуваш трябва да произвеждаш и продаваш. А с производството Западът е все по-зле и по-зле. Отговорът е прост: „Западът купува на вересия“. Следващ въпрос: „А кой му дава на вересия?“ Отговорът пак е лесен: „Онези, които му продават стоки“. Кредитът се оформя като хартиени полици, които наричат „резервна валута“ (американски долари, евро и др.). Тези хартии – полици се издават от централните банки (ФРС, ЕЦБ, Банка на Англия и т.н.). Тези книжа са „законно платежно средство“ за страната длъжник, тоест нейни пари.

Обикновено всяка кредитна сделка предвижда: а) лихва за правото на ползуване на кредита; б) срокове за погасяване на дълга; в) вида на ценностите, които се използуват за погасяване на дълга и лихвата (вид валута, ценни метали, стоки и услуги).

Що се касае до лихвите, то начисляване на такива за получателя на хартиите – полици не се предвижда. Самите кредитори (същите развиващи се страни) когато вземат заеми за свои нужди ги взимат с лихва, а когато дават на кредит на западните страни, проценти не se начисляват. Видимо, по такъв начин страните кредитори демонстрират своето негативно отношение към лихварството и дават на останалите пример за принципна борба с лихвата.

Много „безкористна икономика“!

Срокове за погасяване на кредитите. В случаят който разглеждаме, кредитът няма никакъв определен срок на погасяване. В учебниците по икономика подобни екзотични кредити се наричат „онколни“; от английското „on call“ — „по поискване“; има се предвид „погасяване при поискване“. Чие поискване? Разбира се, по искане на кредитора. Той е господар на положението, той има права за изискване на своето имущество, когато това му е угодно. В нашия случай, както показва опитът, страната кредитор по някаква причина нищо не изисква, тихо си мълчи. Времето минава, а реалната стойност на дълга в следствие на инфлацията се снижава, „топи се като мартенски сняг“. Дългът може съвсем да се „изпари“ за една нощ, ако стане рязка девалвация на паричната единица на страната длъжник. За най-любознателните, настойчиви и неспокойни граждани паричните власти на страната кредитор (това са ЦБ и министерството на финансите) са подготвили стандартен отговор: „Ще ги изискват нашите деца и внуци“.

Доста трогателна грижа за „бъдещите поколения“!

Вида на ценностите, използувани за погасяване на дъга. Да напомним, че хартиените полици, намиращи се в ръцете на кредитора, представляват, самите те, законно платежно средство на другата страна, която е взела кредит (тоест истински пари). Като че ли, кредиторът може да обменя паричните хартийки за всичко, което душа му пожелае: стоки, земя, предприятия, намиращи се и търгуващи се, в страната длъжник. Но това е само на теория. Онези парични хартийки, които се намират в ръцете на гражданите на страната длъжник, — са едно. А тези, които са в ръцете на страната кредитор (и отделни нейни граждани), — са съвсем друго. На паричните хартийки от втория вид страната длъжник гледа много подозрително и съвсем неохотно допуска до своя пазар. Или въобще не допуска. Предлозите за това, да не допуска, могат да бъдат различни: борба с „мръсните“ пари и „тероризма“, осигуряване на националната безопасност на страната длъжник, защита на „правата на човека“ в страната кредитор и т.н. В рамките на тези кампании се въвеждат ограничения за импорт на капитал, валутни ограничения и забрани, търговско икономически санкции, провеждат се проверки и инспекции, започват арести на банкови сметки, и т.н. И всичко в името на „справедливостта“, „демокрацията“ и „прогреса“. Като цяло, пари в ръцете на нещастния кредитор има, но не може да си купи нищо с тях. Ние говорим сега не за валутни „знаци“ на отделно взети граждани (на тях им разрешават да купуват това онова), а за валутните знаци на държавите кредитори, които се наричат „валутни резерви“.

Впрочем, не бива да бъдем несправедливи по отношение на западните длъжници. Те предлагат в замяна на хартиените полици много „ценна“, както те твърдят, стока (актив). Такъв актив се явяват… други хартии. Те така се и казват: „ценни хартийки“ (пардон, — „ценни книжа“). Например, в САЩ „зелените хартийки“ (доларите) може да ви ги обменят за облигации на американската съкровищница или книжа на ипотечните агентства. Но, ето ти неприятност: да си купиш с тях нещо „по-твърдо“ (например земя) не може, тъй като ценните книжа не се явяват в Америка (както и във всяка друга страна) „законно платежно средство“. Да си представим, че е замислила държавата кредитор (нека да бъде „Папуасия“) да купи в Америка компанията „Дженерал моторс“. Папуасия отново сменя своите „ценни хартийки“ за „зелени хартийки“ и започва да подготвя договор за покупка на американския автогигант. Но тук на сцената излиза Държавният департамент и обявява, че в Папуасия отново се е влошило положението с „правата на човека“. Разбирате ли, „индексът на демокрацията“ се е понижил в тази страна с цели три пункта и там пак е възтържествувал „тоталитаризмът“. А на „тоталитарни режими“ принципната Америка нищо не продава. Но властите на Америка са великодушни: те не възразяват против „инвестиции“ в „ценни книжа“, даже ако тези „инвестиции“ се правят от „тоталитарни режими“. Жестът е действително щедър: в съкровищницата на САЩ поне един процент на година ще начислят на купените „ценни хартийки“! А не като тези лихвари – скъперници от ФРС с техните безлихвени полици – хартийки! И нашата Папуасия отново обменя хартиите – полици на ФРС за „ценните книжа“ на съкровищницата.

Ето в такъв „порочен кръг“ (по-вярно „хартиен кръг“) попада държавата кредитор.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар