// Вие четете...

Приложни науки

Центроване на обектите при цифровата карта.

„Който е грамотен има четири очи.“

Релеф на сушата:

1. Хоризонтали, обриви и други елементи от релефа се центроват с отчитане на направлението на наклона по правилото „по-голямата височина остава от ляво”, тоест от ляво по направление на наклона се намира хоризонтал с по-голямо значение на височината (рис. 18, а).

2. Хоризонталите се затварят на линиите на овразите, рововете, обривите и други, и в местата на тяхното съединяване трябва да стоят съвпадащи по координати възли (рис. 18, б).

Рис. 18. Правила на центроване на хоризонталите:

а) – направление на центроването; б) – затваряне на хоризонталите към обектите на релефа.

3. При пресичане на хоризонталите, обектите на площадната хидрография или площадните обекти от микро форми на релефа, се прекъсват на бреговата линия или на контура на микро формата (рис. 19).

Рис. 19. Правила за центроване на хоризонталите.

4. Оврази и ровове, изобразяващи се в мащаба на картата, се описват като площадни обекти в направление „против часовата стрелка”.

5. Ровове, изобразяващи се с една линия, се описват по осовата линия на условния знак (по правилото „от горе на долу”).

6. Бергщтрихите се явяват условно линейни обекти и се описват с две точки. При това началната точка се намира на хоризонтала (с формиране на възлова точка).

7. Хоризонталите трябва да бъдат обезателно съгласувани с обектите на хидрографията.

Хидрография, грунд:

1. При създаването на площадни обекти от хидрографската мрежа за отделяне на различните по название на реките е необходимо да се използват спомагателни линии. Между различните обекти: река – море, река езеро, река – ръкав и други се прекарват прави спомагателни линии, отделящи ги един от друг (рис. 20, а).

Ако в морето (езерото) се вливат крупни реки, имащи широка делта с голямо количество притоци, то границата, разделяща съответните обекти, преминават по начупена линия, която съединява по допирателната островите в делтата и се прекарва по нататък по най-краткото разстояние към бреговата линия (рис.20, б).

Рис. 20. Правила за центриране на хидрографията.

2. При създаването на площадни слоеве хидрографията е необходимо да бъде допълнена с нейните съединителни линии (линиите на фарватера) на тези участъци, където линейния обект се прекъсва от площадни обекти; за реки с паралелни брегове, не изобразяващи се в мащаба на картата, допълнително се центрова фарватера на реката. Линията на фарватера трябва да се затваря на бреговата линия на океана, морето или езерото. Точно на пресичането на линейните и площадните обекти като се поставят възли. По не протичащи площадни обекти линии на фарватера не се прокарват (рис. 21).

3. Отметките на дълбочините се центроват като точкови обекти. За местоположението на отметката на дълбочината се използва центъра на надписа.

4.Блатата, солниците се центроват в два слоя: в началото се центроват отделни участъци от блатото по границите на щриховката, а след това контурите,ограничаващи участъците, принадлежащи на блатото (за ориентировъчен признак може да служи названието, гъстотата на разположението на блатата).

Рис. 21. Правила за центроване на площадни обекти от хидрографията.

5. Ако площадния обект от хидрографията попада, например, в покритие на блато, то обектът от хидрографията се копира за получаване на съвпадение с границите (рис. 22).

Рис. 22. Правила за центроване на площадни обекти от хидрографията:

а) – съвместяване на слоя от хидрографията и блатото; б) – отделен слой на блатото.

6. Урезът на водата се центрова точно на бреговата линия на хидрографския обект.

7. Линейни обекти: бродове, место за преминаване, салове, ферибот, пристани, котвени стоянки, молове, част от пристан и други се центроват с формиране на възли по бреговата линия на площадния хидрографски обект.

Населени пунктове:

1. За населените пунктове, имащи квартално устройство, граници се явяват линията на контура, ограждаща всички квартали на дадения населен пункт, улиците, изходящиизвън пределите на кварталите, отделни сгради, териториално, влизащи в състава на населения пункт. Контурът трябва да отстоява от квартала на минимално разстояние (рис. 23).

2. За населените пунктове с безсистемни или раз съсредоточено застрояване като граници се явява линията, която преминава през крайните застроявания.

3. Промишлените обекти, попаднали вътре в контура на населения пункт или квартала (гробище, стадион и други), трябва повторно да се намират в слоя на социално – културните обекти.

Рис. 23. Правила за центроване на населените пунктове:а) – сведения за контура на населените пунктове, кварталите и улиците; б) –слой на контурите на населените пунктове; в) – слой на кварталите.

4. Отделни постройки се центроват като точкови обекти.

Пътища и пътни съоръжения:

1. Начални (крайни) точки на обекти от пътната мрежа се явяват:

– точките, където се изменят техните характеристики (класа или материала на тяхното покритие – за автомобилните пътища; количеството на линиите или вида на тягата – за железопътните линии);

– началните (крайните) точки на изображенията на пътищата (местата на разработка на полезните изкопаеми, морските проходи, проходи през реки с площаден характер на локализация и т.н.)

В началните (крайните) точки на обектите от пътната мрежа се дават възловите точки.

2. През населените пунктове, изобразените във вид на пунсони, пътищата се прокарват без прекъсване.

3. Ако по пътя се срещат мостове, тунели, бродове и други, то той се изобразява с прекъсване.

4. При допиране на пътища обезателно се формира обща точка.

5. Пътищата в пределите на населените пунктове не се описват, ако тяхното изображение се прекъсва (между изображението на пътищата и улиците има прекъсвания). Отделните участъци на пътищата в пределите на населените пунктове, изобразени с условни знаци пътищата се описват съответно с обектите (рис. 24).

Рис 24. Правила за центроване на пътища.

6. Възловите точки се формират между пътищата, подхождащи към населените пунктове, контурите на населените пунктове и улиците. Ако пътя преминава в улица вътре в населения пункт, то възловата точка се формира между пътя и контура на населения пункт, а също така път с улица, явяваща се негово продължение.

7. През площадни хидрографски обекти пътя не се прекъсва при наличието на линеен мостови обект. По бреговата линия се поставят в този случай възли, и участъкът от пътя между тези възли се копират от слоя на „мостовете”, но със запазване на кода за път.

8. Транспортните съоръжения (тунели, насипи, изкопи) се центроват със съблюдаване на правилото „по-голямата височина да остане от ляво).

9. Точков мост през линейна река се фиксира с възли точно на пресичането на пътя и реката.

10. Станции, платформи, спирки и други на пътя се фиксират с възли в местата на тяхното пресичане.

Растително покритие.

1. Тесни горски масиви, защитни горски масиви (обекти с линейна характеристика за локализация) се задават с последователност на координатните на точките по осовата линия, преминаваща през геометричния център на условния знак (горски полоси се центрират при наличие на не по-малко от три условни знака). Горските полоси по протежение на път и река се центроват по метода на копиране на съответния участък на пътя, реката или бреговата линия.

2. Ако участък от растителност е ограничен от път, река и други линейни обекти, то той се копира по тези обекти

Следва да се отбележи, че тук са причислени някои правила на топологическите отношения между обектите. Топологическата коректност на картите (тоест изпълняване на изискванията, предявявани по взаимната свързаност на обектите) – необходимо условие за всяка цифрова карта.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар