// Вие четете...

Управлението

Централната банка като първата власт.

„Богата жена взе, власт изгуби.“

Сега ще обърнем внимание на правовия статут на централните банки. Първоначално те били акционерни дружества, а акционерите били предимно отделни физически лица — банкери, а също и юридически лица — частни търговски банки. Съответно, централните банки управляват частните търговски банки. Една такава диалектика на „кокошката и яйцето“. Всъщност централните банки, както вече казахме, „прикриват“ мошеническата дейност на лихварите. По-горе нарекохме централните банки „генерални щабове на лихварите“. Може да ги наречем и по-простичко: „чадъри“. А този който „прикрива“ мошениците, той самият е мошеник — само че добре маскиран и се е погрижил за неприкосновеността си. Правовият статут на самите централни банки разбрано не могат да обяснят дори най-печените „прависти“. Ю. Ю. Болдирев, бивш заместник председател на Сметната палата на РФ, охарактеризира статута на Централната банка на РФ с думите на поета А. С. Пушкин: „Не мышонок, не лягушка, а неведома зверушка“ (не е мишка, не е жаба, а непознато зверче). Тези думи са приложими буквално към коя да е централна банка в света.

Прави се всичко възможно и невъзможно за да се докаже, че централната банка трябва да е „независим“ от правителството институт. На практика във финансовия свят с неговата твърда вертикална власт „независимост“ на отделните институти не може да има по определение. Това е все едно да говорим, че над някои материални обекти на земята не се разпростира закона на гравитацията. Ако централната банка на една или друга страна е „независима“ от своето правителство, тогава, тя зависи от някой друг. Няма да гадаем от кого. Тя зависи от световните лихвари и техния „генерален щаб“ наречен ФРС на САЩ. Само че тази зависимост по всякакъв начин се крие, а за механизмите за контрол на „националните“ централни банки от страна на ФРС в учебниците по „икономика“ нищо не пише.

Ето как за съдържащите се в учебниците аргументации на това, защо централните банки трябва да бъдат „независими“ от правителството, пише с ирония авторът на статията „Ставка ЦБ как фактор кризиса“:

„… отначало извеждането на емисиите изпод контрола на правителството се обосновавал с такива съображения, че, разбирате ли, правителството не може по разумен начин да се разпорежда с такава тънка привилегия. Че правителството «по определение» ще започне да «печата» парични знаци за покриване на дефицита в бюджета, затова е нужно да се съгласим, че под управлението на «мъдрите» банкери процеса на емитиране ще бъде «по-разумен, оптимален и балансиран». Всичко това било добре, но все пак с какви съображения този подход може да се защити? Да не би банкерите да са особени, изтънчени, безупречни хора? Те какво, обладават някакви особени екзотерически знания? Тези знания са недостъпни за обикновените министри? Е добре, предаваме емисионната функция на отделна независима от правителството структура, а някакви правила или ред за използуването на тази функция някой писал ли е? Някъде да е публикувано? Къде са гаранциите, че новите разпоредители с увлечение няма да подкарат на пълна пара отново? Въпросът стои открит“.

По същество, централната банка на всяка страна е отделен клон на властта, който понякога наричат „петата власт“ в държавата. Тя следва трите „традиционни“ — законодателната, съдебната, изпълнителната и „четвъртата“ (така е прието да се наричат СМИ). В действителност, по влиянието което имат върху всички страни на обществения живот, централните банки могат да претендират да бъдат „първата власт“.

Примерно в САЩ добре се вижда как централната банка (ФРС) е „затиснала“ под себе си другите власти.

„Федералната резервна система полага всички усилия за да скрие своите възможности, но истината е такава — ФРС е превзела правителството. Тя управлява всичко което става в нашата страна и контролира всички наши задгранични връзки. Тя произволно създава и унищожава правителства“ — отбелязва в началото на 1930-те години конгресмена на САЩ Л. Макфаден. За тези думи лихварите убили конгресмена.

„Професионалните икономисти“ и други идеологически работници, обслужващи стопаните на ФРС, се опитват да докажат, че ФРС „не е съвсем частна“ структура, че тя се намира под „надзора“ на държавните власти. Основният им аргумент се състои в това, че кандидатурите за членове на Съвета на управляващите ФРС се предлагат от американския президент и се утвърждават от Сената (горната камара на Конгреса на САЩ).

Обаче, това е чисто формална процедура, която не дава на държавните мъже възможности да контролират дейността на ФРС след като членовете на Съвета на управляващите са заели креслата си. Нали решенията на ФРС не подлежат на ратификация от американския президент или Конгреса на САЩ. Още повече, членовете на Съвета на управляващите заемат своите кресла много по-дълго (максималния срок е до 14 г.), отколкото назначилите ги президент и сенатори. Дейността на ФРС не се финансира от държавния бюджет, а Федералните резервни банки почти напълно са освободени от данъци (освен данък върху недвижими имоти).

За Федералния резерв не са писани закони в САЩ! Фактически това е истинска държава в държавата! Съдейки по всичко, „външната“ държава под името „САЩ“ е нужна на „вътрешната“ държава наричана „ФРС на САЩ“ в две качества:

— като защитна обвивка;

— като „хранителна среда“ (подобно на това, как паразит не може да живее извън тялото на животно или човек).

Интересно е да се чете приетия почти преди век закон за Федералния резерв (особено, ако го съпоставяме с конституцията на САЩ).

Примерно, параграф 30 на приетия през 1913 г. от закона за Федералния резерв гласи: „Правото за внасяне на поправки в тоя закон се ограничава“. Параграф 25 от закона определя реда за създаване от банките, влизащи в ФРС, на техни филиали в чужбина. При това правителството няма право да контролира тия филиали, даже ако такава необходимост е продиктувана от съображения за националната сигурност.

Параграф 341 (част 2) на посочения закон е още по-интересен. Там се говори, че законът действува в продължение на 20 години, ако през това време не бъде отменен от Конгреса на САЩ или, ако лиценза на ФРС не бъде отнет във връзка с нарушения на закона. Излиза така, че през 1933 г. Федералният резерв е трябвало да прекрати своето съществуване или Конгресът на САЩ е бил длъжен в съответствие с приетите процедури да удължи срока на действие на закона от 1913 г. През тази година, както е известно, на власт в Белия дом дошъл Ф. Д. Рузвелт, приятел и помощник на основните акционери на ФРС. Централната банка на Америка продължила своето функциониране без каквито и да било помръдване от страна на американските законодатели. Видимо, Ф. Рузвелт и обитателите на Капитолия, както и се полага в критични моменти на историята, когато демократичните процедури стават затрудняващи и вредни, са се ръководели от „революционната целесъобразност“.

Ето какво пише по повод на централната банка като най-важен орган на властта на съвременните лихвари Н. Островский в своята интересна книга „Храмът на химерата“: „В съвременното общество парите са власт. Емисията на пари — това е емисия на власт, разпределяна от емисионните центрове. Източник на власт се явява, въпреки демократичната конституция, не народът, а емитентът, «законно» ограбващ производителя с помощта на емисията. При това емисията разорява всички, освен емитента и свързаните с него структури. Емисията поддържа избраните в обкръжението на емитента и разорява неудобните, понеже кредита (а емисионните пари са в основата си част попадат в обществото във вида на кредит), за разлика от слънцето, не свети за всички. Кредитните отношения повече от всички останали се основават на личното отношение на кредитора към кредитополучателя. Но ако тези отношения не се регулират от Закона, то цялото останало законодателство е насочено само към социалната «емисия» на мирогледа на кредитора… Емисия, която дори да не води до инфлация, произвежда преразпределение на правата за собственост и власт в полза на емитента и свързаните с него финансови структури, които нямат ни най-малко право на тях… Много от ставащото в Русия и самата политическа система може да се разбере, когато се оцени положението и законодателното осигуряване на петата, а по същество първата и единствена власт — властта на парите, осъществявана чрез централната банка (ЦБ). Особено, като вземем предвид, че държавните власти и ръководството на ЦБ на Русия народа и икономиката на страната — не са основополагащи елементи във формирането на дългосрочните цели и задачи“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар