// Вие четете...

Начини на манипулиране

Цената на лесните пари.

„Който плаща, то и поръчва.“

Новите компетенции. И така, само четирима от програмните директори на ЦЛС не принадлежат към кръга на сътрудниците и приятелите, близки до Иван Кръстев от първите му стъпки като експерт – анализатор в Президентството на Република България и във фондация „Фридрих Науман“. Те са привлечени по препоръката на влиятелни професионални кръгове, които са важни за мрежовата работа на мозъчните тръстове: този на Централноевропейския университет в Будапеща, основан от Джордж Сорос (откъдето идва Даниел Смилов, който е защитил докторат по конституционно право в този университет), този на американското посолство и на американското правителство (Весела Чернева е отговаряща за политическите въпроси и за връзките с НПО и американското правителство в българското посолство във Вашингтон, 2000–2003), и от този на българското правителство и на Европейската делегация (в случая на Антоанета Праматарова – представител на България в Европейския съюз (1999–2001) и приятелка на Иван Кръстев от времето на групата „Синтез“). Най-младият сред програмните директори – Рашко Доросиев, препоръчан също от университетски приятел на Кръстев – е единственият директор, който е изградил публичната си кариера след влизането си в ЦЛС, където започва като координатор на големи проекти.

Когато говори за новите попълнения, Иван Кръстев подчертава преди всичко стратегията си за разширяване на компетенциите и на областите на специализация на ЦЛС. Всеки път, когато Центърът се разширява, това става поради желание за отваряне към нова сфера на компетенции:

Това е начинът, по който си запълваме дупките… Гогата (Г. Ганев) беше асистент на Дъглас Норт във Вашингтонския университет. Той привнесе истинска компетенция в областта на американския икономически анализ, който никой в България не практикуваше… Имах нужда от някого, когато станах директор на Балканската комисия, и тогава намерихме Весела. Запознах се с нея, когато тя работеше в посолството във Вашингтон… Назначихме Даниел Смилов заради познанията му в юридическата област… Имахме голям проблем при работата ни в областта на разширяването на Европейския съюз и назначихме Тони Праматарова, която ни позволи да започнем серия от проекти, финансирани от ЕС и Европейската комисия… Всички, с изключение на Рашко, имаха професионален опит…

Желанието и способността да си изградят публичен образ чрез редовно участие в медиите и в различни публични събития (конференции, семинари и т.н.) вероятно са също от основните критерии при назначаването на нови членове на ЦЛС. Според Иван Кръстев това е логика, която се дължи на профила на мозъчния тръст, който за разлика от ЦИД разчита на непрекъсната видимост в медиите и публичните дебати:

Гогата можеш да го видиш на страниците на един куп вестници, на икономическите страници, докато други като Румен не споделят тази медийна култура… Ние искаме новодошлите да публикуват, да говорят в публичното пространство, да ходят на конференции… Ако някой не иска да участва в подобен вид дейност, не виждам да има някакъв смисъл да идва при нас… Да остане затворен и да се занимава… има други места, където може да го прави.

Известността и способността да влизаш в множество мрежи едновременно (академична, политическа, гражданско общество и бизнес), както и принадлежността към професионално и приятелски солидарна група са основните характеристики на „лицата“ на ЦЛС. Става дума за организация, която е едновременно стабилна, затворена (малко ново постъпващи) и отворена (членовете й успоредно се занимават с други дейности).

Не трябва обаче да се забравя фактът, че позицията на Иван Кръстев остава извън всякакво състезание. Неговото лидерство не работи (поне на думи) в противоречие с демократичния модел, а като негов гарант. Я. Папазова дори му приписва функцията на „магически обект“:

Опитваме се да му помагаме, да му служим. Организираме му срещите. Използваме различни източници, много Интернет, сваляме куп неща от мрежата, абонирани сме за различните вестници, за международни списания, поръчваме книги от чужбина… Но Иван остава източникът на информация номер едно. Като че знае куп неща преди другите… дори преди вестниците. Той е нашият магически обект. Никой няма неговата репутация, неговите знания, неговите приятелства в страната и в чужбина…

Иван Кръстев наистина е считан за неотменимо условие за съществуването на ЦЛС:

Иван е ЦЛС… Той ражда идеи, които споделя с високопоставени хора, той е включен в международните среди и на Балканите. Вече се е срещал с Мадлин Олбрайт например. Иван намира и разпределя проектите между нас, а после всеки се занимава със своя проект… той превежда реалността в проекти и е политическото знаме на Института. Дори и аз да му предложа идея, той може веднага да намери финансиране… така през 2002 г. направихме за един месец конференцията „Балканите през 2010“ за перспективите в Косово… (Деян Кюранов).

Това е нашата сила, влияние на Балканите и дори в Западна Европа… Иван. Той е adviser номер едно в Източна Европа. Неговите връзки на пазара на проекти са по-големи и от тези на всички други в екипа. (Румен Аврамов).

Така „егалитаристкият“ модел е по-скоро риторичен. Реалната йерархия в ЦЛС е друга. Моделът се легитимира и от идеята, че е „оригинален“ подход за икономическо управление. В разговорите ни Иван Кръстев твърди, че „демократичният модел“ на ЦЛС се състои също така в съзнателна политика на ограничаване на финансовите амбиции на мозъчния тръст.

Икономическият модел: невъзможната прозрачност. Според Иван Кръстев егалитарният модел на ЦЛС се състои в равенството на приходите между „лицата“ на Центъра:

Хиляда и триста лева: това е нетната заплата, която получават всички програмни директори. При нас освен техническия персонал, всички са директори… Всички, които заемат тази позиция, работят при същите условия. Идеята е всеки да е отговорен за един проект.

Загрижеността за демократичност, въздигната в нещо като идеология на ЦЛС, също е в основата на решението никога да няма много голяма разлика дори и между заплатите на програмните директори и на останалия персонал: „никой не може да получава повече от 30% от друг“. Това правило е въведено поради желанието да се прилага организация, при която личната мотивация и солидарността между членовете на екипа са по-важни от финансовата мотивация. Освен това в един политически и социален контекст, в който НПО са подозирани, че са машини за поглъщане на пари от западни донори, ЦЛС настоява именно върху икономическата си етика, за да покаже с какво е различен и с какво е оригинален:

Не, вижте, що се отнася до парите, знаем че в общество като нашето, в което се получават лесни пари, неясни, отвън, трябва да се спазват прости правила… Например ние решихме, че средната заплата не може да бъде по-голяма от тази на президента на републиката. Така по едно време получавахме по-малко от координаторите в „Отворено общество“. Да не говорим за ЦИД. И това не е защото е имало периоди, в които не сме имали пари, нито заради прочутата предпазливост на Румен Аврамов по бюджетните въпроси. Това е така, защото, ако получаваш пари колкото в бизнеса, без да си в него, губиш легитимността си. Дори и да изглежда смешно, това има значение… Разбира се, при нас хората могат свободно да се занимават и с други дейности – да участват в други проекти, да преподават в университета… Нямат ограничения. Но парите не могат да минават през ЦЛС. Освен това ние нямаме служебни коли, служебни джиесеми… А и, когато някой започне да участва в твърде много други проекти, като Деян Кюранов, излиза в неплатен отпуск… Беше при Димитрина, после по този проект на Сорос в Русия… Защото там парите са несравними, четири-пет пъти повече, отколкото при нас…

Този откъс от интервю с Иван Кръстев, показва съществуването на съзнателна стратегия за легитимация на ЦЛС. Центърът се опитва да се разграничи от средата на мозъчните тръстове и на НПО, чийто имидж ги свързва със света на бизнеса, който по дефиниция е непочтен. Колите, шофьорите и мобифоните наистина са атрибути на икономическите босове. Афишираната воля заплатите в Центъра да не надвишават президентската заплата показва, от една страна, осъзнаването на прекалено голямата разлика между държавното финансиране и финансирането на големите актьори на гражданското общество, а също и волята за вписване в един вид „нормалност“, от друга.

Интересно е, че университетските и академичните заплати въобще не влизат в сметките при това „уравновесяване“ на заплатите: така академичният свят е тотално изключен от моралната стълбица на сравнение.

От друга страна, членовете на екипа са свободни и дори са насърчавани да преподават и да участват в академични изследователски проекти извън мозъчния тръст, тъй като след това ЦЛС използва техния интелектуален престиж за своя сметка. Така е и що се отнася до другите им дейности: отговорни длъжности в частни или обществени институции, банки, НПО и т.н. Случва се дори членове на екипа, като Стефан Попов и Деян Кюранов, да работят в „Отворено общество“; Йонко Грозев, който в течение на десет години е бил директор на Хелзинкския комитет в България, продължава да е сред официалните членове на екипа. Всички те получават средства само по конкретни проекти, без да им се начисляват редовни заплати.

Но какво означава „постоянна заплата“? Членовете на екипа потвърждават, че освен заплатите, те получават хонорари по отделните проекти. Никой не пожела да спомене конкретни суми. Освен това често се случва ЦЛС да не им плаща директно, когато друга организация е лидер на проекта „Отворено общество“, Световната банка и т.н. и експертите на ЦЛС участват в него от собствено име.

Забелязваме също, че от гледна точка на своето икономическо функциониране мозъчен тръст като ЦЛС е динамична структура и следователно не може да бъде напълно прозрачна. Отвъд афиширания образ на хоризонтална и демократична организация, ЦЛС преди всичко е асоциация от експерти, която функционира като реактор за преработване и разширяване на индивидуални и лични стратегии, на легитимност и на мрежи.

Преди създаването на Центъра, Кръстев и неговите двама приятели-съоснователи посещават вашингтонски фондации и мозъчни тръстове. За това свидетелства интервюто с Лиляна Деянова и Деян Деянов. Те са от „малките играчи“, които залагат не на тежестта и на институционалния капацитет, а на политическото влияние чрез развитието на неформални мрежи:

Ако погледнеш Brookings и American Entreprise Institute, веднага си даваш сметка, че в САЩ малките играчи се опитват да компенсират липсата на инфраструктура чрез политическо влияние. Но има и нещо друго: ако искаш да направиш голям мозъчен тръст, трябва да създадеш голяма административна структура с известна централизация, както е при ЦИР и ЦИД. Ако искаш да възприемеш хоризонтална структура с по-непринудени отношения, като мрежа от изследователи, трябва да внимаваш да не се разрастваш над определен брой хора и да си дадеш бюджетен таван… Вече имахме възможността да се разширим, но се отказахме. В даден момент трябва да вземеш решението, че няма да участваш в проекти, които са много добре платени, но са много time consuming. Ако вземеш проект за един милион евро, трябва да създадеш структура като ЦИД, в противен случай не би могъл да се справиш. Ако искаме да запазим структурата си, не трябва да имаме годишен бюджет, по-голям от 400 000 евро. Често има проекти на Европейската общност, които изискват по-скоро натрупване на данни, отколкото творческа работа. Тривиални операции. Ние се съсредоточаваме върху пилотни проекти, малки проекти, които никога не са били изпробвани в България. Такъв е Liberty polls. Вземаме идея отвън и се опитваме да я приложим, да я опитаме на място, с което Институтът непрестанно си изгражда репутацията на първия направил еди-какво си… Ако искаме да станем като Шентов (ЦИД), трябва да променим всичко: мястото, броя работещи и т.н. За мен това е въпрос на избор… А освен това тези институти предимно събират информация, която после друг обработва и интерпретира. Така те не успяват да се превърнат в „лица“, те се адаптират към определени стандартни техники, спуснати им отгоре.

Още повече, че като малък институт ние работим през цялото време с външни партньори. С някои от тях толкова сме свикнали, че предпочитаме сто пъти да работим с тях, отколкото да се разширяваме ние. Защо да правя социологическа агенция вътре в института, щом мога да работя с Боряна от „Алфа Рисърч“, която носи в института не само данните си, но и идеите, и мрежите си. Тя инвестира при нас опита и компетенциите си, без да ни е в тежест.

Привилегироването на идеята за сметка на административната тежест е един от ключовите мотиви на легитимационния дискурс на ЦЛС, който се представя като гъвкава структура, капацитет за бърза политическа реакция и като пионер в областта на политическите идеи и технологии.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар