// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Цената за господство над човечеството.

„Господарските права – дяволска трева.“

Влиянието на интелекта на взаимодействието между „средите“ и супер системите. Да погледнем супер системата от позиция на спрегнатия с нея интелект, като едно цяло. Какво е това „спрегнат интелект“ ние вече го разгледахме в самото начало.

Съществуването на супер системи протича под влиянието на „средата“ (въздействието на „средата“ на супер системата).

При това интелекта сам определя характера на:

– своя информационен обмен със супер системата, с нейната вътрешна йерархия;

– своето взаимодействие със „средата“ и цялата висша йерархия на управление.

– оттук следва, че Йерархически Висшето Управление може да носи по отношение на супер системата крайно разнообразен характер:

– от максималното въздействие, когато от страна на Йерархически Най-висшето Всичко Обхващащо Управление (ИНВОУ) се осъществява непрекъснато издаване на спрегнат интелект на супер системите с преки директиви и контрол за тяхното изпълнение (пряко Бого държавие). Напълно вероятно е, че именно това се е осъществявало по времената на „Едем“, когато в резултат на сурово рентгеново излъчване е станала мутация и са се появили кроманьоците;

– до минималното въздействие, когато спрегнатия интелект на супер системата от страна на ИНВОУ се представя пълна самостоятелност на управление на супер системата, а вмешателство от страна на ИНВОУ се осъществява само при условие на излизане на вектора грешки на самоуправление на супер системата като цяло (или фрагменти на супер системата, или някакви фрагменти на супер системата) извън допустимите предели;

– между максималното и минималното въздействие от страна на ИНВОУ на спрегнатия интелект на супер системите лежат множество различни варианти на управление (спомнете си буквата „Ж“).

И във всички тези варианти от максималното до минималното въздействие:

– на спрегнатия интелект на супер системата;

– на супер системата като цяло;

– на фрагменти на супер системата;

– на отделни елементи на супер системата, от страна на ИНВОУ се налагат два комплекса частни задачи (безадресно управление няма, че ако супер системата е създадена и въведена в „средата“, то тя е създадена „за нещо“, тоест нейното съществуване има цел или комплекс от цели, „вектор на целите“):

• 1-ви комплекс задачи – да издържа натоварването на „средата“;

• 2-ри комплекс задачи – свободните от 1-вия комплекс задачи ресурси да се използват за постигане на целта, заради която супер системата е въведена в „средата“ (или образувана в „средата“)!

Тези два комплекса задачи образуват от страна на спрегнатия интелект супер системи във времето поток цели на управление по отношение на „средата“.

Тук е необходимо да се спрем и да по размишляваме за смисъла на съществуване на човечеството, смисъла на живота на всеки човек, като „елемент на супер системата“, за генетично обусловения потенциал на развитие на човека и цялото човечество, за това, колко време и сили губим и за „отразяване на въздействието на средата“ (хранене, облекло, жилище и т.н.) и колко време и сили губим за разкриване и усъвършенстване на заложените в нашата генетика възможности, за своето самоусъвършенстване, за възпитание и общуване с децата и внуците, да се замислим за това, колко време ни отнема работата, а и въобще да се замислим за днес съществуващото жизнеустройство на хората, което прави от тях биороботи, не позволявайки им да излязат на човешки тип психика, тоест всичко това, от което се определя концепцията за управление на човечеството на планетата Земя в условията на завършваща глобализация.

След такъв размисъл неволно ще се наложи да се замислите за това какво трябва да се прави, за да се измени такова угнетяващо хората жизнеустройство.

За устойчивостта на супер системата. Да погледнем на функционирането на супер системите, изхождайки от двата възлагани на нея комплекса задачи от страна на ИНВОУ.

АКО всички ресурси на супер системата отиват за поддържане на устойчивото пребиваване в „средата“, ТО производителността на супер системата по отношение на целите, заради които тя е въведена в „средата“, е равна на нула.

АКО освен това супер системата се потиска от „средата“ или се измества от нея, ТО въобще не може да иде и реч за постигане на някакви цели. На това място отново се предлага самостоятелно да по размишлявате за днешното наше „житие-битие“, за задъхването на всички и всеки „съвременен начин на живот“, за това на какъв „кръг задачи“ работи всеки от нас и всички ние заедно. А след размишлението у нормалните хора трябва да възникне нормалния въпрос: „А какво да се направи“? Отговор на него ще бъде даден по-късно. А засега ние ще се върнем към по-нататъшното разкриване на обозначения въпрос.

В гореописаната ситуация, когато супер системата се задавя от „средата“, във вектора на цели на управление на супер системата (или самоуправление) на най-първо място ще стои следната цел: – “пребиваване в „средата“ с някакъв запас устойчивост в случай на нарастване влиянието на средата“.

В биологичните видове такава цел е за фиксирана във фундаменталната част на информационния модул за обезпечаване на особата (долната половинка на „жълтъка“). И такова информационно обезпечение, съответстващо на току-що обозначената най-висша цел на съществуване на всеки елемент на супер системата (биологичната особа), се изразява в поведението на такива „елементи“ като страх и инстинкт за самосъхранение.

На това място отново има смисъл да се по размишлява за току-що казаното по отношение на човечеството като цяло, съпоставяйки това с разгледаните по-рано типове психика, глобалния еволюционен процес (и исторически процес, като част от еволюционния), а така и двете концепции на управление. И тогава ще се получи, че по правилата на несправедливата библейска концепция хората с човешки тип психика са ненужни, а са нужни основно „биороботи“ и неголямо количество „демони“. Все пак това тяхно желание противоречи на глобалния еволюционен процес, който протича по Замисъла на Твореца. А у Бога има Божи Промисъл и Божие допускане. И какво ще стане, ако човечеството излезе от пределите на такова допускане? …

Разкриваме въпроса по-нататък.

Запасът устойчивост на супер системата по отношение на нейното пребиваване в „средата“ представлява общата численост на нейните елементи, неизползваеми в дадения момент от времето за отражение (отработка) на влиянието на „средата“. Тоест съществува някаква част елементи на супер системата, която отразява „влиянието на средата“, но има още и елементи на супер системата, които са „свободни от тази работа“. Иначе това може да се представи като „фонд свободното от работа време на всички елементи на супер системата“.

Отново кратко отклонение. А сега у нас в съвременното общество всички от сутринта до вечерта са заети на работа, тъй като „трябва да се въртят“ и трябва „всичко да им е като у хората“ (лозунг на идиоти за идиоти).

Продължаваме разкриването на въпроса.

Но този запас от устойчивост на супер системата – това са нейните елементни ресурси, които само и могат да бъдат задействани за целевото взаимодействие на супер системата със „средата“ в съответствие с вектора на целите на ИНВОУ.

Тоест този запас на устойчивост едновременно определя възможната производителност на супер системата по отношение на „средата“.

Просто казано, супер системата трябва да умее „ефективно“ да работи на два кръга задачи едновременно. Трябва да отразява и влиянието на „средата“, трябва да усвоява и потенциала на своето развитие.

От всичко разгледано следва важен извод:

Усвояване на потенциала за развитие на супер системата – това е въвеждането й на максимална производителност по отношение на „средата“ по вектора цели на ИНВОУ.

Такъв извод изисква оценка на качеството на управление на супер системата:

– по запаса на устойчивост за пребивание на супер системата в средата.

– по производителност на супер системата по отношение на „средата“.

Тези две оценки на качеството на управление на супер системата са йерархически подредени и не са антагонистични (не противоречат едно на друго). Това е така, защото:

– повишаването запаса на устойчивост на супер системата за пребивание в „средата“ позволява да се повдигне – производителността на супер системата по отношение на „средата“.

Сега за общия запас устойчивост на супер системата. Общия запас устойчивост на супер системата по отношение на тези две взаимно проникващи се и допълващи се една с друга цели също представляват сами по себе си неизползвани в дадения момент от време елементни ресурси. Оттук следва, че „мигновената обобщаваща оценка на качеството на управление“ – това е неизползваните в дадения момент от време елементни ресурси, позволяващи да се издържи порастването на влиянието на „средата“ без снижение на производителността по отношение на нея („средата“).

Тези неизползваеми ресурси са елементния запас на устойчивост.

„Обобщаващата оценка за качеството на управление на супер системата за интервал от време“ – това е монотонния ръст на производителност по отношение вектора на цели на ИНВОУ (вж. на графиката на на рис. 12–90).

Рис. 12–90

Но казаното току-що – това е йерархически висша оценка. Тя може да не се вижда на нивото на супер системата. Но на това ниво (нивото на супер системата) все едно винаги е видна нейната основа – освобождаването на елементни ресурси от текущите процеси на функциониране на супер системата. (Отново се замислете за процесите на „функциониране“ на народите, държавите, човека и всеки „елемент“ – човека в тях. Спомнете си също така и за това, какво е това „нравственост“ и „безнравственост“, за които стана дума в „Тайните за качеството на управление“).

Възниква въпроса: „За какви цели се използват освободените ресурси?“ Отговорът изисква разпознаване на вектора на целта на ИНВОУ (Бога) по отношение на супер системата (човечество) от нивото на йерархия, на което пребивава супер системата и нейните „елементи“. Вече разгледахме как да направим това: трябва да се влезе в диалог с Бога. При това е необходимо ясно да се разпознае: с Бога ли общуваме?

Що се отнася до днешното очевидно положение на нещата, то от анализа на съвременните събития следва, че глобализаторте не искат освобождаването на огромни маси хора от нуждата, задачи и проблеми. На обратно, на глобализаторите са им нужни хора, „подтиснати“ от съвременната „среда“ – такава организация на обществото, при която човек няма време да се заеме със своето самоусъвършенстване – усвояване на своя потенциал за развитие. По тази причина глобализаторите излизат против развитието на новите технологии, които биха освободили хората. По тази причина глобализаторите са готови да „принизят“ човечеството до „маймунската нула“, само и само да съхранят своето господство над него (спомнете си „пирамидата на структурата на обществото“ и „пирамидата на знанието“). Тоест съвременните глобализатори са решили да вървят по пътя на Атлантида. Такава подготовка в наше време се изразява в пропагандата във всички СМИ за предстоящата глобална катастрофа, затопяване на огромни територии, създаването в Гренландия на подземни хранилища за пазене на запаси от семена, провокирани от недостиг на Земята от храна за хората и т.н. При това, „глобална катастрофа“ в наше време може да се осъществи с помощта на съвременното оръжие, а да се представи във вид на „естествен природен катаклизъм“. Създаването на такава ситуация ще позволи на глобализаторите да се избавят от „излишни хора“ с едновременното „принизяване“ на останалите до „маймунската нула“. Самите глобализатори планират да преживеят създадения от тях „катаклизъм“ в специално построени и защитени подземни градове.

Но тази древна цивилизация е изчезнала, тъй като нейния (на тази супер система – Атлантида) вектор на целта е излязъл извън пределите на Божието Допускане. И тук ситуацията трябва така да се скрие от Закона на Времето, който обективно руши двете пирамиди (структурата на обществото и знанието). Така че ситуацията не е безнадеждна. Но тя изисква усилия, изисква действията от всички мислещи и нравствени хора.

Както виждате, дава се възможност доказателствено да се аргументира необходимостта на прехода от несправедлива концепция на управление на човечеството към справедлива, а не емоционално и без доказателствено да се разсъждава за това, „какво е това добро, и какво е това лошо“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар