// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Цената за благоденствие на управляващата върхушка.

„И египтяните са били в своето време справедливи и човеколюбиви!“

Обръщайки се към темата за възникване на първите регионални цивилизации на днешното Човечество, следва да си припомним археологическите и геологическите факти, не вписващи се в този исторически мит за сегашната цивилизация, който се пропагандира сега в системата на задължителното образование. Осмислянето на тези факти навежда на извод, отричащ традиционната концепция на глобалната история за произхода на днешното Човечество (явяващо се първо на планетата Човечество) от животни и постепенния самостоятелен подем от примитивността на каменния век до днешните „чудеса“ на науката и техниката. Каменната ера в началото на пътя на днешната глобална цивилизация е предшествана от глобална геофизическа катастрофа, унищожила предишната глобална цивилизация с нейната материална и духовна култура (и полеви структури на колективна психика – егрегори). Гибелта на егрегорите фактически е изтрила паметта на болшинството оцелели, което се изразило в обединяването на последвалите поколения. От литературата по тази тема, издадена в последните години на руски език може да се споменат следните издания:

1. „В поисках образа Атлантиды“ Т. Н. Дроздова. Э.Т. Юркина..

2. „Столкновение миров“ И. Великовский. (пер. с английского).

3. „Тайны русского народа“. В. И. Демин.

4. „Следы богов. В поисках истоков древних цивилизаций“. Г. Хэнкок.

Хората, които не биха се съгласили с изложените в тези и други книги мнения за катастрофата, погубила предишната глобална цивилизация, би трябвало да имат – за потвърждение на своята разумност – някакъв друг образ за интерпретиране на фактите, дадени от авторите на тези книги или поне да обосноват съмненията си.

Първобитните общества (технологичната епоха на каменния век), формирайки се след края на катастрофата и влизането в устойчивото русло на процеса на природно – географската среда, са се управлявали от шаманско – старейшинска структура – „елита“ на тези древни времена. Но това не е било изключително самостоятелно управление: не всички оцелели от катастрофата са били подивели до нивото на каменния век и до животинско състояние. Част от оцелелите се нагърбили с цивилизаторска мисия по отношение на подивелите. Това е и по-вероятно и неизбежно, ако катастрофата не е била неочаквана, а е била предсказана, вследствие на което за година били предприети мерки за създаване в различни региони на планетата на бази и центрове, опирайки се на които е било възможно да се започне възстановяване на нормалния начин на живот.

Ако говорим за този начин на живот, който се предполага след края на катастрофата, то неговият образ изплува от древните митове и легенди на различните народи. Имало е раса господня, магове, които, дори и да не са били физически безсмъртни, то многократно са превъзхождали другите по продължителност на живота, вследствие на което и се възприемали от останалите като безсмъртни, защото продължителността на техния живот е обхващала няколко поколения простосмъртни. И. А. Ефремов в своя роман „Час быка“, описвайки реда на планетата Торманс, разказва за това, че населението на планетата се състояло от дълго живеещи („джи“) и кратко живеещи („кжи“). „Кжи“, изработвайки сами своя мускулен физически ресурс към 25 годишна възраст били длъжни сами да се умъртвят, за което за тях бил създаден и въведен специален ритуал, който „кжи“ възприемали като задължение. А „джи“ – това бил „елита“ на Торманс (ако някой реши да се позамисли за латинския корен на тази думичка, измислена от автора: Торо – бик, ман – човек, и „с“ – окончание за множествено число). Расата на господ на тази цивилизация на Земята, предшестваща днешната, живеела в регионите на планетата с най-мек и приятен климат. Останалите региони били региони със селскостопанска дейност. Имало жестоки ограничения пред работната сила за използването на техногенната енергия, което обезпечавало екологичната безопасност на планетата. Така например, древните текстове на Тибет (а така също и на инките и олмеките) свидетелстват за забрана за използването на колелото в живота на хората по онова време, тъй като с появяването на колелото неизбежно възниква това, което днес наричаме „научно-технически прогрес“. Съотношението между числеността на боговете и работната сила било такова, че расата на боговете имала практически всичко, което пожелаела и живеела в своеобразен комунизъм за сметка на останалите. Културата на расата на боговете включвала мощни знания за това, което днес наричаме йога и магия. Социалната организация на нейната цивилизация била такава, че в нея устойчиво от поколения в поколение господствували носителите на демонския тип психика, потискайки чрез магия и „екстрасенство“ свободната воля на работната сила, което изключвало личностното развитие на болшинството от населението на Земята.

Също така съществуването на Земята на всеки човек и Човечеството като цяло не е безсмислено, а има съвсем определена цел. И ако Човечеството (като суперсистема) се е отклонило от целта, не е работило за нейното достигане, не е „вдянало“ напътствията Свише, в резултат на което затънало в затъпяване, то такова затъпяло състояние на Човечеството било пресечено Свише чрез глобалната геофизическа катастрофа, след като демонския управляващ „елит“ не схванал вразумяващите обръщения, отправени към него чрез пророците на тогавашната епоха и знаменията, давани на хората Свише. За неразбирането на смисъла на такива знамения А. Блок пише: „И дивна приказка била за тях пропадането и на Лисабон, и на Месина …“. Ето в това се състои тайната за гибелта на Атлантида. Не трябва да се върви против замисъла на Твореца по отношение целта на съществуване на Човечеството като суперсистема. Атлантида под управлението на жреците – демони тръгнала против замисъла на Твореца без оглед на Неговите предупреждения. И Атлантида изчезнала… Във връзка с този замисъл се замислете за катаклизмите, случващи се в последните години на нашата планета Земя.

При удобен случай се загледайте по лавиците на книгите с „езотерично – магическа“ тематика и обърнете внимание на отделените от другите книги с търговска марка: „Световете на Карлос Кастанеда“. Благодарение на умелата реклама намаля броя на нашите сънародници, отъждествяващи себе си с „Воини на Знанието“.

Дон Хуан Матус – учителят на Кастанеда – в процеса на обучение нееднократно подчертава, че шаманите на неговата линия се явяват наследници на шаманите на Древно Мексико. Тоест, чрез книгите на Кастанеда до нас достига „мъдростта“ на до Колумбовите цивилизации на Америка. Това също трябва да ви даде поле за размисъл. Още повече, че на територията на Централна и Южна Америка са се сменили множество високо организирани (по тези времена) общества. Конкретно на територията на днешно Мексико са се зародили, процъфтели и угаснали империите на олмеките – толтеките – мицтеките – маите – ацтеките. Разбира се, човек, който няма специална подготовка за това никога не би могъл да различи руините на олмекския град от руините на ацтекския град: едни и същи стъпаловидни пирамиди…; тоест държавите са се сменяли, но всички те принадлежали към един тип цивилизация, към един и същи тип култура. Необходимата фактология за съдбата на тази култура може да се почерпи от следните книги: 1) „История на до Колумбовите цивилизации“. Мануел Галич. 2) „Загадката на загиналите цивилизации“. В. И. Гуляев.

Тези книги дават представа за това, че всяка от споменатите империи в периода на своя разцвет е достигала невероятни успехи в много отрасли на своята дейност. Монументалната архитектура на административните центрове впечатлява дори нашите съвременни специалисти в тази област. Достиженията на агрокултурата не са надминати и до сега. Можем да споменем и плаващите градове, един вид хидро понтонни ферми и много терасирани огради, – „Колизеи“. На мястото на днешните блата, включително Флорида, се е ширела гигантска „Венеция“, чиито канали служели за транспортни магистрали, а между тях се простирали необозрими плантации. Функционирала „транс Американската магистрала“, свързваща Централна и Южна Америка.

Тези, наистина впечатляващи достижения, станали възможни благодарение на разложената система на държавно управление, където се използвал тандемния принцип на ръководство (За тандемния и поли тандемния метод четете трудовете „От човекообразие към човечност“), където пише, че управленците са подготвяни от 15 годишна възраст, при което подборът на достойните обхващал различни социални групи. При разкопките на империята на инките и ацтеките в хранилищата на „държавния резерв“ намерили запаси от продоволствия, инструменти, оръжия и дрехи за 10 години напред! Да се говори за екологични проблеми е просто глупаво, в градовете живеели само оръжейници, ювелири… и администратори – управленци. Освен това множеството империи са загинали още преди пристигането на конкистадорите. Защо? Археолозите кършат ръце и споменават ту за „варвари“, ту за стихийни бедствия. Мъгляво и завоалирано се говори за грешките на „Древните Виждащи“. А за да се разбере причината за краха на тези империи, преди всичко трябва да се види техния живот отвътре.

Представете си, че сте обикновен земеделец. Вашият живот е запълнен с полезна работа в полята и в горите. От зори до мрак, целогодишно, (при температура от плюс 20°С до плюс 30°С) вие се трудите на плантациите. Но днес е празник – тържество в чест на бога Слънце. Административният център на вашата провинция е изпълнен с „простолюдие“. Те с благоговеен ужас наблюдават тържествената церемония, ръководена от жреца, облечен в костюм от човешки кожи. Настъпва кулминационния момент: по „Алеята на Мъртвите“ се задава колоната на бъдещите жертви. Сред тях са военнопленници, бунтовници и саботьори, а ако количеството им не съответства на необходимата тържественост, то недостигащите ще ги вземат от „инкубатора“ (едно от варварските племена в империята, превърнато в „развъдник за жертви“). В особено „успешните“ години в жертва се принасят до 10 хиляди човека. А след церемонията има спортни състезания. Особеността на тяхната „прелест“ се заключава в това, че отсичат главите на играчите от загубилия отбор.

Това беше само един от четирите от ежегодните „празници“. А идолите – истукани са превелико множество, затова жертви са нужни и за бога на плодородието, и бога на строителството, а и бога на търговията няма да откаже жертвите си. И не си мислете, че благодарение на такава цена се осигурява благоденствието на управляващата върхушка. Царският титул (тлотаони) се превежда като „оратор“ и него, заедно с помощниците му, го избират на съвета на жреците, които в моменти на кризи предоставят „оратора“ и останалата управленческа трупа клоуни на тълпата да се разправи с тях. Ето ви причините за краха на империите – всичко това е само маневра на „обрязване на елита“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар