// Вие четете...

История на българите

Цели на Русия във войната 1877-1878.

„Първия удар е половината от сражението.“

От гледна точка на военните интереси за руското правителство е било по-изгодно незабавно да въведе този план в действие, тоест да обяви на Турция война и веднага със завършването на мобилизацията и съсредоточаването на войските да премине към военни действия. В този момент Турция съвършено не била подготвена за война с Русия. Нейните най-добри войски са били впрегнати във войната срещу Сърбия и се намирали в Черна гора, Босна и Херцеговина; мобилизация на турски войски не е била предвидена. Турция не е имала боеприпаси; в последствие е станало известно, че едва през януари са били сключени договори с американски доставчици и че пристигането на първите партиди снаряди и патрони се очаквали в Константинопол едва на 27 май 1877 година.

Но руското правителство на обявяване на война през есента на 1876 година не се решило. Причина за тази нерешителност се явявали Константинополската конвенция, а също така и последния опит на руското правителство да избегне войната, завършила с подписването на мартенските лондонски предложения. Едва след като последните били отхвърлени, Русия обявила на Турция война.

Преди непосредственото обявяване на войната обстановката силно се изменила и била съвсем друга, в сравнение с есента на 1876 година. В политическо отношение Русия е могла сега да си постави много по решителни цели. Англия в известна степен е била изолирана с Будапещенката конвенция. Но във военно отношение положението на Русия е станало по-сложно, тъй като Турция вече била относително по-добре подготвена за война.

Тези нови обстоятелства изисквали престрояване на плана за войната. Такова престрояване на руския план за война е направил Обручев в своите съображения, съставени от него на 10 април 1877 година.

Политическата цел на войната Обручев определил като „пълно и безвъзвратно решение на Източния въпрос, – както и безусловно унищожаване на владичеството на турците над Балканския полуостров”.

Що се касае до стратегическите цели на войната, то Обручев считал, че за нея „трябва да бъде самия Константинопол. Само на бреговете на Босфора може действително да се сломи господството на турците и да се получи здрав мир, един път за винаги да се реши нашия спор с тях за Балканските християни. Заемането само на България никак не дава тези резултати. До като турците владеят Константинополския полуостров и господстват на Черно море, те за нищо няма да се признаят за победени. Овладяването във военен смисъл на Константинопол и Босфора, представлява безусловна необходимост. Да се спрем пред нея можем само в този случай, ако Портата и Европа ни дадат мир точно такъв, какъвто ако ние сме вече в самия Константинопол”.

Определяйки политическата цел на войната, Обручев не е отчел това, че руския Царизъм не е могъл през 1877 година, както вече беше отбелязано по-горе, да постави пред себе си цел за пълното унищожение на турското господство на Балканския Полуостров, тъй като е тръгвал на война като се оглеждал за Англия и Австрия. Обручев, очевидно, доста надценявал значението на Будапещенското съглашение и поради това считал Австро-унгария, безусловно, неутрализирана; царското правителство в това време вече разбирало позицията на Австро-унгария и се държало по отношение на нея с друго мнение.. По отношение на Англия Обручев предполагал, че при определени условия тя няма да може да стане сериозна заплаха за осъществяването на плановете на руския царизъм.

Овладяването на Константинопол, както и в есенния план, се предвиждало само в качеството на временна мярка за оказване на натиск на турското правителство.

Това се потвърждава, първо от това, че в съображенията на Обручев е прокарана мисъл за овладяване на Константинопол във „военен смисъл”, и второ, в записките на Обручев, писани от него през 1880 година, където се говори за това, че „Русия никога няма да завземе Константинопол политически, никога няма да го присвои”.

Издигайки решително целите на войната, Обручев не си затварял очите за трудностите, стоящи на пътя за тяхното достигане: „По време на зимата турците успели значително да развият своите сили, стегнали всичко, което е можело, на Дунавския театър, увеличили броя на корабите си на Дунав, усъвършенствали крепостите, допълнили ги с оръжие. Заедно с това „от страна на Англия ние трябва да очакваме само най-коварните действия, които те могат от начало да се сдържат, но само за това, за да изберат за тях най-благоприятния момент”, „за да се достигне Константинопол трябва да се премине обширна страна, защитена от Дунав, Балканите, крепости и многочислена армия”; и накрая, самия Константинопол може да се окаже силно укрепен и да стане за русите това, което по време на Кримската война е станал Севастопол за съюзниците.

Най-действащото средство за преодоляване на всичките тези трудности Обручев е считал стремителното настъпление към Константинопол, той написал: „при решителност и бързо действие за завземането на Константинопол никак не изглежда абсурдно, а напротив, много вероятно”.

Изхождайки от необходимостта за бързи действия, Обручев считал, че следва да се подготвят две армии, от които едната трябва да води борба за Придунавсака България, а другата да се придвижи право към Константинопол, не отклонявайки се от тази цел с никакви други операции.

При определяне числеността на армията Обручев изхождал от числеността на турските войски на Балканския полуостров, за която той определял на фронта от Бабадага до Видин и София по фронта и от Дунав до Константинопол в дълбочина на 158000 човека; увеличаването на тези сили с регулярни турски войски Обручев считал за невъзможно, но предвиждал възможност за усилването им с пеши и конни милиции, а също така с египетски войски и възможно с 50-60000 англичани, които биха могли да бъдат готови за действие не по-рано от 8-14 седмици.

Отчитайки всичко това, числеността на първа армия, предназначена за настъпление на Балканите, право към Константинопол, Обручев определял на 130000 човека (3 корпуса), а числеността на втората армия, предназначена за действие в Придунавска България и за осигуряване на тила на първа армия, на 160000 човека (4 корпуса); освен това, Обручев считал за необходими да има 10 резервни батальона за осигуряване на тиловите съобщения, както и редица други войскови части. Всичко за действие на Балканския полуостров Обручев намирал за нужно да се задели войска с обща численост над 300000 щика и саби.

Относно реализацията на дадените съображения от Обручев достоверно е известно само това, че на 15 април 1877 година е било дадено указание за допълнителна мобилизация на още три корпуса, така че след тяхното присъединяване към армията общата й численост е била примерно с една пета по-малка от числеността, приведена в съображенията на Обручев; Бойния състав на Дунавската армия към края на юни достигнала, както е известно, до 210000 човека, а общата численост – до 235000 човека. Пълния план за войната, построен на съображенията на Обручев е неизвестен; очевидно той не се е състоял. Точно така е неизвестен и плана за кампанията, очевидно, съставен от щаба на главно командващия през пролетта на 1877 година, в съответствие с новата численост на армията; известно е само указанието на Обручев, че „плана съставен от полевия щаб на левия бряг на Дунав, веднага е подложен на изменения по проходите през Дунав”.

Едва ли ще бъде грешка да се предположи, че в действителност войната се е водила на основата на отделни положения от лекциите на Артамонов и съображенията на Обручев и че към началото на войната всички тези положения не са били сведени не само в общ документ, но даже в единна система; при това трябва, разбира се, да се отчете, че хода на войната и тези положения се подлагали на резки изменения.

Извеждайки резултатите по оценка на основните положения в руските планове, могат да се направят следните изводи.

Войната се разглеждала единствено като настъпателна. В качеството на единствено възможна стратегическа цел се предвиждало достигането на Константинопол. Характера на действие предполагал решителност; в стремителността и бързите действия виждали преодоляването на различните трудности. Като цяло войната била разчитана на съкрушение на Турция с един мощен удар.

Достигането до победа по този път, ако се отчитат военните ресурси на Русия и Турция, е било напълно възможно. Но за това, за да се превърне възможното в действителност, е било необходимо да се направи щателен и правилен разчет, преди всичко правилно да се определи числеността на армията.

Обручев изхождал от числеността на турската армия от 158000 човека. Но редица други източници (Артамонов, морското министерство, чужденци) изчислявали нейната численост в пределите от 227000 до 268000 човека. От тук, при разчитане на необходимата численост на руските войски, при условие на съблюдаване на двойното превъзходство над турските, числеността им е трябвало да бъде не 300000 човека, както е смятал Обручев, а от 450000 до 570000 човека.

Освен това, планираната от Обручев численост на руските войски по допълнителната мобилизация е била орязана и ограничена до 235000 човека. В резултат руската армия на Балканския полуостров се наложило да изпълнят решително стратегическата цел, нямайки никакво превъзходство в сила над турските войски. Ако се отчете, че указаната по-горе численост на турските войски след някакво време след началото на войната е могла да се повиши за сметка на подкрепление от два други района на Балканския полуостров, от Мала Азия, от Египет, за сметка на новите формирования, то численото превъзходство е можело да премине на страната на турските войски. В тези условия бързото достигане на набелязаната стратегическа цел на войната за руската армия ставала явно непосилна.

Несъответствието на стратегическата цел и числеността предназначена за нейното достигане от войските е коренния недостатък на руските планове за войната. Във всички планове за войната това несъответствие се явявало определящо и него не можели да изправят другите страни на плана; разглеждането на последното е интересно само от гледна точка на това, на колко те са можели да смекчат или да усилят действието на основния недостатък на плана.

Изборът на направлението на настъпление към Константинопол е необходимо да се признае като правилно. Всички направления, лежащи на изток от избраното, вкарвали руските войски в крепостна война и поставяли нейния фланг под заплаха от Черно море, където количествено господствал турския флот. Направленията, лежащи на запад от избраното, били политически неприемливи след съглашението с Австрия. Избраното централно направление способствало по-бързото излизане на руските войски към Константинопол. Но това направление се намирало под заплахата от възможни удари на турските войски от двата фланга и изисквало надеждното им осигуряване.

В първия вариант на плана на Обручев прекрасно са били разработени основите на форсирането и преминаването на руските войски през Дунав. В тях се отразявал богатия опит от предишни преминавания на руските войски през Дунав (от 1711 година те били около 50) и в същото време се отчитали последните достижения в тази област.

Предполагаемите темпове на настъплението – не тези, които изчислил Обручев (4-5 седмици за достигане на Константинопол), нито тези, които изчислил Николай Николаевич и неговия щаб (13-14 седмици), не съответствали на числеността на руските войски и поради това се явявали малко вероятни).

Завземането на Рушчук, като път към осигуряването на базата на армията, е бил напълно целесъобразен, но в установените планове за числеността на армията е създавала и в това отношение редица трудности.

Завземането на планинските проходи през Балкана също се оказали напълно оправдани, но при планираната численост на армията движението в под балкана до подхода на подкрепления не е било целесъобразно.

Изключително удачна е била мисълта на Обручев за създаването на Балканския полуостров на армия за нахлуване и на армия за осигуряване. Два рязко разграничени обекта, две цели на действие изисквали и две разделени групи войски, обединени за достигане на общи действия само от висша инстанция.

Кавказкия театър на военни действия и за Русия и за Турция се явявал второстепенен, изходът от войната се решавал на Балканския полуостров.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар