// Вие четете...

Ниво на океана

Цели и специфика на хидрографските изследвания.

„Хвали морето, но стой на сушата.“

По-рано беше казано, че обекти за изучаване от хидрографията се явяват океаните, моретата, езерата и реките, и най-вече тяхното дъно и бряг. Хидрографията се е зародила като област на знания, необходими за осигуряване на мореплаването. С развитието на производителните сили са се изменили и изискванията към хидрографията, а това означава и конкретното съдържание на хидрографските изследвания. Но общата им тенденция се състои в това, че се е разширил кръгът на елементите на географската среда, подлежащи на изучаване, постоянното нарастване на изискванията към точността и достоверността на знанията. Широкото въвличане на Световния океан в зоната на икономическата дейност изисква изучаването на такива негови елементи, които са необходими не само на мореплавателите, но и за други цели. Стандартът се определя от морската хидрография като наука, изучаваща Световния океан в интерес на мореплаването и използването на природните ресурси.

Хидрографските изследвания представляват сами по себе си процес на изучаване на отделни райони от хидросферата, включващ научно проектиране, изпълнение на хидрографските работи, обработка и анализ на резултатите. Съдържанието на хидрографските изследвания се определят от състава и обема на информацията, която е необходима за осигуряване на мореплаването, риболова, народно стопанските дейности и науката.

Комплекса на съвременните хидрографски изследвания включва изучаването на следните основни елементи:

– подводен релеф;

– морските брегове;

– грунда на морското дъно;

– геофизичните полета;

– океанографските и хидрологични характеристики.

Многообразието на изучаваните елементи и направленията, по които се използва хидрографската информация, води към необходимостта на различни способи за нейното съхранение и представяне. До неотдавна основен способ за съхраняване и представяне на резултатите от хидрографските изследвания се явява морската карта – графично изображение на съвкупността на елементи на географската среда на плоскост. Внедряването на автоматизираните комплекси, обхващащи целия процес на хидрографски изследвания, предполага в качеството на основен способ за съхранението в специални банки от данни, където информацията в цифрова форма е съсредоточена на технически носители. Но представянето на информацията във вид на карта за непосредствено възприемане и използване от човека няма алтернатива. Поради това морската карта като краен резултат от хидрографските изследвания си остава най-важен източник на хидрографска информация за Световния океан и другите части на хидросферата. От тук както и до сега крайната цел на хидрографските изследвания си остава: съставянето на достоверна и точна карта за използване в мореплаването, другите области на стопанската дейност и науката.

Състав на хидрографските работи.

Основен метод за получаване на информация при хидрографски изследвания се явява натуралната снимка в морето или на брега, в който процес се извършват непосредствено измерване на величините, характеризиращи количествено даден елемент или на наблюдения с цел получаване на качествена оценка.

Измерванията и наблюденията, изпълнявани на море или на брега в процеса на хидрографски изследвания се наричат хидрографски работи.

Хидрографските работи, изпълнявани за получаване на сведения за подводния релеф с цел последващо изобразяване на карта, се нарича снимка на релефа на дъното. Снимката на релефа на дъното се явява важна съставна част от хидрографските изследвания. По материалите от снимката се съставят или коригират морските карти и ръководства за плаване в интересите на осигуряване на ВМФ, общото мореплаване, риболова, народното стопанство и науката.

Достоверността и надеждността на морските карти се определя преди всичко от пълнотата и точността на обследване на релефа на дъното. Следователно, снимката трябва да се изпълнява по такъв начин, по който да се изключва възможността за пропуск на навигационни опасности, банки и други характерни форми на релефа.

Подобно на това, както е в топографията при снимка на релефа на сушата се определят височините на голямо количество точки на местността, в хидрографията за изучаване на подводния релеф се измерват дълбочините на цялата изучавана акватория. По същество, хидрографските работи сами по себе си представляват продължение на топографските и геодезичните работи в зоната на Световния океан и вътрешните води.

Но свойствата на друга географска среда и своеобразните цели водят към важни особености както в методиката на производствените работи, така и в използваните средства. В какво се състоят тези особености?

На първо място, в необходимостта от специални носители за измерителната апаратура. Ако на бреговата снимка геодезичните или топографски прибори могат да се установяват непосредствено на всяка точка от изучаваната местност, то за извършването на снимка на подводния релеф, както и за другите видове хидрографски работи трябва да бъдат оборудвани специални платформи, способни да се удържат на вода или под вода. В качеството на такива платформи се използват надводни кораби, подводни лодки, дълбоководни апарати. И само при плътно замръзване на някаква акватория снимката може да се извърши непосредствено от повърхността на леда.

По нататък, платформата, на която са установени приборите, трябва да се премества, за да бъде възможно извършване на снимка на цялата акватория на изучавания район. Следователно нейното местоположение непрекъснато се изменя. Даже в този случай, когато корабът стои на котва, не трябва да се пренебрегва неговото сместване. Очевидно е, че за да бъдат съотнесени резултатите от измерванията към някаква фиксирана точка самите измервания трябва да се провеждат много бързо. Отбелязаното обстоятелство предизвиква и следващата много съществена особеност на хидрографските работи: те трябва да се съпровождат от чести и точни определения на мястото, координатите на точките, в които са извършени измерванията. В идеалния случай мястото трябва да се определя непрекъснато, щото измерванията във всеки момент да може да бъде привързано към истинско място.

Задача на снимката се състои не само в това, щото достоверно да се определи взаимното разположение на различните обекти в морето, но и в това щото точно да се укаже положението на изучаваните райони на повърхността на Земята. За това е необходимо да бъде осъществено тяхното планово привързване към единна координатна система на земния елипсоид. При наземна снимка плановото привързване се осъществява с помощта на геодезична мрежа, но с отдалечаването в морето тази специфика оказва своето влияние преди всичко на методите и точността на определянето на координатите.

Дълбочините, измерени за изучаване на подводния релеф, сами по себе си представляват вертикални разстояния от повърхността на водата до дъното. Между другото, повърхността на водата не остава неподвижна, а непрекъснато се изменя. Следователно, тази повърхност не може да се използва като отчетно ниво при съставянето на карти или при натрупване на информация за релефа на техническите носители на данни. Отсъствието на нивелачна мрежа в морето не позволява решаването на задачата за предаването на височините с традиционните геодезични методи. Тази особеност на хидрографските работи води към необходимостта за разработка на своеобразна методика за тяхното височинно обосноваване.

Малката прозрачност на водата за светлините и електромагнитните вълни води към съществени различия в принципите, конструкцията и методите на използване на измерителната апаратура. Така, например, аеро фотоснимката, съществено е изменила характера на топографските работи, тук тя е пригодна само за малките дълбочини и е обременена с забележими изкривявания за сметка на различните оптични свойства на двете среди: атмосфера и хидросфера. Подводната фото снимка, имайки в предвид лошата прозрачност на водата се ограничава от много малките разстояния на фотографиране, а това, на свой ред, позволява получаването само на крупно мащабни снимки за малки площи от морското дъно.

За диапазона на средните, кратките и ултра кратките радиовълни, използвани при измерванията на сушата, морската вода практически е непрозрачна.

Най-пригодни за измервания в морската вода са се оказали акустичните вълни. Поради това за съвременните хидрографски изследвания широко се използва хидроакустична апаратура: ехолоти, ехографи, ехотралове, хидролокатори, хидроакустични системи. Природата на хидроакустичните колебания и условията на тяхното разпространение в дебелината на морската вода основно определят своеобразието на методите на хидрографските работи.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар