// Вие четете...

Човешката душа

Царството на Девите.

„Човекът е като бутилка от черно стъкло: не се вижда какво има вътре.“

Царството на Девите.

Хората могат сами да осъществят контакт с елементални същества, като проникнат в сферите на елементалния живот. Такива контакти не причиняват непременно вреда, ако и двете страни знаят какво става. Всъщност окултистите често осъществяват такива контакти в процеса на своята работа и изследвания, но това е присъщо само за напредналите.
Има случаи обаче, където такива контакти могат да причинят вреда. Човекът може да не е достатъчно подготвен за съответното събитие. Той може да е надценил знанията си, като използва формула на някой по-опитен окултист и да я привежда в действие без необходимата подготовка. Или, нека отново си припомним, че има хора, които са донесли със себе си от предишни прераждания способността да влизат в досег с елементалите. Тогава може елементално същество, което има опит с контакти с хора, съвсем преднамерено да се свърже с тях. Това е крайно нежелателно, тъй като не човекът няма необходимите познания относно човешките условия, които да не позволят причиняването на вреда на новия му приятел. Във всеки случай, елементалните същества имат еднопосочна интелигентност и не е за препоръчване те да бъдат старши партньори в какъвто и да е съюз с човешки същества. Всичко, що се отнася до контактите с елементалите, е твърде обширно, макар и завладяващо, за да бъде обхванато напълно, но беше необходимо да очертаем проблема, тъй като някои случаи на психични затруднения могат да са последица от не овладени и необмислени действия от двете страни на Воала.
Тези елементални същества или стихийни духове са съвсем различни от водачите, с които контактуват спиритическите групи. Спиритическото движение има строга организация във Вътрешните Планове и не са позволени безразборни контакти. Водачите трябва да се „явят“ и усъвършенствуват точно както и медиумите, и неизменно има на разположение някое опитно същество, което идва на помощ, ако нещата не вървят добре. Западният Окултизъм бе напълно дезорганизиран и смазан след векове на преследвания и гонения; условията на неговите Вътрешни Планове представляват един безпорядък и пропуски дори до наши дни. Той не е ни най-малко така добре организиран, както Спиритическата общност. Великите Ордени имат определени контакти и работят стриктно в техните рамки, като следят строго новопосветените. Извън Ордените има хаос и бандитизъм и е неразумно да се стига твърде далеч, освен ако не сте водени от опитен окултист, който разбира техниката на прилаганите методи.
Има много хора, за които Царството на Девите като област, която елементалните същества поделят с Природните Духове, има силно очарование и те се опитват да се докоснат до него чрез медитация и различни ритуали. Това обаче е твърде рисковано за хора, които не са посветени. Твърде вероятно е това да доведе до умствен дисбаланс, ако не и до същинско обсебване. Не защото тези контакти са зловредни, а защото те разстройват човешкото съзнание, като раздвижват онези атавистични дълбини, които психоаналитикът се стреми да разголи, използвайки своята техника. Всеки, който е запознат с теорията и практиката на психоанализата, знае, че от реагирането е важен фактор в тази система; това е състояние на криза и може за определено време да разстрои дълбоко пациента и да изостри и ожесточи всички негови симптоми. Когато се докосваме до контакти с елементалното, получаваме същата реакция, която е причинена от психоанализата, при проникване в цензурата.
Хора, при които подсъзнателният разум е близо до повърхността, като художниците, ексцентриците, нестабилните и гениите, във всеки един миг от живота обичат контактите с елементалите, защото те стимулират елементалните сили в самите тях, които са извори на мощ и вдъхновение. Но обикновеният гражданин, чието умствено съдържание е организирано на основата на потискане на компромис, за да изпълнява ролята си и да заеме своето място в едно организирано общество, е смутен и разстроен от елементалните контакти в зависимост от съотношението между потискане и компромис при своето създаване. Компромисът е нормална проява на хуманност; потискането е патологията на компромиса. Човек, който е постигнал действащ компромис между различните елементи на своята същност, може да си позволи една почивка с Девите без да причинява вреда на никого. Но човек, който е потиснал своите импулси, ще открие, че те са в силна дисхармония с него, защото имат същия ефект върху му, какъвто би имала драстичната психоанализа. Чуваме понякога за трагични случаи, станали при вземане на последната доза от шишенце с тонизиращо средство, при което една от съставките е арсеник. Това се дължи на факта, че шишенцето не е било добре разклащано всеки път при вземане на дозата, така че накрая арсеникът се е утаил в последната доза и е достигнал смъртоносна концентрация. Така е и с елементалните контакти; те са мощно тонизиращо средство, но могат да достигнат смъртоносна концентрация при неподходящи обстоятелства.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар