// Вие четете...

Вярвания и заблуди

ХХI в. – човечеството в максимален егоизъм.

„Който сее паника помага на врага.“

Кабала като наука е възникнала в онова време, когато се появила необходимост от изследването на причините за ръста на егоизма у човека.

Кабала утвърждава, че свойство на всичко съществуващо е егоистичното желание за получаване на наслаждение. Но по естествен начин това не е възможно да се осъществи, защото прииждащото наслаждение анулира желанието и вследствие на това престава да се усеща. Подобно на това, както поглъщаната храна намалява чувството на глад, а с него изчезва и насладата от нея.

Тъй като без наслаждение човек не може да съществува, то той е принуден постоянно да култивира у себе си нови желания, за да може, напълвайки ги, да изпитва наслаждение. От тази непрекъсната гонитба за наслаждение, което не може да се достигне, се състои целият наш живот. Разочарованията и празнотата предизвикват депресия, довеждат до употребата на наркотици.

Древната мъдрост алегорично разказва, че човечеството е създадено като едно същество, имайки предвид, че всички хора изначално са били свързани в едно. Природата именно така се отнася към нас – като към един човек. Този събирателен образ се нарича Адам, от думата „доме“, което на арамейски – древно вавилонския разговорен език – означава „подобен на Твореца“.

Изначално създадени като един човек, вследствие на ръста на егоизма ние постепенно сме загубили чувството за общност и сме се отдалечили един от друг, довеждайки разединяването до ненавист.

Съгласно замисъла на Природата егоизмът е длъжен да нараства в нас дотогава, докато ние не осъзнаем своята пагубна разединеност. Глобализацията нагледно ни демонстрира днес, че от една страна, всички ние сме свързани един с друг, а от друга – извънредно нарасналия егоизъм ни разделя.

Но защо е било необходимо отначало да бъдем създадени като единно творение, а след това да се разделяме на егоистични, отдалечени една от друга личности? Причината е в това, че само така можем да видим своята пълна противоположност на основния закон на Природата – закона за абсолютното отдаване, и да разберем крайната нищожност, ограниченост и безизходност на егоизма.

Именно по такъв начин ние стигаме до това да намразим своята егоистична натура, която ни разделя. Ние самите трябва да пожелаем да се обединим, да променим своята същност в алтруистична, подобно на основния закон на Природата.

Както егоистичните клетки, съединявайки се в едно тяло, анулират своя личен егоизъм заради съществуването на целия организъм, чувствайки в края на краищата цялата пълнота на неговия живот, така и хората са задължени да достигнат единение. Само тогава те ще усетят не своето земно битие, а вечното съществуване на Природата, до чието ниво е необходимо те да се издигнат.

Към това ни призовава древният принцип: „Обичай ближния като самия себе си.“ Това правило е действало до построяването на Вавилонската кула, а след това е станало основополагащо във всички религии и в обществения морал, откърмени от почвата на древно вавилонската мъдрост.

Следвайки този принцип, всеки от нас вече не остава едноличен егоист, а усеща живота на общия организъм – Адам в неговото подобие на Твореца, тоест вечното съвършено съществуване на Природата.

В древната кабалистична „Книга Зоар“ се казва, че към края на ХХ в. човечеството ще достигне до състояние на максимално развитие на егоизма и на максимално разочарование от такъв начин на съществуване. Тогава, утвърждава „Книга Зоар“, ще настане време да се разкрие Кабала на човечеството като научна методика за достигане на сходство с Природата.

Предназначението на кабалистите от всяка една епоха се съдържа в това да адаптират, да коригират тази наука и предлаганата от нея методика за постигане на Твореца в съответствие с характера на душите на дадено поколение.

Създател на нова кабалистична методика бил великият кабалист РАШБИ (II в. от н. е., пълно име раби Шимон бар Йохай). По това време от нея възникнала остра необходимост и той подробно я изложил в своята „Книга Зоар“.

Не е чут гласът на истинските пророци, гласът на мъдреците на поколенията, гласът на хасидите и праведниците, на познавачите на дълбокото изучаване и тайните, които са призовавали и обявявали колкото им глас държи, че ще дойде краят на реката на Вавилонския Талмуд, обучаващ само на действия, тя ще изсъхне и ще се унищожи, ако в нея не се влее оживяваща вода от океана на мъдростта на Кабала, водите на знанието на Твореца, очистващи, идващи от Източника на Живота.

По-нататъшно развитие и коригиране тази методика получила едва през XVI в. кабалистът, който създал нов метод за постигане на Висшия свят за своето поколение, бил АРИ (пълно име Ицхак Лурия Ашкенази 1534–1572).

Последният учен, направил кабалистичните знания приемливи за нашето поколение, бил Йеуда Ашлаг (1884–1954) известен под името Баал Сулам по наименованието на своя коментар „Сулам“ на „Книга Зоар“.

Баал Сулам се счита за основоположник на съвременната наука Кабала, тъй като се явява създател на нов подход към трудовете на АРИ, той разработил методика за постигане на външния, духовен свят, съответстваща на типа души, низхождащи днес в нашия свят.

Тъй като ние изучаваме системата на духовните светове, откъдето идват всички следствия на нашия свят, то може да се говори за прилагането на духовни знания, осветявани от Кабала, не само в точните науки, но и в живописта, музиката, литературата, а също и в много други прояви на човешката дейност.

Изучавайки Кабала, човек постига общите закони на мирозданието и като тяхно следствие всички закони на нашия свят, вижда зараждането на всички науки.

Да се прокара граница между онова, което е вече открито и онова, което още е недостъпно за изследване от учените, да се осъзнае къде се изчерпват възможностите на познание с помощта на петте сетивни органа, приборите, логиката и къде започва външният свят е възможно само излизайки отвъд рамките на нашия свят с помощта на изменение на нашите лични свойства.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар