// Вие четете...

Календарът на българите

Християнството на тракоилирийците.

„Хората на драго сърце вярват в това, което желаят.“

Християнството на тракоилирийците.

Както вече беше изложено, стана ясно, че българите са стари тракоилирийци и като такива, те са и стари християни, но понеже се казва, че доведените от „хан” Аспарух българи били покръстени от „хан” Борис, за да разберем истината, нека хвърлим предварително един съвсем кратък преглед върху християнството на тракоилирийските.
Първият християнски учител на тракоилирийците е апостол Павел. Преследван в родината си от евреите, той дошъл с ученика си Тимотей в Троя, на азиатския бряг на Дарданелите. Тук той имал през нощта видение. Един македонец стоял пред него и го поканил да дойде в Македония. Считайки това за божие указание, Павел и Тимотей се отправили за Самотраки и оттам за Филипи (при Кавала), първият македонски град (Деяния 16:10 и 11). След това заминали за Солун и оттам за Атина. Първите европейски християни са впрочем македонците. Вместо македонци отсега нататък обикновено се казва скити.
Християнството излизаше от принципа, че хората имат едно начало, поради което би трябвало да се считат за братя. Пред Бога всички са равни помежду си. Този принцип гърците, както се вижда, не са искали да приемат, та Павел се принуди да напише на колосяните: „Тук няма грък, юдеец … скит, слуга, свободен, а само единствен Христос”, тоест че като християни всички са равни по между си.
Този факт показва, че църковните препирни между отделните църковни водители толкова много отслабиха Християнската църква, че ако не бе се намесил император Константин, тя едва ли би се задържала и ако се бе задържала, тя едва ли би играла онази роля, която игра и играе в живота на народите. Константин, макар че сам още не бе приел християнството, свика през 325 г. вселенския събор в Никея, за да установи една обща догма на християнската вяра.
Спор тогава се водеше главно между александрийския свещеник Арий и александрийския владика Александър, който се подпомагаше от дякона си Атанасий.
Арий учел, че Христос е сътворен за случая и че е било време, когато Той не е бил. Александър обаче и особено неговият дякон и отличен оратор Атанасий учили, че Христос е равен във всяко отношение на Бога – Отец и затова е дошъл от вечността, тоест не е временно създание. Мнозинството на събранието приело тоя възглед; Арий бил осъден.
Освен тези две партии имало и една трета партия, начело на която стояли Евсевий Цезарейски, Евсевий Никомидийски, Теогнис Никейски, Марис Халкедонски и др. Те, опирайки се на Свещеното писание, също така отхвърлили учението на Арий, но не искали да дискутират върху същността на Христос, защото това било извън човешките способности. Тяхното верую било следното: „Ние вярваме в единия Бог, всемогъщия баща, създател на видимите и невидимите неща, и в единия Исус Христос, Божата дума, Бог от Бога, светлина от светлината, живот от живота, единствения роден син, роден преди всички създания, който е роден от Отца преди всички времена”.
Това е било първоначално и учението на Атанасий.
Ако тези владици, а особено Евсевий Никомидийски са обозначавани като арианци, то е било от партизанска ненавист и от политически съображения. Евсений Никомидийски е произхождал от Константиновата фамилия. Той стана владика на Никомедия, тогавашния главен град на Източната Римска империя, по поръчка на Константиновата сестра, жената на Лициний. Константин и Лициний станаха обаче кръвни неприятели относно самодържавието. Константин унищожи зет си Лициний и стана единствен повелител на обширната Римска империя. Понеже подозираше, че Евсевий е с Лициниевата партия, той го изпрати на заточение. Затова, а не заради догматическите различия е заточен Евсевий. След кратко време обаче Константин се примири с Евсевий и даже прие християнството от него.
Понеже гърците не можеха да изнесат фактически доказателства за неговото арианство, те казваха, че той всъщност бил арианец, но се преструвал, че не е. Защо е било необходимо да се преструва?
След като Христовата църква се закрепи по този начин, Константин, който бе роден в Ниш мизиец, се погрижи да се възстановят църквите, разрушени по времето на войната с Лициний в Илирия (Западна България), както и да се построят нови. С грижата за това той натовари своя роднина Евсевий Никомидийски, които после получи митрополитския стол в новопостроения Рим или Цариград.
За скитите или гетите (готите) в Долна Мизия и малка Скития, чиято военна помощ му даде възможност да създаде самодържавието си и да построи Цариград, Константин от благодарност построи в земята им градовете Преслав, Плиска, Констанца и Силистра, и им даде особена автономия, тъй че те отсега се считаха за федерати, съюзниици.
За да се закрепи и разпространи християнството, нужни бяха книги, от които да се черпи знание за него, и по които да се извършва християнската служба, затова Константин писа на Евсевий Цезарийски или Памфилийски да постави добре упражнени краснописци да препишат на хубаво подготвен пергамент петдесет лесно четими и предназначени за употреба подвързани екземпляра от онези молитвеници за богослужението и за четенето, които той намери за добре.
В това време роденият в Долна Мизия Улфила изнамери особени писмена и преведе Светото Писание за скитите, които старите наричаха гети, а сегашните (IV век) наричат готи.
Понеже скитите, които в старо време се деляха на даки и гети, а в средните векове – на готи и хуни, днес се казват българи, от това излиза, че Улфила е изнамерил писмена, и е превел Светото Писание за българи. Това ние наричаме особено и затова, защото най-напред готския дял от скитите се нарече българи. Освен това Мизия, където Улфила беше владика, се казваше по Улфилово време България. В България следователно е действал Улфила. Силистренският владика Авксентий е бил Улфилов ученик: Улфила го е отгледал и възпитал от дете. Също и Арчарският владика Паладий е бил негов ученик, а другите тракийски и илирийски владици са били негови последователи.
Върху този въпрос ние тук не можем да се простираме, казва д-р Ценов, но понеже нашата теза прави сензация, нека за обща ориентация да кажем само няколко думи.
Според Филосторгий (368 – 430 г.) Улфила е бил по произход кападокиец. По времето на Галиен (260 – 268 г.) скитите нахлули в Тракия, Македония, Ахая и пр. И след това преминали в Азия и нахлу в Кападокия. След известно време напуснали Кападокия, като довели със себе си заробени кападокийци, между които се намирали и прародителите на Улфила и се върнали в Мизия, където заели Анхиало и Никопол на р. Янтра, под днешно Търново. Тук е бил роден около 310 г. Улфила. Готите или скитите по това време са били християни, защото Улфила е бил ученик на готския владика Теофил, които е взел участие в Никейския събор и е бил подписал взетото там решение.
До тридесет годишната си възраст е бил учител и е писал не само на готски, но и на латински и гръцки. Насърчен от император Константин, който се грижеше за своите съплеменници, той изнамери пригодна за скитския език азбука и преведе Светото Писание за жителите на Гетия, тоест Мизия. Еврейските букви в глаголицата показват, че Улфила в тази дейност е бил подпомаган от Евсевий Цезарийски. Филосторгий пише, че император Константин извънредно много почитал Улфила, обичал неговото еретическо учение и неговите писания.
Защо се нарича учението му еретическо, когато учителят му Теофил бе подписал решението на Никейския събор? Защото той действаше като тракиец и защото бе посветен в 341 г. от Евсевий Никомидийски, по това време цариградски патриарх, заедно с други владици, които държаха с него за това, да има епископ на християните в Гетия, а те се считаха от гърците за еретици. Защо да са еретици?
На Никейския събор партията на Атанасий обяви за еретици онези, които казват: „Имало е време, когато то (Христос) не е бил и преди да бъде роден, той не е бил”, което и Евсевиевците отхвърляха. Тук имаме по-скоро борба между народности, отколкото борба между догми. Сега започнаха безконечни разправии между тракоилирийските владици, от една страна, и гръцките и римските, от друга.
На събора в Римини бяха обявени за арианци и затова осъдени: Валенс Мурзенски, Урзакий Сингидунски (Белграски) и др. Император Константин не потвърди това решение. Тогава членовете от събора още веднъж се събрали в Нице (Устодицо) в Тракия и прокарали гледището на Евсевиевците, което съвпадало относно Христа с това на Никейската догма, само че се престава да се говори за същността (битието) на Христа, понеже това не било възможно да се разбере от простосмъртните, а само създавало бъркотия. На събора в Нице е станало дума и за Св. Дух.
Евсевий Цезарийски писа веднъж против Марцел Анкирски между другото, че силата на Св. Дух се предава чрез Сина на достойните. Този въпрос се повтори и от събора в Нице, като се казва: „Ние вярваме в Св. Дух, когото единородният Божи Син Исус Христос, Бог и Господ (господар), е обещал да изпрати на човешкия род.”
Папа Дамаз (366 – 384 г.) обаче не бе съгласен с постигнатото в Нице съгласие и написа писмо до илирийските владици да ги увещава да бъдат с него. Критикувайки арианизма, той им напомня, че отците в Никея били постановили, че Отец и Син имат една същност, една божественост, едно съвършенство, една сила, един характер. Същата хипостазия (същност) има Св. Дух, а кой предава Св. Дух на вярващите, не казва. Защо бе нужно напомнянето на тези неща, които никой не оспорваше?
Различията по отношение на Св. Троица.
Мнимото арианство на тракийските владици отново бе поставено за разглеждане на събора в Аквилея през 381 г.
Водител на тракоилирийците на този събор беше Паладий Арчарски, който отхвърли всички обвинения. Веднъж той каза: „Ако ние изповядаме това, което Синът каза: всичко, което прави бащата, това по същия начин прави и синът, как може да се твърди, че ние сме казали, че той се различава от Отца?” А когато му се възразило, че Арий казва това, той отговорил: „Нито съм виждал Арий, нито зная кой е.”
Тракийските владици не бяха ариани, обаче между тях и гръцките се създаде сега едно изкуствено различие относно Св. Троица. Те държаха на гледището, че Дух Свети излиза от Отца, но се предава чрез Сина.
Улфиловият ученик, доростолският владика Авксентий, формулира на събора в Алвилия отношението на Св. Дух към Отеца и Сина по следния начин: „Но и Св. Дух не е нито Отец, нито Син, а е създаден от Отца чрез Сина преди вселената.”
Понеже в Аквилия не можаха да се разберат, гърците свикаха друг събор в Цариград (381 – 382 г.), където се отправиха и тракийските владици под водителството на Улфила. Предчувствайки смъртта си, той завеща своето верую, в което относно Св. Дух се казва: „(Вярвам)… че е един Св. Дух, осветляващата свещена сила, както Христос каза след Възкресението си на своите апостоли: „Ето, Аз ви прощавам обещаното от Отеца. Вие обаче стойте в града на Йорусалим, докато получите силата отгоре”. Също: „Приемете дошлата отгоре сила на Св. Дух, който нито е Бог (Отец), нито Господ (Христос), а е помощник на Христа, подчинен и послушен във всяко отношение на Сина, а Синът пък е във всичко подчинен и послушен на Бога-Отца”.
Тъй схващаха отношението на Св. Дух към Отца и Сина владиците на Никопол на р. Янтра, на Силистра, на Арчар, на Белград, на Мурза и Долна Панония, чиито жители от четвърти век насам се наричаха българи. Същото схващане споделяха и владиците на Илирия и Тракия – тези на София, Пловдив, Нице, Верея и пр., чиито жители се наричат ту хуни, ту българи. С една дума, това бе веруюто на българската църква.
Гърците обаче на Цариградския си събор през 381 – 382 г. формулираха друго верую. Те запазиха формулата на Никейския събор относно Христа, като прибавиха следното за Св. Дух: „Вярвам и в Св. Дух, животворния господар, който излиза от Отца, комуто, както и на Отца и Сина, трябва да се молим, който говореше чрез пророците”.
С това гърците напуснаха евангелието, което казва, че Св. Дух излиза от Отца, но се предава от Сина на вярващите.
Затова гърците нарекоха своята църква съборна, тоест вярно е онова, което водените от партизански страсти събори са решили.
Римляните пък после отидоха в друга крайност, като казаха, че Св. Дух произлиза от Отца и Сина, което също не се намира в евангелието, защото там се казва само, че Св. Дух произлиза само от Отца, а се предава (а не излиза) от Сина.
С тази софистическа разлика във възгледите за отношенията на Св. Троица отношенията между гърци и тракоилирийци станаха още по-изострени.
Защо стана така? От политически съображения.
Преди римското завоюване на Балканския полуостров гърците много теглиха от македонците, пък и от тракийците. Но и във времето на римското владичество трако илирийците представляваха сила в Римската империя. След създаването на Римската империя от Цезар редицата на императорите от римска или италианска народност не трая дълго. Понеже императорската армия се състоеше предимно от тракоилирийци, на императорския стол започнаха да сядат отличили се в армията тракоилирийски войводи. Започвайки от черногореца Диоклетиан с изключение на Теодосий, императорите бяха предимно тракоилирийци. Трябваше да бъдат победени илирийците или българите, за да почне римската курия отново да свети. Християнството искаше да отстрани отделните народности и да създаде християнски народ.
Гърците обаче искаха да използват християнството за свои народни цели. За да се отдалечат от тракоилирийците, те обявиха нова догма на християнската вяра и казаха, че тракоилирийците, които не споделяха тази догма, са еретици или не християни. Тяхната политическа цел се вижда най-добре от следния факт.
Понеже надписът на Християнския кръст бе написан на еврейски, гръцки и латински (защото това бяха разпространените езици в Римската империя), те направиха от този факт заключение, че християни могат да бъдат само говорещите тези езици. Това схващане проявиха гърците още във времето на апостол Павел, който се принуди в писмото си до колосяните да им каже, че няма разлика между елини, юдеи и скити, защото всички като християните са равни помежду си.
Въпреки напомнянето на апостол Павел гърците успяха да прокарат своя възглед, като принудиха тракоилирийското духовенство да приеме със сана си и гръцко име. С изключение на владиката на Томи (Констанца), главния град на Малка Скития по времето на император Валенс (376 г.), който носеше българското име Ветран, всички други тракоилирийски владици носеха гръцки, а само тук, там римски имена, като Евсевий, Теофил, Теогнис, Демофил, Теотим, Евдоксий, Паладий, Авксентий, Урзакий и пр., макар че те всички бяха тракоилирийци. Носеше ли някой тракоилирийско или българско име, той изобщо не се считаше за християнин.
Това продължи и до днес. И днес черното духовенство носи изключително гръцки имена, като Синесий, Партений, Методий, Теофил, Теофан, Макарий, Софроний, Климент, Кирил, Григорий, Неофит, Евгений, Евдоксий, Василий, Стефан, Симеон и пр. Когато слуша човек тези имена, си мисли, че има работа с чисти елини, макар че хората, които носят тези имена да са български селски синове, които не знаят нито дума гръцки. Тъй се правеха тракоилирийците на гърци.
От историята се знае, че римляните покориха в Тракия и Илирия голям тракоилирийски народ. Къде е тоя народ сега, учените не знаят; казват, обаче, че тракоилирийците са погърчени или пък, че сами били гърци. Аз ходих, казва д-р Ценов, в Археологическия институт, в музея и пр. в София, за да се осведомя върху този въпрос, но не можах да получа задоволителен отговор. В музея аз видях много конни статуи, под които стои написано: „тракийски конник”. Отидох в Мадара и видях на една скала издълбан същия конник, който тук е наречен: „Цар Крум на кон”. Аз извадих от този факт заключението, че Крум е бил тракиец, обаче завеждащият абобските паметници ми отговори, че това не може да бъде вярно, понеже те в Абоба били намерили камъни, каквито се срещали само в Сибирските планини, което показвало, че родината на племето, от което е произлязъл Крум, се е намирало в Сибир, където живееха самоедите! От това излиза, че когато самоедите напуснали Сибир, те били взели и скалите със себе си! Къде са сега старите тракоилирийци, не можа да ми отговори. Те били сега гърци, защото – един Неофитос, Стефанос, Симеон, Партениос, Теофилактос, Методиос, Кирилос и пр., не може да са били българи, а са били гърци. Тъй гърците умееха да наложат чрез християнството гръцки щемпел (клеймо) на българите и с това успяха да засилят своята народност и да разгромят българската.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар