// Вие четете...

Морал и Православие

Християнска надежда и молитва.

„Най-доброто наследство е възпитанието.“

Християнска надежда и молитва.

Християнската надежда е упованието на сърцето в Бога с увереност, че Той непрестанно се грижи за нашето спасение и ни дарява обещаното блаженство. Тя се основава на това, че „Господ Исус Христос е нашата надежда” или основата на нашата надежда. „Напълно се надявайте на принасяната вам благодат при явяването на Исус Христос”. Средствата за придобиване на спасителна надежда са Молитвата, Истинското учение за блаженството и Действителното следване на това учение.
Молитвата.
В Словото Божие има свидетелство за това, че молитвата е средство за придобиване на спасителна надежда. Самият Господ Исус Христос свързва молитвата и надеждата за получаване на желаното „и каквото поискате от Отеца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец и Сина”.
Молитвата е възнасяне на ума и сърцето към Бога, извършвано чрез благоговейни думи на човека към Бога. Християнинът, възнасяйки ума и сърцето си към Бога трябва първо да Го прославя за Неговите божествени съвършенства, второ да Му благодари за Неговите благодеяния и трето да Го моли за своите нужди. Затова съществуват и три основни вида молитви: хвалебни, благодарствени и просителни.
С ум и сърце можем да се молим и без думи. Пример за това е пророк Моисей, който се е молил така преди преминаването през Червено море. Такава молитва се нарича духовна или умствена и сърдечна, с една дума, вътрешна молитва; и обратно, молитвата която се изговаря с думи и се съпровожда с други знаци на благоговение, например кръстен знак, поклони, коленичене се нарича устна или външна. Възможна е външна молитва без да има вътрешна и това е когато някой произнася думите на молитвата без внимание и усърдие.
За получаване на благодат произнасянето на външна молитва не само че не е достатъчна, ами и само външна молитва, без вътрешна прогневява Бога. Господ не приема такава молитва „тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далече от Мене; ала напразно Ме почита”. Само вътрешна, без външна молитва също така е недостатъчна за човека, както и ако имаше само душа без тяло, защото Бог е благоволил да направи човека от душа и тяло. Като имаме душа и тяло, ние сме длъжни да „прославяме Бога в телата си и в душата си, които са Божии, защото е естествено от препълнено сърце да говорят устата”. Нашият Господ Исус Христос е бил духовен в най-висша степен, но и Той е изразявал Своята духовна молитва с думи благоговейни движения на тялото: с въздигане на очите към небето, с прекланяне на колената и лицето Си върху земята.
За да бъде молитвата ни чута и угодна на Господа, според светите отци тя непременно трябва да отговаря на някои условия, а именно: – да сме изпълнени с истинска вяра в Бога; – преди молитва да простим на всички обидите към нас и да поискаме прошка от всички, които сме оскърбили; – да имаме надеждата, че Бог ще чуе молбата ни и ще я изпълни; – да се молим от все сърце, с любов към Бога; – да се молим само за истински полезното, а не за неща, които са излишни в живота ни, вредни за спасението ни и недостойни за Божието величие; – да се молим непременно със смирение, с покайно настроение и с умиротворена съвест; – да съобразяваме прошенията си с Божиите думи, съдържащи се в Словото Божие, да бъдем послушни на Неговата свята воля; – да се молим със съкрушено сърце и по възможност с покайни сълзи; – след като сме се помолили от сърце да бъде изпълнена молбата ни, ние трябва да се покорим на Божиите непостижими за нас пътища и да искаме да бъде не нашата, а Божията воля, защото за нас няма нищо по-добро от нея.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар