// Вие четете...

Въпроси за времето

Хидрометеорологично осигуряване на ВМФ. Част 1

„Преди да се научиш да плуваш, трябва да влезеш във водата.“

Влиянието на хидрометеорологичните условия на силите, оръжието и техническите средства на ВМФ. Системата на хидрометеорологично осигуряване (ХМО) на ВМФ се явява като под система на бойното управление на флота, Нейните функции се състоят в изработка на информация за средата и представянето на тези данни на органите на управление, на корабите и частите. Най-ценни от видовете информация за средата се явяват препоръките по отчета на влиянието на хидрометеорологичните условия на силите, оръжието и техническите средства на ВМФ. Те позволяват да бъде оценен един от важните елементи на обстановката и да бъде формирана представа за влиянието на средата на ефективността на бойните действия и на всекидневните мероприятия на флота. Основа за съставянето на препоръки служат сведенията за хидрометеорологичната обстановка в района на действие на флота в момента на тяхното провеждане, а също така за влиянието на хидрометеорологичните фактори на силите, оръжието и техническите средства на флота. Като правило, органите за управление изискват данни за бъдещото състояние на средата, доколкото момента на вземане на решението за използването на силите на ВМФ винаги предшества момента на фактическите действия. Поради това практическата ценност представлява само маргинална (климатични и инерционни) и методическа хидрометеорологична прогноза. За всяка от причислените категории прогноза са присъщи специфични технологични процеси за тяхното съставяне.

Целта на изследванията са насочени към развитие и усъвършенстване на системата на ХМО на флота, в крайна сметка, към създаването на технологични процеси и структури, позволяващи съставянето на високо качествени прогнози и съответно към изготвянето на препоръки по отчитане на влиянието на средата на силите на флота.

Изхождайки от основните черти на комплекса на технологичните схеми по съставянето на указаните видове информация, могат да бъдат отделени групите на традиционните направления за научно изследователските работи, осигуряващи достигане на поставените цели. Към такива направления се отнасят:

– разработка на методи за хидрометеорологично прогнозиране;

– разработка на методи за хидрометеорологично изучаване на океаните и моретата, и осъществяване на самото изучаване;

– съставяне на хидрометеорологични пособия (справочни системи и банка от данни);

– изучаване на влиянието на хидрометеорологични фактори на оръжието и техническите средства на флота, както и разработката на методи за отчитане на влиянието на тези фактори;

– изследване на комплекса от проблеми, свързани с анализа и синтеза на оптимални варианти на системата за ХМО на флота.

Под последните научни направления се разбира:

– методология и методи за оценка на ефективността на ХМО;

– автоматизация на технологичния процес за изработка на хидрометеорологична информация;

– принципи и методи за построяване на глобална под система за осветяване на хидрометеорологичната обстановка, притежаваща боева устойчивост;

– способи за използване (усвояване) на хидрометеорологичната информация при планиране на бойните действия и управлението на силите на флота.

Работата по построяването на подсистемите за осветяване на хидрометеорологичната обстановка в океана и нейните елементи е започнала през 50-те години, когато е било началото на изследванията по изучаването на възможностите за използването на резултатите от регистрацията на признаците, пристигащи на брега, предшестващи мъртвото вълнение (зиб) за локацията и интензивността на щурмовите зони в океана. През 60-те години била разработена методика за въздушно хидрометеорологично разузнаване. През 1966 г. се появила концепцията за построяване на глобална подсистема за осветяване на хидрометеорологичната обстановка с използването на плаващи автоматични хидрометеорологични станции и ИСЗ. След това е продължило търсенето на най-рационалните варианти на тази под система с под включването, в качеството на нейни елементи, на спътникова бордова апаратура, както и на други източници на информация (въздушни балони, плаващи платформи и т.п.). Едновременно с това са били изследвани възможностите за спрягане на подсистемата за осветяване на хидрометеорологичната обстановка със системата за осветяване на обстановката за флота. През последните години интересни изследвания по разглежданите проблеми важно място се е отделяло по разработката и обосновката на космическите океанологични системи и по въпросите за обработката и използването на спътниковата информация за съставянето на хидрометеорологичните прогнози.

Главна роля в построяването на системата за ХМО на флота играят въпросите по използването (усвояването) на хидрометеорологична информация при планирането на бойните действия на флота и управлението на силите, а също и за оценката на ефективността на ХМО. През 70-те и 80-те години била създадена методологията за решаване на тези взаимно свързани проблеми, които се базират на положението, че ефективността на ХМО трябва да се оценява по увеличаването на бойна ефективност при изпълнение на основните задачи на флота в този случай, когато в процеса на управление на силите се използва хидрометеорологична информация. За съжаление, по редица причини, реализацията на разработения методологичен подход не се е осъществил, за сега, както и да бъде осъществена в пълен обем и обоснована оценката за ефективността на съществуващата система за ХМО, не е станало възможно.

Заедно с изследванията, насочени към получаване на точни количествени способи за отчитане на хидрометеорологичната информация при управление на силите на флота, били разработени приблизителни методи, използващи така наречените „критични значения на хидрометеорологичните параметри” (предполага се, че в до критичните области на измененията на хидрометеорологичните условия използването на силите на флота ще доведе до положителни резултати, а над критичните – към отрицателни). На основата на тези разработки през 1967 година е било издадено, а през 1983 година е било преиздадено ръководството за отчитане на влиянието на хидрометеорологичните условия на силите, оръжието и техническите средства на флота, с помощта на което при наличие на необходимите данни може да се определи вероятността за благоприятни условия за действие на силите на флота.

Първите опити за разработка на структура и на функционална система за ХМО на флота са били предприети в началото на 60-те години, но по редица причини не са били реализирани. Последващи изследвания в това направление, особено са се активизирали през 80-те години, са довели до разработката на концепцията за построяване на такава система, отчитайки, за това време, състоянието на подсистемите за осветяване на хидрометеорологичната обстановка и перспективите за нейното развитие, перспективата за времето към технологичната схема за изработка на хидрометеорологични прогнози (включително за автоматизиран сбор и обработка на хидрометеорологична информация), необходимостта от информационно и техническо спрягане на АСУ на силите на флота от различните нива.

Състава на научните изследвания през последното десетилетие се характеризира с продължение на разработките на методите за количествено отчитане на хидрометеорологичната информация при планирането на бойната и всекидневната дейност на флота, изследванията в областта на цифровата оценка за достоверност (точност) на хидрометеорологични прогнози, разработката на технологии за автоматизиране на ХМО (включително методологията за построяване на автоматизирана система за ХМО на флота), прилагането на методите при неточна логика за обосновка на пътя за построяване на система за осигуряване с хидрометеорологични данни и работи по формулирането на методологията за провеждане на океанографски изследвания.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар