// Вие четете...

Приложни науки

Хидрометеорологични изследвания. – 1

OLYMPUS DIGITAL CAMERA„Умът и богатството скриват недостатъците, бедността и невежеството ги разкриват.

Хидрометеорологични изследвания. – 1

Изучаването на хидрометеорологичните полета в мащаба на океана се основава на наблюденията на много експедиции, провеждащи се дълго време с кораби на различни страни.
Поради това при проектиране на хидрометеорологични изследвания се налага да се решават същите основни задачи, както и при проектирането на хидрографските изследвания, а именно:
1. Анализ на задачите, в интерес на които се провеждат изследванията, и установяването на изискванията към качеството на резултатите от хидрометеорологичните изследвания.
2. Установяване на степента на съществуващата изученост към изискванията, предявявани към резултатите на изследванията.
3. Определяне на методиките и обема на работа, точността, дискретността и продължителността на измерванията, които биха удовлетворявали изискванията.
4. Оценка на оптималния обем от задачи на основата на отчета на икономическата ефективност от провежданите работи и уточняване на обема и съдържанието на изследванията.
В резултат на хидрометеорологичните изследвания ние получаваме статистически характеристики, позволяващи да се съставят карти със значенията на различните хидрометеорологични елементи, да се прогнозират техните значения за неизучените пространствено – времеви периоди, а също така да се определят мащабите на явленията и процесите, и да се получат постоянни величини, влизащи в теоретична зависимост.
Естествено, че мащабите на задачите определят избора на един или друг вид океанографски работи, които се делят на:
– комплексни;
– стационарни;
– рекогносцировъчни;
– попътни хидрометеорологични изследвания.
Общи изисквания към проектирането на хидрологичните работи.
Проектирането на хидрометеорологични изследвания за всеки от тези видове имат своите особености, поради това накратко ще се спрем на тяхното съдържание. Комплексните хидрометеорологични изследвания са насочени към решаване на следните задачи:
– определяне на макро и микро структурите на хидрологичните полета на океана (морето);
– определяне на пространствените и времевите изменчивостти на хидрометеорологичните елементи;
– усъвършенстване на съществуващите и разработката на нови методи за хидрометеорологични разчети и прогнози.
Комплексните изследвания се явяват като главен вид дейности за изучаването на океана и морето, тъй като удовлетворяват изискванията на динамичните и статистическите методи.
Комплексни експедиционни изследвания се провеждат най-напред в оперативно важните райони на океана (морето) и се изпълняват от отряд океанографски кораби по пътя на извършване на океанографска снимка в съчетание с продължителни измервания в отделни точки на изучавания район с помощта на автономни средства, установени на котва.
При комплексни работи по изследване на макро структурата на полетата (тоест на процесите с пространствени мащаби от 10 до няколко стотен мили и време от десетки минути до десетки денонощия) на хидрометеорологичните елементи трябва да се отчитат следните основни изисквания:
– хидрологичните разрези, като правило, трябва да се разполагат на паралелни галси в направление на най-голямото изменение на градиента;
– разстоянието между разрезите, така също както и между станциите по тях, трябва да бъдат в пределите на 10 – 30 мили в зависимост от хидрологичния режим на района, хоризонтите на наблюдение в общия случай трябва да съответстват на стандартите, с изключение при специалните снимки;
– времето за провеждане на хидрологичните снимки от началото на движение по разрезите и до края трябва да бъдат минимални и не трябва да превишават продължителността на естествения синоптичен период (3 – 8 денонощия);
– продължителността на непрекъснатите наблюдения на буйкови станции в отделни точки за всеки сезон трябва да бъдат 45 – 60 денонощия;
– обема на хидрометеорологичните наблюдения се установяват за всеки конкретен случай, въпреки че типова програма за наблюдения е указана в ръководните документи.
Дълбоководни наблюдения за температурата на водата и вземане на проби с батометри за определяне на хидро химичните елементи се извършват на следните стандартни хоризонти:
1) за океаните и дълбоководните морета – Карско, Баренцово, Норвежко, Гренландско, Черно, Каспийско (освен северната част), Японско, Охотско, Берингово и др. – 0, 10, 20, (25 – не е задължително), 30, 50, 100, (125 – ако на тази дълбочина се намира слой на скока), 150, 200, 250, 300, 400, 500, 600, 800, 1000, 1200, 1500, 2000, 2500, 3000, 3500, 4000, 4500, 5000 м и по нататък през 1000 м и на при дънния хоризонт;
2) за плитководни морета – Бяло, Балтийско, Азовско, Северно, Каспийско, Аралско, Чукотско, Източно – Сибирско, Лаптевите и плитководните райони на дълбоководните морета, указани по-горе – 0, (5 не е задължително), 10, 15, 20, (25 не е задължително), 30, 40, 50, 60, (75 – не е задължително), 80, 100, (125 – не е задължително), 150, 200 и на при дънния хоризонт.
Наблюденията на при дънния хоризонт се извършват на възможно най-близкото разстояние до дъното. Но това разстояние трябва да бъде достатъчно, щото да не се рискува повреждането на приборите.
Наблюдения за теченията се извършват на същите тези хоризонти, на които се измерва и температурата на водата. Но, във връзка с това, че тези наблюдения са много по сложни, част от хоризонтите могат да бъдат пропуснати. Препоръчват се следните хоризонти: 0, (5), 10, 25, 50, 100, 200, 300, (400), 500, 750, 1000, 1200, 1500, 2000 и по нататък през 1000 м.
Стационарни наблюдения се провеждат за получаване на най-пълен ред наблюдения за многообразните явления, протичащи в дадена точка или район от морето, океана и техните изменения за продължителен период от време.
Стационарни наблюдения се водят непрекъснато или систематично се повтарят през определени, по възможност кратки, периоди от време в течение на редица години.
Материалите от тези наблюдения се използват за съставяне на различни атласи, карти и пособия, а също така за оценка на различни прогнози и хидрометеорологични разчети.
Към стационарните наблюдения в зависимост от специфичните условия се отнасят наблюденията, провеждани чрез:
– мрежа от морски брегови и островни хидрометеорологични станции, хидрометеорологични постове и унифицирани автоматични телеметрични хидрометеорологични станции;
– рейдови станции;
– моментни (стационарни) океанографски разрези;
– с помощта на автономни буйкови станции, самолети и изкуствени спътници на Земята.
В зависимост от задачите, целите и характера на изследванията океанографската снимка се дели на следните видове:
1) обща снимка;
2) сезони;
3) специални;
4) снимка по типа на времето.
Независимо от вида и поставените задачи при изпълнение на океанографска снимка, по възможност се привличат към участие в нея всички средства, провеждащи в дадения район океанографски наблюдения и работи: плаващ фар, кораб – хмс, автономни измерителни комплекси, обитаеми подводни научно – изследователски лаборатории, подводни апарати, самолети и въртолети, ИСЗ.
В последно време се провеждат океанографски снимки на отделни райони (полигони), намиращи се в различни, най-важни и характерни райони на Световния океан с цел разпространение на резултатите от тези изследвания на много по-голяма акватория.
При стационарни изследвания типовия обем работи се уточняват в зависимост от целите и задачите.
Разстоянията между разрезите и станциите се колебае в по-широки предели в зависимост от хидрометеорологичните режими и може да достигне 600 мили.
Продължителността на изследванията (сумарна) се определя от техните цели и е указана в ръководните документи.
Рекогносцировъчни хидрологични работи, изпълняват се основно за предварително изучаване на малко изучени райони на океана и геофизичното разпределение на регулярно или незначително изменящи се във времето елементи (приливно – отливни течения, радиационен баланс и т.н.).
Освен това, те са предназначени за определяне на структурата на естествените хидрологични нееднородности в океана (морето), а също така за определяне на границите на динамичен район при провеждане на комплексни хидрологични изследвания по изучаването на системата на циркулация на земната хидросфера.
При рекогносцировъчните работи хидрологичните станции и разрези трябва да се разполагат всеки път на различни разстояния (от 10 до 80 мили) една от друга.
Във всеки характерен район трябва да бъде предвидена една реперна дълговременна буйкова станция за 35 – 45 денонощия в центъра и няколко буйкови станции с продължителност от 3 – 5 денонощия по периферията на района.
Попътни изследвания с цел сбор на сведения за хидрометеорологичната обстановка в океана се провеждат на преходите на експедиционните кораби към района за основни изследвания, а също така на спомагателните и на бойните корабите от ВМФ по маршрутите на преход в районите за носене на бойна служба в обем, предвиден в ръководните документи.
Изборът на един или друг вид океанографски работи, освен задачите за изследване се определя също така и изучеността на дадения район, което предполага при проектиране на тяхното извършване да се дава оценка за океанографската изученост в интерес за решаване на поставените задачи.

Следва продължение.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар