// Вие четете...

Ниво на океана

Хидрографията, като наука.

„Човек се познава не на сушата, а в морето.“

В тази разработка са изложени въпроси от систематическия курс по хидрография, състава и съдържанието на който са сформирани през последните години. Този курс включва описание на обектите на изследване: хидросферата; целта и състава на хидрографските работи; способите за планово и височинно обоснование; средствата и способите за определяне на координатите; средствата и способите за снимка на релефа на дъното; способите за обработка на материалите и оценка за тяхното качество.

Нарастващата значимост на океаните и моретата в живота на човечеството, естествено води към необходимостта за всестранното им изучаване.

С изучаването на океана се занимават много науки. Една от които се явява хидрографията. Деятелността на човека на море изисква изучаването на размерите и свойствата на всички водни обекти (океани, морета, заливи, бухти, проливи и т.н.), тяхното описание и картографиране. С всички тези въпроси се занимава един отрасъл от естествените науки, който към края на XIX в. почти повсеместно се нарича хидрография.

Думата хидрография произлиза от две гръцки думи вода и описание, което в буквален превод означава описание на водите, водната среда или хидросферата.

Хидрографията е една от най-старите науки, възникнали заедно с развитието на мореплаването, призвана да осигури неговите нужди. Тъй като в процеса на корабоплаването главната задача се явява осигуряването на навигационната безопасност, то исторически най-напред са се изучавали такива характеристики на морето, знанието на които способства за решаване именно на тази задача.

С развитието на флота, оборудването му с технически средства, нарастват и изискванията към обема и вида на информацията за морето, необходима както за осигуряване на безопасността на мореплаването, ефективното използване на техническите средства и оръжията, така и строителството на хидротехническите обекти. Естествено са се разширили задачите и състава на елементите, изучавани от хидрографията. Но главната й цел, това е осигуряване на безопасността на плаване, както е била и преди.

Водната стихия, явленията и процесите, протичащи в нея са сложни и разнообразни. Естествено поради това, че развитието на производителните сили е довело към необходимост от изучаване на тези характеристики на океана, които за хидрографските изследвания не представляват непосредствен интерес.

През 90-те години на деветнадесети век, след известната експедиция на Челенджър, извършил обширни комплексни изследвания на океана се появил нов термин – океанография, който в продължение на 30 години се е употребявал паралелно с думата хидрография. На международния географски конгрес, състоял се в Рим през 1913 г, било предложено хидрографски да се наричат само работите, които са необходими за осигуряване на безопасността на мореплаването, тоест целенасочено изучаване на релефа на дъното и дънния грунд, теченията, приливите, магнитното поле и т.н.

В Русия едно от първите определения за хидрографията било дадено от В. М. Татищев – „Хидрография, това е описание на водите, тоест разказ за моретата, заливите, езерата и реките, техните ширина, дълбочина и положение на всички води, което е най-нужно на мореплавателите, тъй като повърхността на земята в по-голямата си част е покрита от вода, това е така неудобно за описателя на Земята, да мине без да опише водите, така и описателя на водите е невъзможно да не се докосне до бреговете.”

Хидрографията, подобно на всяка друга наука се определя от обектите, предмета и методите на изучаване. Явявайки се хидрографска наука, тя изучава съставната част от хидрографската обвивка на Земята – хидросферата.

На съвременното ниво на развитие на производителните сили, като обект на хидрографията се включва Световния океан и вътрешните води, пригодни за корабоплаване. Стремейки се да бъдат отличени по разположение, а също така и по особеностите на изучаване на водите на Световния океан и водите на сушата, изследователите започнали да отделят морската хидрография и хидрографията на сушата. Морската хидрография се определя като наука, изучаваща релефа и грунда на морското дъно в интересите на мореплаването и използването на природните ресурси.

Предмет на хидрографията като приложна наука се явява изучаването на триизмерната обвивка на Земята в пределите на Световния океан и вътрешните води с цел осигуряване на корабоплаването и използването на природните ресурси.

Водещ метод в хидрографията се явява пространствено – сравнителния метод. Този метод се реализира най-вече чрез преки наблюдения в морето и на брега. Процесът на непосредствените наблюдения в морето и на брега с цел получаване на първична информация се нарича хидрографски работи.

Основни елементи на изучаване на хидрографията се явяват релефа на дъното, характера на грунда, хидрологичния режим, геофизичните полета. Едни от тези елементи се явяват стационарните или по-точно казано квазистационарните елементи на географската среда, други се изменят с времето изключително бързо. Естествено, методите за изучаване и средствата за представяне на квазистационарните и не стационарните елементи съществено се различават.

Релефът, грунда, магнитното и гравитационното полета се изучават преимуществено по пътя на еднократно покритие на отделна акватория със система от галси чрез непосредствени наблюдения за характера на изменение на всеки елемент. Резултатите от тези наблюдения се представят достатъчно пълно на морските навигационни и специални карти.

Вълнението, теченията, приливите, а също така и други океанографски величини се изучават по пътя на много или по-малко продължителни наблюдения на разнесени по площ и време система от точки, а резултатите от тези наблюдения се описват в лоции във вид на различни количествени характеристики или се представят в атласи и специални таблици, позволяващи прогнозирането на тези величини за някакво зададено време.

Морска карта – това е основен дълговременен съхранител на информация за средата, в която се осъществява мореплаване, чийто главна цел се явяват хидрографските изследвания. С разработката на методите по съставянето и използването на морските карти се занимава морската картография.

Хидрографията е тясно свързана с редица фундаментални и приложни науки. В своите изследвания тя се базира на изводите от физическата география, геодезията, океанографията, геофизиката, геологията, геоморфологията, математическата картография.

На свой ред, много науки използват резултатите от хидрографските изследвания за решаване на фундаментални проблеми, имащи научно или народностопанско значение. В този смисъл хидрографията има не само приложно, но и общо научно значение.

При геологичните, геофизичните и много други научни изследвания в океана, а също така и за добиване на полезни изкопаеми успешно се използват способите за определяне на мястото в морето, разработени от хидрографията.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар