// Вие четете...

Поведенчески модели

Хигиена на въображението.

„Жената е като луната – свети с отразена светлина.“

Хигиена на въображението.

В резултат на потискането на либидото, жените са по-уязвими към любовните стимули от мъжете. Тъй като от малки са възпитавани да потискат либидните импулси, с течение на времето те натрупват изключително мощен чувствен заряд, който, подобно на бомба със закъснител, е твърде чувствителен към съответния детонатор.
В страните, където има представления с мъжки стриптийз, жените са значително по-дръзки и свободни, отколкото мъжете в същата ситуация.
По-голямата любовна ненаситност на жената се проявява в оживените клюки, които възникват по повод на любовните истории между хора, принадлежащи към дадена група индивиди, свързани с работата или с други интереси. Ако еди-кой си има любовна авантюра с еди-коя си, любовното въображение на жените от групата веднага се разпалва и те критикуват факта по изненадващо язвителен, непристоен или агресивен начин. Без да осъзнават, те изразяват завистта, която изпитват от обстоятелството, че не те, а друга е хванала плячката.
Завистта е често срещана черта у обикновената жена, която не само е враждебна към мъжете, но и проявява силно чувство на съперничество и антагонизъм към представителките на своя пол, с които се конкурира, за да спечели възхищението на мъжете.
Друго доказателство за потисканата агресивност в женското либидо е, когато жената изпитва ревност или обида, да отправя към мъжа, който ги е предизвикал, груби и обидни думи.
Грубото държане на жената се нуждае не от морален, а от научен отговор. Причината за някои от непоследователните й действия идва именно от потискането на либидото, което, подобно на локва застояла вода, се разлага и губи естествените си качества.
Въпросът се състои в това, че жената не е намерила своето любовно равновесие и често изпада в крайности, люшкайки се между виновността и фрустрацията.
Решението на този конфликт не може да стане чрез готови формули или указания отвън; не може да се търси в подражанието, нито в определянето на строги правила на поведение; то трябва да се роди от онази индивидуална свобода, основана върху съзнателното развитие на личността. Съществуват индивиди, които са свободни, и други, които са зависими. Първите – за съжаление малцина – притежават способността да определят съзнателно своите действия, като поемат грижата за собствения си живот, натрупват значителен опит, научават се да съчетават личния с обществения интерес, не зависят от чуждото мнение и се самооценяват според вътрешните, а не външните стойности. С други думи, те порастват достатъчно, за да могат да определят в известна степен хода на собствената си съдба.
Жената притежава в себе си всички инструменти, за да се самоизгради, като развие непреходни качества, които да й позволят едно непрекъснато вътрешно израстване. Тя трябва да е убедена, че е способна да реши всеки проблем, който се появи и че не е нужно да зависи от мъжа, който да й реши проблемите. Веднъж завинаги тя трябва да разбере наложителната нужда да се освободи психологически от мъжа, за да поеме своята индивидуална роля на жена.
Отрицателното отношение към желанието за любовни ласки е нещо вече твърде остаряло и трябва да отстъпи място на преклонението и обожествяването на либидната енергия в смисъл на универсална съзидателна сила, чиято посока зависи не от собствения й импулс, а от импулса, излъчван от човека. Несъмнено е, че именно в това се състои изкуството за сублимация на либидото, което ще разберем, като анализираме обратния процес, тоест опорочаването му. То се поражда, когато човек замърси въображението и сърцето си с омраза, агресивност, сластолюбие и похот. Това е процес на нарушаване на вътрешното равновесие, тъй като изгнилите отпадъци на въображението и чувствата се изливат и замърсяват течащия поток либидна енергия, като задръстват неговото корито.
Добре познат е афоризмът: „Грехът е в хората.“ И наистина, едно порочно намерение замърсява и извращава и най-правилното действие.
Сублимацията на женското либидо трябва да се базира върху подходяща хигиена на въображението, тъй като неговата непоквареност съответства на равностойно вътрешно поведение, като пречиства и слага ред във вътрешния свят. По този начин то действа като кормило на универсалната по своята същност либидна енергия, която се изменя според вътрешната нагласа на индивида.
Потисканото либидо е като локва със застояла вода, която се разлага при липса на кислород, като се превръща в олицетворение на Танатос. Потокът, който тече в правилната посока, е Ерос в цялата му жизнена сила.
Потисканото е нещо дълбоко заровено, погребано или запокитено в някой ъгъл на несъзнаваното. То сублимира, когато бъде извадено на светлината и бъде посрещнато съзнателно и отговорно.
Не трябва да се забравя, че потискането е процес, чийто пулсации циклично се повтарят; те не угасват, а само се задържат и ограничават, като тяхната изначална сила остава непокътната. Поради това е необходимо огромно количество психична енергия, за да бъдат укротени. Те обаче крият в себе си неподозирана енергия, макар тя да е първична и неосъзната.
„Сублимация“ – означава издигане, извисяване на енергията, която обикновено циркулира на по-ниско равнище. Именно това е разликата между несъзнаваното и съзнаваното. Последното представлява подземието на разума, докато първото е частта, която се показва над повърхността. Алиенацията, която жената изпитва, когато живее чрез и за мъжа, е пълна загуба на контрол над самата нея, защото тя се оставя да бъде манипулирана от външни сили, които направляват разума й и я принуждават да действа по различен и чужд на нея начин. С други думи, нейното „аз“ е изместено и подменено от едно „аз“, което е изградено под въздействието на едно патерналистично общество и на неразбрани по своята същност биологични фактори, какъвто е случаят с предполагаемата липса на мъжки атрибут.
Както индивидуалната психика представлява, според Юнг, отрязък от колективното несъзнавано, така и жената ще бъде придатък на мъжа дотогава, докато не постигне психологическа индивидуалност.
Очевидно е, че има само един начин човек да се противопостави на въздействието на чуждите влияния, които контролират или направляват разума му, и той е да постигне самоконтрол чрез процес на осъзнаване, който да му предостави необходимата енергия да се противопостави на външната намеса.
Процесът на противопоставяне има за цел да формира такъв Аз, който по своята сила и устойчивост да е способен да осигури ментална автономност.
Мъжът има значително предимство пред жената по отношение на самоконтрола и това е товарът от задължения и отговорности, присъщи на мъжката му роля, който го принуждава да въведе ред в своето съществуване, за да не се провали. Жените от своя страна „играят на живот“, без да се сблъскват истински с проблемите на съществуването, сякаш това, което правят, е нещо временно. Сякаш придобиването на някаква професия или умение за тях е само осигуровка за живот, в случай че се провалят в брака, но не и една окончателна дейност.
От друга страна, възпитанието на жената набляга най-вече върху пасивността и безпомощността, които са противоположният полюс на силата, необходима за постигане на самодисциплина или самоконтрол.
Вместо да се стреми да укрепне, жената предпочита ролята си на безпомощно същество, чиято единствена полза и цел е да намери някой мъж, който да я закриля; ако не намери такъв, цялото й съществуване е провалено, защото пътят на пасивната безпомощност означава да се откаже от собственото си развитие и реализация; ако успее да намери мъж, съдбата й пак няма да се промени, защото нейната зависимост ще й попречи да се развие. Ако обаче избере пътя към собственото си израстване, за тази цел не й е нужно да се поставя в зависимост от мъжа.
Ето един модел на женственост, който съчетава сила и красота в едно-единствено същество. Жената може да бъде едновременно силна и много женствена, но нейната сила трябва да се основава на едно свойствено за жените поведение, а не върху схващането за сила, присъщо на мъжете.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар