// Вие четете...

Календарът на българите

Хелиоцентрични сидерични дължини на планетите.

„Постъпките на човека издават произхода му.“

Хелиоцентрични сидерични дължини на планетите.

Различаваме два вида планети – долни и горни. Долните остават винаги във вътрешността на орбитата на Земята, а горните – вън от нея. От отношенията на втората средна първобългарска година и сидеричните периоди (от звезда до звезда), респективни от отношенията на същата първобългарска година и сидеричните периоди (от Слънце до Слънце) на отделните планети по аналогия на определение на средните дължини на Слънцето и Луната намираме:
а) долни планети – 1. Меркурий – L1=ao”/C1τ и L1-L0=ao”/S1τ; 2. Венера – L2=ao”/C2τ и L2-L0=ao”/S2τ, където ao” е втората средно първобългарска година.
б) горни планети – 1. Марс – L3=ao”/c3τ и L3-L0=ao”/S3τ; 2. Юпитер – L4=ao”/c4τ и L4-L0=ao”/S4τ; и 3. Сатурн – L5=ao”/c5τ и L5-L0=ao”/S5τ.
Където разликата Li-L0 от дължините за горните планети е винаги отрицателна, а Li и L0 при i=1, 2, 3, 4, 5 означават първобългарските сидерични хелиоцентрични дължини на една от петте планети и Земята. И тук всяка сидерична дължина Li и разликата Li-L0 от сидерични дължини на планета – Земя са определени с приближение до една добавъчна постоянна, която може да се определи относно избрана епоха с τ=0.
По аналогия с горните извеждания на дължините на планетите от отношението на същата втора средна (юпитерова) първобългарска година ao” към сидеричната година Ac определяме средната геоцентрична сидерична дължина на Слънцето – Lc=ao”/Ac.
Хелиоцентричната сидерична дължина на Земята – L0=Lc±0с,5 или L0=Lc±180º се различава от нея, както ще се види по-късно с ±0,5, респективно ±180º.
В древността лунният перигей е бил схващан като подвижна точка по дължината на зодиака при преминаване на Луната през която същото светило е получавало своята максимална скорост при максимален диаметър на лунния диск, а лунният апогей – като подвижна точка при преминаване на Луната през която същото светило е приемало своята минимална скорост при минимален диаметър на лунния диск. Апсидната линия, съединяваща апогея с апогея се завърта ту в директна, ту в ретроградна посока, при преобладаващо директно въртене, така че перигеят (апогеят) обикаля зодиака за периода g’.
Равнината на еклиптиката сече лунната орбита в точките на възходящия и низходящия лунен възел. Правата, която съединява тези точки е възелната линия на Луната. Тя се завърта ретроградно за времетраене (периода) g”. В древността тези две точки са били разглеждани като положение на Луната, в които тя мени своята широчина (новолуние при Луната над и новолуние при Луна под Слънцето).
Средните сидерични дължини на лунния перигей и възходящия лунен възел, както и разликите между тези дължини и дължината на Слънцето (Земята) се определят, както на Слънцето, на Луната и на планетите. Затова тук делим средната първобългарска (юпитерова) година ao” последователно на сидеричните и на синодичните периоди на лунния перигей g’ и σ’, и на лунния възел g” и σ”. Със сравнително по-малка точност от досега имаме следните определения:
1.Лунен перигей – Гл=( ao”/g’ )τ; Гл-Гс=-(ao’/σ’)τ.
2. Лунен възел – Ωл= -( ao”/g” )τ; Ωл-Гс=-(ao”/σ”)τ.
Да отбележим, че средните премествания на лунния възел са ретроградни.
Спираме се на три сравнения:
– На еднаквото деление по на десет части на зодиака и на слънчевата година Ao;
– На лунно-юпитеровата аналогия на дробните части на първобългарската година ao”, изразени посредством сидеричния m и синодичния M месец с дробните части на първобългарската година ao”, изразена посредством синодичния период S4 и сидеричния период C4 на планетата Юпитер.
– На календарната връзка на първобългарската година ao” със сидеричния период g’ на лунния перигей.
Възвръщането на Слънцето и Луната, съответно на едни и същи звезди в края на един лунен цикъл при една и съща фаза на Луната, както в началото на цикъла е съпроводено с 19 последователни възвръщания на Слънцето към една и съща звезда (или близко до една и съща звезда) в продължение на 19 слънчеви години Ao. За всяка една такава година Слънцето обикаля веднъж видимо зодиака. Ето защо десеторното деление на зодиака налага десеторно деление на Ao, изразено с Ao= β Ao+8α Ao+ γ Ao =1с Ao, където α, β и γ са дъгови отсечки, откъдето ao”= β Ao+8α Ao= Ao-γ Ao.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар