// Вие четете...

История на българите

Форсиране на Дунав – 1877.

„Във всеки бой диктувай на врага своята воля.“

Форсиране на Дунав от отряда на генерал Цимерман при Галац и Браила.

Отряда с командир на 14 армейски корпус генерал-лейтенант Цимерман, освен осигуряването по Долното течение на Дунав по руския план за войната имал също и задачата да отвлече към себе си части от силите на турските войски. За това отряда е бил длъжен да бъде в района на Галац и Браила, да премине Долен Дунав по-рано от началото на преминаването на главните сили на Среден Дунав.

Тази задача била изпълнена от войските на отряда в трудни условия на местността и при съпротивата на турските войски. Ряжския и Рязанския пехотни полкове преминали на 22 юни и заели Буджакския полуостров на южния бряг на Дунав.

Между впрочем вече тук, в своето първо боево стълкновение с противника, руските войски намерили доста действащ способ за борба с масовия оръжеен огън на турската отбрана, в широк мащаб прилагайки веригата при настъпление.

Блестящ успех на войските не е имало, но развит при лошо, граничещо с предателство на ръководството от страна на началника на отряда. Цимерман задържал придвижването на руските войски, в резултат на което те едва на 9 юли излезли на линията Кади – Кишла, Муслуй, Делгер, Картал, а след това на линията Черна вода, Кюстенжа, следвайки зад напускащите турци, губейки даже при това съприкосновение с тях.

Форсиране и преминаване през Дунав на главните сили на Дунавската армия при Зимница – Систово.

Още в плана на Обручев за войната в общи линии форсирането на Среден Дунав е бил набелязан района на Систово. Окончателното решение за форсирането на Среден Дунав главно командващия е обявил на 22 юни на съвещанието в Турну-Магурели. Поради това решението за форсиране е трябвало да започне през нощта на 26 срещу 27 юни при Зимница – Систово. Форсирането било възложено на Драгомиров и неговата дивизия, усилена с редица други части. Със завършването на форсирането при Зимница – Систово е трябвало да се прокара мост и да бъде осигурено преминаването на войските от главните сили на Дунавската армия.

На същото това съвещание главно командващия съобщил на Драгомиров, че по сведенията в щаба на армията турците разполагат при Систово войски с численост от 1500 човека и при Варден – численост от 2900 човека с артилерия.

Особено внимание било обърнато на запазването в пълна, тайна на местата и сроковете на форсирането.

Почти всички заповеди и разпореждания за форсирането и преминаването се отдавали само устно; даже на понтонния батальон не е бил даден писмено маршрута, и към местата на преминаване тях ги е водел офицер от щаба на армията. На всички лица, които непосредствено не участвали във форсирането, мястото и срока за форсиране или въобще не се съобщавали, или се съобщавали в последния момент. С общите основи на форсирането, без указания за пункта и срока, Драгомиров запознал командирите на частите от своя отряд още на 24 юни, но пълни указания е дал едва на 26 юни сутринта и при това само на командира на 1-ва бригада от своята дивизия (Илошин), на командира на Волинския полк и на командирите на батальони и роти, които били назначени в състава на първия рейс от десанта. Разчета за стоварването на цялата дивизия на Драгпмиров бил направен едва в 17.00 на 26 юни. Пункта и времето за форсиране от състава на главната квартира са знаели само строго определено количество лица; даже на цар Александър II точния пункт на форсиране е бил съобщен в 20.00 на 26 юни.

Назначените за форсиране войски били подведени към района на съсредоточаване едва през нощта на 26 юни, при което те се разположили в Зимница за ден, така, че с нищо да не се измени нейния външен обичаен вид. За тази цел било забранено да се правят палатки, войските се разположили в градините и зад домовете или храстите; особено щателно били укрити за наблюдение от южния бряг на Дунав артилерията, понтоните и обозите. Целият район за съсредоточаване на войските преди форсирането е бил отцепен за избягване на проникване в него на турски шпиони. Излизането от района към Дунав за водопой и къпане е бил разрешен само за не големи групи, поред. Запознаването на командирите от Волинския полк с местността от южния бряг в пункта на бъдещото форсиране, с цел скриване, Драгомиров е направил от градината на своята квартира, която за тази цел била избрана в удобно за това място; от където на Драгомиров се отдало добре да запознае офицерите от Волинския полк – до командир на рота включително – с пунктовете за товарене и стоварване, с пътя на движение към понтоните и районите за действие след стоварването и в същото време с нищо да не издават на противника извършването на такъв оригинален начин на рекогносцировка. И накрая, с цел запазване в тайна форсирането ремонта на пътищата и изграждането на мост през проток в Зимница са били направени едва през нощта на 26 срещу 27 юни.

За запазване в тайна пункта за форсиране е бил пуснат лъжлив слух за това, че форсирането ще бъде при Фламунди. Освен това, на командира на 9-ти корпус било официално съобщено, че „по случая със закъснението на понтонните паркове (които пристигнали в Бею на практика навреме, тоест на 26 юни) преминаването ще бъде извършено по дървени понтони, които ще бъдат спуснати в Дунав от устието на Олта, и че преминаването ще започне 9-ти, а не 8-ми корпус”. На обсадната брегова артилерия с тази цел било заповядано да бомбардират в продължение на три дена Никопол и Рушчук. За нощта тук за първи път били използвани прожектори („електрически фенери”).

С войските от 14-та дивизия през периода от 21 до 24 юни направили тренировка; в специални изкопани в земята ями, с размери напомнящи понтон, ги учили, как да извършат натоварването, как да се държат на понтона по време на движение и т.п.

Към вечерта на 26 юни четири руски корпуса заели изходно положение преди форсирането и преминаването. Най-близко от всички до пункта за форсиране – при Зимница – е стоял отряда на Драгомиров. Освен 14-та пехотна дивизия и нейната артилерия, в състава на отряда влизала 4-та стрелкова бригада, сборна рота от почетния конвой, две формирования (сотни пластунов) от казаци, 23-ти Донски казашки полк, две планински батареи и 4 понтонни батальона – всичко около 17 батальона, 6 сотни и 64 оръдия. Цялата тази войска, представляваща десанта е трябвало да форсира Среден Дунав на железни понтони. Десанта е бил разчетен за седем рейса; в състава на първия рейс влизали 11 роти от Волинския полк, сотня пластинов (формирование казаци), 60 казаци и планинска батарея – всичко 2500 човека; в състава на втория рейс влизали линейни роти от 3-ти батальон на Волинския полк, стрелкови роти от Минския полк, рота от почетния конвой и планинска батарея. Пехотата се разпределяла по 30 човека на обикновен понтон и по 45 човека – на полуторен (1,5 от обикновения понтон); артилерията се товарела на шест сала от полуторни понтона. Продължителността на рейса приблизително била около 2 часа. Първия рейс имал за цел да осигури стоварването на последващите рейсове; всички понтони от първия рейс отплавали едновременно. Целия десант като цяло имал за задача да завземе плацдарм на систовските височини и с това да осигури преминаването на главните сили на армията.

До началото на форсирането, с цел прикриване на работата на понтонните части, две роти от Брянския полк заели остров Бужиреску; останалите роти от Брянския полк и от батареите на 14-та и 9-та дивизия били скрито разположени едва след като първите рейсове завземат основния плацдарм на южния бряг. Батареите били добре укрити с клонки и листа, така че с разсъмването турците да не могат да ги открият.

По план понтоните, разположени в Зимница, е трябвало да бъдат пуснати на вода в течащия южно от града приток и вече по него пред самото форсиране да се приведат в Дунав към пункта за товарене; отплавайки от този пункт, рейсовете на десанта е трябвало да заобикалят от изток остров Аду и да държат направление към устието на ручея Текир дере; началото на плацдарма е трябвало да бъде с завземането на местността на запад от устието на този ручей.

Сведенията за противника, с които разполагали руснаците като цяло отговаряли на действителността. При Систово и Вардена се разполагали бригада турска пехота под командването на Ахмет Гамди паша с една конна батарея. При Систово се намирали 770 човека (един табор) с две оръдия; зад тях в самото Систово били устроени две батареи. При Вардена се намирали 3300 човека (5 табора) с 4 оръдия, за които била подготвена батарея на височината Тепе-Бунар. В Рушчук, на разстояние 65 км от Систово, се разполагали над 21000 турци; При Никопол, на 43 км от Систово, – още около 10000 човека.

По такъв начин благодарение на удачния избор на мястото за преминаване руския десант в пункта за форсиране в началото е можел да срещне само 6 табора и 6 оръдия. Ако на първия рейс се отдаде да се преодолее съпротивата на тези войски, то вече след 4 часа силите на десанта биха се сравнявали със силите на Ахмед паша, а след 5 часа – биха ги превъзхождали на три пъти. Турските резерви от Никопол и от Рушчук очевидно, също не биха могли да постигнат успех в полза на турците.

Необходимо е да се признае, че както и в плана на Обручев за войната, така и в плана на кампанията за непосредствената подготовка на форсирането на Среден Дунав и началното преминаване през него са били разработени добре, като цяло са били много удачни и за своето време се явявали напредничави. В непосредствената подготовка и в форсирането е било използвано всичко най-добро, което е било натрупано от предишния боен опит на руската армия. В плана и подготовката на форсирането през 1877 година не копирали механично миналия руски опит, а внесли в него много нови тактически съдържания. Не без основание опитът от форсирането на Среден Дунав от руските войски през 1877 година в последствие щателно се изучавал от западно европейските армии и дълго се считал по своя род за класически.

Значителна роля за успешното изпълнение на подготвителните работи и плана за форсиране на Дунав принадлежала на генерал Драгомиров.

Челния понтон от първия рейс отблъснал от северния бряг на Дунав около 2.00 на 27 юни. Луната се затъмнявала от облаци, вятърът заглушавал шума от веслата; тези две обстоятелства в началото способствали за десанта, но към средства на реката се появила и тяхната неблагоприятна страна. Тъмнината пречела за удържане на направлението, вятърът изтласквал понтона в страни. Към устието на ручея Текир дере пристанали само единични понтони; болшинството от тях, вследствие на тъмнината и усилващото се на реката вълнение, пристигнали на южния бряг на Дунав по-нагоре или по-надолу от устието на Текир дере. Всичко това благоприятствало съхранението на внезапността на стоварването на първия рейс, от което зависел в значителна степен успеха на цялото форсиране.

Турските аванпостове открили понтоните от първия рейс едва в няколко стотен метра от южния бряг и макар да са открили огън в началото, то той бил много слаб. С първите пристанали към брега понтони стрелците започнали огън по единично, слизали на брега, образувайки не голям плацдарм. На западната страна на този плацдарм се разполагала 1-ва стрелкова рота на Волинския полк, на източната – 3-та стрелкова рота от същия полк, на южната – сотня пластунов казаци. Около 3.00 плацдарма бил зает вече от девет роти и сотня пластунов, а две роти се намирали в резерв; плацдарма на малко се разширил.

Схема 13. Преминаване и форсиране на Дунав при Систово през нощта на 26 срещу 27 юни 1877 година.

Турските аванпостове запалили вехата на сигналната вишка, и към мястото на стоварване на първия рейс по тревога се придвижили турските войски от Систово и Вардена. Четири турски оръдия заели предварително подготвена позиция на височината Тепе-Бунар, две – на източната окрайнина на Систово. С приближаване на разсъмването огънят на противника се усилвал, ставал много по действителен.

От северния бряг на Дунав открила огън руската артилерия; на нея се падало да реши изключително важна задача – да осигури успеха на преминаването и да води борба с турските батареи. С тази задача руската артилерия се справила блестящо. Първата турска батарея, открила огън по преминаващите войски е била унищожена от три батареи от 14-та и една батарея от 9-та артилерийска бригада, втората – от две батареи от 9-та артилерийска бригада. Такъв успех бил достигнат само благодарение на това, че руската артилерия е била още от началото насочена към борбата с артилерията на противника и е заела на северния бряг на Дунав най-изгодната от тази гледна точка позиция.

За ден на боя двете батареи от 9-та и една от 14-та артилерийска бригада изразходвали по 44 снаряда на оръдие, което по това време е било достатъчно голяма норма. Преминаващите през Дунав руски войски се държали образцово. От понтоните никой не откривал огън, спасителните понтони самоотвержено спасявали падналите във водата. Особено се отличили руските понтонери. Често понтоните засядали на плитчини; понтониерите скачали във водата и под огъня ги изтласквали.

С разсъмването се открил не изгодно разположения източен фланг на плацдарма, преминаващ по западния бряг на ручея Текир дере. Източния бряг на този ручей бил над западния, и зает от турците откъдето те стреляли по защитниците на източния фланг. Необходимо било да се унищожи пехотата от източния бряг на ручея, което е било направено след пристигането на плацдарма на артилерията; особено удачно действали двете планински оръдия на поручик Лихарев и 5-та батарея от 9-та бригада. Основната маса на турските войски отстъпила, но една част от тях се задържала в сипеите на значително протежение по южния бряг на Дунав, източно от Текир дере. Укривайки се между камъните, турците започнали да обсипват с куршуми подхождащите към южния бряг понтони от втория рейс. На турците се отдало да потопят три понтона с всички намиращи се на тях хора, а на десанта и на гребците на някои други понтони те нанесли значителни загуби, заради които понтоните не могли да достигнат до брега и се върнали обратно. Но на болшинството понтони от втория рейс все пак се отдало да пристанат на южния бряг. В групата на първите достигнали брега понтони от 2-ра стрелкова рота от Минския полк, който бил командван от поручик Моторни. Едва стъпил на брега, Моторни с 80 войника по своя собствена инициатива се хвърлил срещу щиковете на задържалите се на сипеите турски стрелци. Пристигнали и останалите роти от Минския полк и удачно взаимодействащи си с планинската артилерия скоро окончателно решили проблема на този фланг от плацдарма в полза на руснаците, и към 6.00 турската пехота била отблъсната на изток по целия фронт.

По същото време била изтласкана на запад и тази турска пехота, която заемала позиции източно от Систово пред западния фланг на плацдарма.

На десанта се наложило да действа на силно пресечена местност. Това обстоятелство, а също и това, че войските на десанта влизали в боя веднага след тяхното стъпване на брега, което довело до това, че ротите и батальоните се смесвали. Това смесване затруднявало управлението на боя.

В края на втория и началото на третия рейс на южния бряг на Дунав бил преминал Драгомиров със своя началник щаб, с генерал Скобелев и с адютанта на главно командващия.

Скоро след това на плацдарма пристигнали цялата 1-а, а след нея и 2-а бригада на 14-та дивизия, а към 10.30 – стрелците от 4-та бригада. Стрелците били превозени с парахода „Анета” и с две буксирани от него баржи; тези съдове с цел маскировка били преднамерено затопени от руснаците срещу Никопол; едва през нощта на форсирането тях ги извадили от водата, и към 8.30 били доставени в района на преминаване. С парахода карали моряците от гвардейския екипаж. Те в този ден не само са охранявали преминаването от проникване в района на неприятелски съдове, но и оказвали пълно съдействие по хода на самото преминаване както на доставка до Систово на „Анета”, така и буксировката на понтони с десанта от парните катери. След натрупването на плацдарма на достатъчно сили дошъл въпросът за неговото разширяване.

Драгомиров взел решение на първо място да овладее Систовските височини. Задачата за овладяването на тези височини Драгомиров възложил на 2-ра бригада от 14-та дивизия с поддръжката от 4-та стрелкова бригада. Настъплението започнало в 11.00, към 14.00-15.00 Систово и околните височини били завзети от руснаците.

При форсирането на Среден Дунав и заемането на плацдарма отряда на Драгомиров загубил около 800 човека убити и ранени, били потопени 19 понтона и две планински оръдия. Загубите на турските войски не са известни.

При форсирането на Дунав тук за първи път по време на войната на Балканския полуостров получил бойно използване руския военно полеви телеграф; с него бил свързан района на преминаването с царския наблюдателен пункт.

През този ден, на 27 юни, на южния бряг на Дунав са били прехвърлени четири полка от 9-та пехотна дивизия с четири батареи. Към нощта на плацдарма се намирали 28 батальона и 30 оръдия (над 25000 човека). Удържането на значително разширения плацдарм е можело да се счита вече за твърдо осигурено. В течение на 29 и 30 юни на плацдарма, освен 9-та и 14-та пехотна дивизии, е била превозена още и 35-та дивизия, така че в разпореждане на формално стоящия начело на преминаването генерал Радецки, командир на 8-и корпус, се оказали около 35000 човека с 78 оръдия. Ако даже от Рушчук към Систово е била прехвърлена цялата намираща се там турска дивизия на Ешреф паша, то и тя нищо не би могла да направи на руските войски, заели плацдарма.

След форсирането при достатъчно количество съсредоточени на плацдарма руска пехота се усещал големия недостиг от кавалерия; не е имало с какви сили да се извършва разузнаване за разположението на противника.

Построяването на моста зависело от доставките до Зимница и Систово на предназначените за това дървени понтони. Наложило се да се доставят понтони на Дунав от устието на Олти под огъня от турската крепост в Никопол. През нощта на 26 срещу 27 юни първия ешелон от 100 понтона е пристигнал на Дунав и под командването на капитан първи ранг Новоселски благополучно пристигнал под обстрела на никополските батареи, от части потушаван от огъня на руската обсадна артилерия от северния бряг. Към 30 юни в Зимница вече били съсредоточени всички дървени понтони и прочее имущество, необходимо за построяването на моста.

През нощта на 1 юли бурята частично потопила, частично разпръснала всички железни понтони, предназначени за построяването на моста. Вследствие на това се наложило моста да се строи само от едни дървени понтони и плотове; това задържало построяването на моста и той бил построен до вечерта на 1 юли. Моста се състоял от две съставни части : „Северна” – между румънския бряг и остров Ада с дължина от 624 м, и „Южна” – между остров Ада и българския бряг с дължина от 534 м. В последствие този мост получил названието „Долен”. Към 9 август е построен още един мост, наречен „Горен”. „Горния” мост построили частично на плотове, частично на плоско дънни дървени гемии и салове. Той се състоял от три части: от „румънска” – между румънския бряг и остров Бужуревску с дължина от 140 м, „средна” – между островите Бужуревску и Ада с дължина от 536 м и „българска” – между островите Ада и българския бряг с дължина от 540 м.

Продължителното време, необходимо за построяването на „Горния” мост се обяснява с лошата предварителна подготовка за преминаването, за която се говори по-горе. Месечното закъснение с построяването на „Горния” мост силно е забавило завършването на преминаването на Дунавската армия в България, а по нататък отрицателно повлияло на руската армия с подкрепленията и на различните видове снабдяване, които били необходими за нейните енергични действия. Към 10 юли на южния бряг на Дунав се намирали вече над 100000 руски войници и офицери.

Стратегическото значение на форсирането на Дунав при Зимница и Систово е било велико: на Дунавската армия се открил път към България. Преодоляването на крупното водно препятствие е дало възможност да преминат над четвърт милион човека при незначителни загуби (800 човека).

Освен правилния избор на мястото за преминаване, средствата за форсиране и мерките по осигуряването (плана Обручев), за успеха на форсирането способствала и дружната работа на руските инженери (съоръжаваното на батареите), моряци (постановката на мини и минно катерната борба) и артилеристи (артилерийската стрелба), създали благоприятни условия за форсирането. Взаимодействието на всички причислени родове войски до този момент никъде още при форсиране така пълно не били използвани. При условие на господство на турския флот на Черно море и на Дунав без такова предварително осигуряване форсирането би било обречено на провал.

Инженерното осигуряване на форсирането и особено на проходите е било значително лошо, но задачите и в тази област били изпълнени. Новост е било използването на железни понтони при форсирането от Томиловски. Изключително ценна била инициативата на Деп, предложил да се ускори форсирането на реката при помощта парахода.

Назначаването на Драгомиров за началник на десанта се оказало напълно удачно. Драгомиров бил добре запознат с теорията по този въпрос – на него принадлежал труда „За стоварването на десанти в древни и най-нови времена”. В същото време най-реакционната страна на възгледите на Драгомиров, пренебрегването на огъня, в специфичните условия на форсирането на водна преграда през нощта не е намерила отражение.

Като цяло, освен вече споменатото образцово поведение на руските войски, от тактическа гледна точка при форсирането на Среден Дунав положителна оценка заслужават:

– доблестта, издръжливостта и твърдостта на редовата войнишка и матроска маса, а също и на ниските офицери;

– многостранните мерки, насочени към запазване в тайна на пункта и срока на форсирането;

– мерките, приети за въвеждане на противника в заблуждение;

– уточняване на пунктовете за форсиране от разузнаването;

– щателна тренировка на войските при товаренето им на салове, поведението им на вода и т.н.;

– правилния разчет на войските по рейсове (с включването на артилерия на всеки от тях) и въобще точното планиране на всички действия на основата на правилното предвиждане;

– избора за форсиране през тъмната част на денонощието;

– подготовка на артилерията към поддръжка на форсирането от своя бряг, умело провеждане на контра батарейната борба и доброто взаимодействие с пехотата;

– бързото и организирано разширяване на завзетия с първия рейс плацдарм;

– разумната инициатива на частните началници.

Опитът от форсирането на Среден Дунав през 1877 година се явявал ценен принос в развитието на руското военно изкуство и като цяло е дал много ново в областта на форсирането на крупни водни прегради от голяма армия.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар