// Вие четете...

Приложни науки

Форми на релефа на местността.

E8„Никой не знае толкова малко, както онзи, който за нищо не пита.“

Форми на релефа на местността.

Местността много рядко сама по себе си представлява плосък участък от земната повърхност, често тя се състои от много изпъкнали или вдлъбнати неравности, различни по форма и размери. Тези неравности е прието да се наричат релеф на местността.
Формите на релефа могат да бъдат положителни или изпъкнали (планини, планински хребети, хълмове и други) и отрицателни или вдлъбнати (падини, котловини, речни долини и други).
Всяка форма на релефа се образува от повърхности – склонове (скатове) с различна дължина, стръмност, височина и ориентировка. Пресичайки се между себе си под различни ъгли и в различни направления, склоновете образуват различни елементарни формите на релефа, които могат да бъдат сведени към пет типа форми:
1. Планина – това е участък от земната повърхност, значително повдигната над обкръжаващата го местност (500 м и повече над морското равнище). Най-високата част на планината се нарича връх на планината (планински връх). Той може да бъде пикообразен, платообразен, както да има и други форми. Най-горната точка на планинското възвишение се нарича връх, а най-ниската част на планината (основание) – подножие (поли на планината), а склонът от върха към подножието се нарича скат.
Възвишенията с окръглена или овална форма с полегати склонове и понякога слабо изразени подножия, с относителна височина до 200 м обикновено се наричат хълмове или височини. Изкуствено създадените хълмове се наричат могили.
Разстоянието по вертикала от някаква точка на повърхността на Земята до средното морско ниво (уровена повърхност) се нарича абсолютна височина.
Обширни по площ участъци от земната повърхност, явяващи се съчетани плоско планински, планински хребети и масиви, понякога редуващи се с широки полегати котловини се наричат високо плато. Равнинни възвишения с равна или вълниста, слабо разчленена повърхност, ограничена от отчетливи отстъпи от съседни равнинни пространства се нарича плато. Обикновено платото е слабо разчленено, централната му част представляват плоска, вълниста или хълмиста равнина, а в края има отделни или група върхове. Понякога се срещат плата, чиито повърхност е изрязана от дълбоки и тесни клисури в централните им части. Такова силно разчленени и високо повдигнати плата се наричат плоско планински.
2. Планински хребети – това са крупно, линейно изтеглени положителни форми на релефа с ясно изразени склонове, пресичащи се в горната си част.
Линията, разделяща стока на атмосферните води по два склона, насочени в различни страни се нарича водораздел.
Рязко изразена горна част на планинско възвишение се нарича хребет. Той обикновено има остра зъбчата форма, разчленен от превални седловини на отделни върхове. В надлъжен разрез гребенът на планинския хребет представлява вълнообразна линия, неговите издигащи се части съответстват на върховете. Планинския хребет в планово отношение има извита форма с изходящи в страни планински отклонения и техни много по-малки разклонения.
Изтегленото възвишение с полегати скатове, постепенно преминаващи в равнини, и не рязко изразено подножие се нарича овал (ос). Не голямо изтеглено възвишение с добре изразена падина се нарича верига.
3. Котловина – това е понижение, като правило, с чашообразна форма. Тя може да бъде затворена от всички страни или открита от едно или от две направления. Ниската й част се нарича дъно. Понякога дъното на котловината може да бъде заблатено или да е заето от езеро. Не голямата котловина, имаща незначителна дълбочина и плоско дъно носи названието чиния или подложка. Котловина с много малки размери се нарича яма.
4. Падина – това е изтеглено вдълбочение, понижаващо се в едно направление и имащо полегати, обикновено спускащи се склонове. Скат на падина с ясно изразени върхове на пречупване се нарича вежда, а линията по дъното към която са насочени скатовете и които се съединяват в най-ниските точки, най-дълбоките части на дъното се нарича талвег. Падините често са обрасли с храсти или дървета. Понякога дъното им е заблатено.
Падините, големи по своите размери, имащи обикновено полегати скатове и слаб наклон на дъното се наричат долини. По дъното на голяма част от долините текат реки.
Стръмни склонове с дълбоки изровени от водата ровове, образувани от временни водостоци се наричат оврази. Те възникват на високи равнини, скатове, хълмове и падини, съставени са от рохки, лесно размиващи се породи. Тяхната дължина може да достигне до 5 – 10 км, с ширина – до 50 м и дълбочина 30 м, че и повече. Стръмнината на скатовете, овразите зависи от състава на грунда и не рядко достига 45 – 50º, а може и повече. Под постоянното действие на течаща и дъждовната вода те бързо се увеличават. С времето, след достигането на водоупорен слой, оврагът престава да расте в дълбочина, скатовете му стават по-полегати, затревяват се и той се превръща в дол. Долът – това е суха или с временен водосток долина. Дъното й е полувдъбнато, а скатовете изпъкнали. Дължината на дола е от стотина метра до 20 – 30 км, ширината по горната му част обикновено е от 100 – 250 м, по дъното 15 – 30 м, дълбочината се колебае от 20 до 50 м. Стръмнината на скатовете на дола достига 10 – 25º. Скатовете и дъното, като правило, са изровени и често са покрити с дървесна растителност.
Голям дол с широко плоско дъно и полегати склонове – разновидност на сухата долина, запълвана епизодично през пролетта или при порой с вода се нарича сух дол (суха река).
Не големите изравяния (първия стадий на развитие на оврази) със стръмни оголени стени и тесни, понякога с лъкатушещи дъна се наричат ровове (трап).
Хоризонтални или слабо наклонени площадки с различен произход на планинските склонове, речните долини и на бреговете на езерата и моретата, ограничени от стъпала, вдлъбнатини се наричат тераси. Те биват единични или се разполагат във вид на стъпала една над друга. Най-разпространени са речните тераси, развити по скатовете на повечето речни долини или явяващи се остатъци от предишно дъно.
Дълбоките речни долини с много стръмни, не рядко отвесни склонове и тесни дъна, обикновено напълно заети от руслото на реките се наричат каньони. Тяхната дълбочина може да достигне няколко десетки, а понякога и стотици метри.
Тесните и дълбоки планински падини със стръмни, на места отвесни скалисти склонове и тесни лъкатушещи дъна се наричат планинска клисура. За разлика от каньона дъното на клисурата е малко по широко и не е напълно заето от руслата на реките.
Дълбоките и тесни падини в планините с отвесни или на места с надвиснали скатове, изцяло съставени от коренни породи се наричат теснини. Ширината им е незначителна, а дъното е напълно заето от руслото на реките, обикновено имащи голяма скорост на течението.
5. Седловина – това е понижение между върховете на планински хребет. Тя почти винаги се явява място за началото на две падини, разделящи се в две противоположни посоки.
Най-ниското и най-достъпното място в гребена на планинския хребет или масива се нарича превал. Като правило, превалите се намират в седловините, по-рядко на наклонените части на гребена. Височината на превала зависи от височината на планинския хребет.
Дълбоко врязаните и ниско разположените седловини по двата склона на един хребет или между два планински хребета се нарича планински проход.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар