// Вие четете...

Атмосфера

Форма на небесния свод.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA„Изгубеното време не може да се върне.“

Форма на небесния свод.

Ако се намираме на открита повърхност на местността или в морето, то лесно ще открием, че небесния свод не е полусфера. По-скоро той има формата на преобърната чаша, тоест като чели небосводът е сплескан по вертикала.
За степен на сплеснатост на небосвода се приема височината над хоризонта на точката, която дели на половина дъгата на небосвода от зенита до хоризонта, наречена ъгъл на височината.
Ако небето би било под формата на полусфера, то ъгълът на височината би бил равен на 45°, но в действителност той е значително по-малък от 18 до 30°. Сплеснатостта на небосвода зависи от осветеността на атмосферата и земната повърхност. Средното значение на ъгъла на височината е равен на 22° през деня, през лунна нощ 27° и се увеличава до 30° в безлунна нощ. При плътна облачност ъгълът на височината е по-голям, отколкото при ясно време.
Тази форма на небесния свод е причина за възникването на редица оптически измами. Преди всичко зрително се преоценява ъгловата височина над хоризонта на всички обекти и явления, наблюдавани на небесния свод, а именно Слънцето, Луната, звездите, полярните сияния, облаците, височината на изгаряне на метеоритите и други. Освен това, увеличени ни се струват ъгловите размери на предметите, намиращи се на хоризонта и намалени на предметите намиращи се на ъгъл по-голям от 35°. Слънцето на хоризонта ни се струва в 2,7 пъти, Луната в 2,2 пъти, съзвездията в 2 пъти по-големи от истинските им ъглови размери. В същото време те ни се струват в два пъти по-малки от колкото са в действителност.
При визуално наблюдение за облаците, тяхното количество се преоценява, ако те се намират предимно на хоризонта и напротив не се дооценяват, ако те се намират около зенита на небосвода. Преоценяването средно е 26%, ако количеството на облаците се изменя от 38 до 75% и може да достигне 60% при по-нататъшно увеличаване количеството на облаците.
Струващите ни се увеличени размери и височина на обектите, наблюдавани на хоризонта, от части може да се обясни с това, че те се проектират на небосвода, като на екран с различно отдалечение от нас във връзка със сплеснатостта на небето. Ъгловите размери на Слънцето, Луната и другите обекти, естествено остават едни и същи при всяко свое положение на небосвода. В действителност както формата на небосвода, така и струващото ни се увеличение на предметите на хоризонта се обяснява с психофизиологическите особености на нашето зрение. Ако гледаме нагоре, не повдигайки глава, то всички предмети ще ни се струват с умалени размери в сравнение с тези, които ни се струват на същото хоризонтално разстояние.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар