// Вие четете...

Атмосфера

Физични характеристики на мъглите.

„Мъдрецът знае, че знае много, а на глупака му се струва, че знае всичко.“

Как се образуват мъглите на изкачване?
Този вид мъгли се образуват в резултат на изкачването на въздуха по склона на възвишенията или планината. Въздухът при това се охлажда адиабатно, което води към кондензация на водната пара. Стратификацията на въздуха, издигащ се по склона трябва да бъде устойчива, иначе вместо мъгла ще се образуват кълбовидни облаци.
Основни причини за образуването на фронталните мъгли са адвекцията на топлия въздух (мъгла зад топъл фронт), хоризонталните премесвания, а също и овлажняването на въздуха под влияние на изпарението (от земната повърхност и капките дъжд ).
Следва да се обърне внимание на някаква условност за приведеното подразделяне на мъглите. Ясна граница между отделните видове мъгли не съществува, тъй като тяхното образуване е обусловено, като правило от няколко причини. Так при образуването на радиационните мъгли определено значение има и адвективното изменение на температурата, тъй като не съществуват абсолютно еднородни въздушни маси по хоризонта.
Образуването на мъглите от изпарението и адвективните мъгли, като правило са съпроводени и от радиационно охлаждане. Поради това, когато говорим за този или друг вид мъгла трябва да се разбира охлаждането, като основната причина за нейното образуване.
Какви физични характеристики имат мъглите?
Водност на мъглите, изменя се в достатъчно големи граници в пределите от хилядни до 1,5 – 2 г/м³. Водността на мъглата нараства с увеличаване на нейната интензивност, а максималната водност на мъглата с една и съща интензивност при преход от положителни температури към отрицателни се намалява.
Относителна влажност и агрегатно състояние на мъглите. В атмосферата се наблюдават три вида: – капково – течни, състоящи се от капки вода; – кристални или ледени, състоящи се от ледени кристали; и смесени мъгли, състоящи се от капки вода и кристали лед. Кристалните и смесените мъгли се наблюдават само при отрицателни температури, капково течните – при положителни и отрицателни.
Естествените мъгли се състоят от частици с различни размери, тоест те се явяват полидисперсни. Броят на капките в 1 см³ се изменя от 0,5 до 93 в случай на адвективни мъгли, от 50 до 860 в радиационните и от 70 до 500 в мъглите от изпарение със средна интензивност. Размерите на елементите на мъглите се изменят в достатъчно широки граници в пределите на части от микрометъра до няколко десетки. Преобладават капките с радиус 2 – 18 микрометъра.
През зимата значителна част от земната повърхност е покрита със сняг, поради което особеностите за образуване на мъгли над снежна повърхност има практическо значение. Тъй като налягането на насищане над леда е по-малко, отколкото над водата, условията за образуване на капково течни мъгли над снежна повърхност са неблагоприятни.
Най-благоприятни условия за образуването на мъгли над снежна повърхност се наблюдават при температури близки до 0°С. В този случай разликата в налягането на насищане на водната пара над водата и леда не са големи, а в същото време охлаждането на въздуха от снежната повърхност служи като силен фактор за образуване на мъгла. Поради това над снежна повърхност често се наблюдава образуването на мъгли при температури близки до нулата от 0°С до – 5°С.
Тъй като основната причина за образуването на мъгли е охлаждането на въздуха максимално мъглите се наблюдават в ранните сутришни часове и най-малко след обедните. Най-често мъглите се образуват през нощта с максимална повтаряемост на образуване на радиационни мъгли в края на нощта до 1 – 2 часа преди изгрева на Слънцето, а максимална повтаряемост на разсейване се достига след 2 – 3 часа от изгрева.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар