// Вие четете...

Управлението

Учебниците по „икономика“ – инструмент за зомбиране.

„Където има пари, там и дяволът е наблизо.“

Всяка наука покрай всичко останало има система устойчиви понятия, която позволява на учените да общуват на понятен език и да предават своите знания на учениците си и следващите поколения учени. Нищо такова в „икономическата наука“ няма. Ние вече изяснихме, че под формата на „икономика“ „професионалните икономисти“ незабелязано ни пробутват „антиикономика“.

Що се касае за учебници по „икономика“, то при описването на функциите и ролята на кредита в икономиката в тях преобладава мажорния тон и се използуват стандартни фрази за „важната роля на кредита в осигуряване на общественото възпроизводство“, за „приноса на кредита в повишаване на благосъстоянието на населението“, за „стимулиращото въздействие на кредита върху научно техническия прогрес“ и т.н.

За да сме сигурни, че не сме сгрешили в изброяването на „добродетелите“ на кредита, вземаме от рафта (произволен) учебник, написан от колектив автори на Беларуския университет и четем следното:

„Ролята на кредита в повишаването на жизненото равнище на населението. Значителния социален потенциал на кредита се разкрива в много аспекти на неговите функции:

— благодарение на кредита се повишава ефективността на общественото възпроизводство, а оттам по-пълно се удовлетворяват потребностите на обществото, расте жизненият стандарт;

— явява се един от факторите за внедряване на прогресивни техники и технологии, кредитът способствува замяната на тежкия и ниско ефективен труд, увеличаване на производителността на труда и в крайна сметка доходите на населението;

— кредитът въздействува положително на състоянието на потребителския пазар в съответствие с приоритетите на социалната политика…

— голямо социално значение има потребителският кредит, който способствува по-бързото нарастване на реалното жизнено равнище на населението“.

Коментарите са излишни. И така нататък в същия дух на десетки страници.

За да изключим елемента на случайността вземаме още един нов учебник, издаден в Москва, и четем: „Кредитът… може… да способствува ускореното обновяване на техниката и технологичната база на производството и научно техническия прогрес; … разширява потребителските възможности и подобрява условията на живот на населението, в това число и решаването на жилищния проблем и осигуряване на жилища…“. И нататък в същия дух. За да сме справедливи, трябва да отбележим, че авторът пише: не „способствува“, а „може да способствува“, видимо осъзнавайки, че неговият учебник никак не кореспондира с реалния живот. Но студентът такива професионални тънкости не улавя.

Нашите учебници по икономика формират у студентите неправилно разбиране на множество други въпроси, касаещи съвременната финансова и парична системи. Така, авторите почти в един глас говорят за банките като за „финансови посредници“, които изпълняват функцията „преразпределение на капитала“ между отраслите, пазарите, отделните компании и т.н., „подпомагайки формирането на оптимални пропорции на възпроизводство“. Звучат красиво: „финанси пеят романси“. Само че след такива „романси“ у младите хора се появява представа, че банките само вземат пари от едни лица (физически и юридически) и ги предават на други лица. Тоест банките са само „посредници“, при това „бели и пухкави“, трудещи се изключително за благото на обществото. А за това, че банките „създават“ нови пари, при това немалка част от тези пари се утаява, в края на краищата, в същите тези банки, от учебниците не може да разбере даже умствено надареният човек.

В учебниците също така се огласява налудничавата идея, че банките „участвуват в създаване на обществения продукт“. Обаче някой виждал ли е поне един „банков продукт“, който би могъл да се използува за удовлетворяване на естествените потребности на човека. Такива „банкови продукти“ не може да се ядат, да се обличат, да се използуват в бита или в производството. Освен за разпалване на камината или печката, ако са на хартиена основа. В ВУЗ-ове не всичко бе лошо: тогава правилно обясняваха, че банковата дейност се отнася към сферата на обръщението, че банките нова стойност не създават, а само участват в преразпределението на обществения продукт, създаден с труда на хората, заети в промишлеността, строителството и селското стопанство. Днес службата за държавна статистика на Руската Федерация (Росстат) се прави на важна, опитвайки се да обоснове на основата на „методическите препоръки на МВФ“, по какъв начин в стойностната оценка на произведения брутен вътрешен продукт (БВП) на Русия няколко процента се падат на банките. Трябва някак си да се обоснове „обществената значимост“ на лихварите.

За да не би у читателя да се прокрадне съмнение за това, че банките са „бели и пухкави“ същества, авторите на учебниците не жалят своите сили. Така, те усърдно разясняват, че между онези мрачни субекти, които през Средните векове са наричали „лихвари“ (достатъчно е да си припомним кръвожадния Шейлок от „Венецианският търговец“ на Шекспир), и сегашните „цивилизовани“ банкери (които ходят облечени в костюми и вратовръзки и използват компютри), съществуват „принципни разлики“. Нас ни убеждават, че „съвременния банкерски кредит“ — това е съвсем различно нещо, от „лихварския кредит“.

„Лихварският кредит, — както пишат авторите на един учебник, — обикновено се разглежда като исторически предшественик на банковия кредит. Негови характерни признаци се явяват свръх високите лихви и използуването за потребление и за изплащане на дългове“.

Но, смилете се! Нима ние не виждаме, какви лихварски проценти „заформят“ днес нашите „цивилизовани“ банкери? Да си спомним, как още в първата половина на 2008 г. (до началото на кризата) банките раздаваха пари наляво и надясно, и им беше все тая за какви цели клиентите ще ги използуват (само да са обезпечени). Всички тези „умствени акробатики“ на авторите на учебници преследват една цел да създадат „ореол на святост“ около съвременните лихвари, които все едно са скъсали със „своето тъмно минало“. Става дума за нищо повече от „смяна на табелката“ (по-рано били „убийци“, сега ги наричат „килъри“; по-рано били „проститутки“, сега станали „работнички“ и т.н.), за това, че да направят по-привлекателни за младежта „социално значимите професии“ в епохата на „паричната“ революция.

Ако искаме да говорим сериозно за измененията на лихвения процент при прехода от Средните векове към съвремието, то наистина, трябва да признаем тенденцията на снижаване на ставката на процента. Обаче то е било обусловено не от това, че лихварите са станали „други“, че те са престанали да бъдат „лихвари“, а от това, че рязко се е увеличило предлагането на лихварски капитал. Особено след като на лихварите им се удало да легализират частичното резервиране на своите задължения. И днес ние виждаме, че при всяка възможност (нарушаване на баланса на търсене и предлагане на пазара на заемния капитал) „цивилизованите“ банкери се превръщат в Шейлоковци и Гобсековци.

С голяма ирония за професорите, които „доказват“ необходимостта и полезността за обществото на банковия кредит и процента, пише известният отечествен публицист и специалист по проблемите на манипулация на съзнанието С. Г. Кара-Мурза: „Образа на банковия капитал идеолозите превърнаха в призрак. Убедиха ни, че без лихварството и без това, щото някой да събира от нас пари, а после да ни ги продава, стопанство и не може да има. Представете си метрото — огромна производствена система, мизерен елемент от която се явяват касите и турникетите. И ето някаква банда е приватизирала този елемент. И взема за жетон тройна цена. Една част дава на метрополитена за покриване на разходите, а останалото — е нейния доход. Не искаш да плащаш — ходи пеш. Страдат пасажерите, вехне метрото, а идеологът казва, че тази банда изпълнява необходима организационна роля: осигурява средства на метрото, показва платежоспособното търсене, подтиква хората да работят повече“.

Във връзка с обсъжданата тема препоръчваме да се запознаете със статията на А. С. Шленский „Закат общества развитого индивидуализма Этюды по макроэкономике“. В нея достатъчно убедително и остроумно се доказва, че учебниците по икономическа теория (макроикономика) нямат нищо общо с живота. Тяхната единствена цел е да помагат на лихварите да подготвят за „пазарната икономика“ нови партиди „шарани“. Под „шарани“ подразбираме простаците, „захапващи“ всякакви „финансови кукички“ и представляващи самите те онзи строителен материал, от който се строят различните финансови „пирамиди“.

Ето фрагмент от тази статия: „Разбира се, в икономиката съществува такова понятие, като «инвестиционен риск». Но, пак, не е написано в учебника по макроикономика, че рисковете биват разни. Например, случва се, всичко честно направили, а бизнесът не потръгнал. Но в последно време доста по-често се оказва, че целият бизнес на контрагента по начало се е намирал в набор от процедури, по които от теб да вземат пари с обещания за връщане с голяма лихва, след което да изчезнат с парите. Такава бизнес транзакция по нашенски се нарича «метнали». Това обстоятелство, че един участник на транзакцията се намира в Сенегал, а другият в Торонто, много облекчава процеса и поражда маса подражатели. Затова в дадения случай трябва да говорим не просто за «метнали», а «метнали глобално». Ако това ментене беше досадно изключение от правилата, тогава — добре… Но когато производството на фалшифки е поставено на промишлена основа в самия фундамент на капитализма, в самите Съединени, страшно е да се каже, щати на Америка, когато най-наглия фалшификат се нарича «финансов продукт», а неговата непрекъсната продажба в плътен поток е вградена в световната икономическа система, то трябва все пак тоя механизъм да намери отражение в икономическите учебници…“

Всичко би било добре, ако гореописаните тънкости бяха честно и подробно описани в учебниците по икономика. Правилата имат право да бъдат най-строги, но ако са желязно описани, то по тях все пак може да се играе и някак си да се прогнозира ситуацията.

Но, за съжаление, понятия като „фалшивка“, „глупак“ и „прецакал“ не се срещат в икономическите речници, защото системната проверка за добросъвестността на намеренията на участниците на пазара не влиза в списъка с термини на монетарната икономика, а някои нейни апологети даже сега свято вярват, че тлъстият слой спекуланти на пазара никога няма да могат да предизвикат икономическа криза, още повече в планетарен мащаб, че пазарът всичко ще регулира и всички ще нахрани…

В резултат възниква такова чувство, че в света съществуват две реалности.

Едната — това е макроикономическите учебници, в които е написано как да се осигури непрекъснато протичане на парите и обмена на стоки и услуги в относително спокойни времена. В тях грима лежи в равен слой по цялото лице, и пазарът е чиста панацея и рай на Земята.

И втората — в който реално съществуват и фараони, и шарани, и ментета, и фалшивки и спекуланти. Но каква е силата на печатното слово! Докато фараоните не влязат в учебниците като съставна част на съвременната икономика, всички, не знам защо си мислят, че това е изключение от правилата и създаваните от тях колизии имат частен характер.

Много фрази и даже цели страници на нашите учебници по „икономика“ приличат на „приветствия към трудещите се“ по случай празнуването на поредната годишнина на „паричната революция“. Подобно „невролингвистично програмиране“ на съзнанието на студентите „професионални икономисти“ е необходимо на банкерите за затвърждаване на завоеванията на „паричната революция“.

В крайна сметка най-ценният ресурс на „пазарната икономика“ се явява не нефта, не земята и даже не парите. Най-ценният ресурс за лихварите е глупака, тоест човек, който не разбира в какъв свят живее. Такъв човек може да го излъжат, да го експлоатират, да го използват на „тъмно“ и т.н.

Лихварите разсъждават така: в живота глупави се раждат нищожно малко количество деца (част от процента); значи, трябва да направят така, че да станат много. Ето и е създаден „конвейер“, на който е поставено масовото производство на глупаци. Производството е организирано в училищата, колежите, институтите, университетите и др. Основният инструмент в производството са учебниците по „икономика“, написани от „професионалните икономисти“ в духа на mainstream.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар