// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Устният Закон – Тора.

„Което е минало, минало да си остане.“

Устният Закон – Тора.

И така знаейки, че Тора е първична, ние сме длъжни да попитаме: “Къде е Тора?” Нима тази първична Тора, която е източника на всички начала, която ние сега обсъждаме, е скрита в пергаментния свитък и в нищо друго? Какво конкретно имаме пред вид, когато говорим за Тора, като първична енергия на вселената?
На практика Тора е заключена в Устния Закон – в “Тора шебеалпе”. Тора живее и се съприкосновява с обкръжаващия свят чрез Устният Закон. При това Устният Закон се пази само в сърцата и умовете на мъдреците на еврейския народ и всички, които го изучават. Докато се изучава Тора тя живее в нашия свят, ако я забравим – тя го напуска.
Когато цар Янай решил да убие мъдреците от своето поколение, той попитал съветник: “Ако аз унищожа мъдреците, какво ще се случи с Тора?”. Последвал отговор: “Ще я сгънат и пазят в ъгъла, нека всеки, който пожелае да я изучава, да дойде и я изучава”. Удовлетворен от този отговор, Янай пристъпил към осъществяване на своя план. Но Гемара пояснява: “Това се отнася към Писмения Закон (Тора е достъпна за всеки във вид на писмен свитък). Янай е трябвало да запита по друг начин: “Какво ще стане с Устният Закон?”
Устният закон не е изложен в писмени текстове. Той не може да бъде побран в нито един свитък, в нито една книга, защото той е запечатан само в съзнанието на тези, които се стремят да го опознаят и само в тяхното съзнание. (Това може да се разбере само от личен опит. С никакви обяснения не можеш да предадеш органичната динамика на постигането на истината на различните нива на съзнание, която става най-добрата награда за този, който отдава всичките си сили за изучаване на Тора.)
Сега ние ще разкрием още една потресаваща истина: Ако Тора живее в умовете и душите на мъдреците, това означава, че именно там се намира първичната движеща енергия на света. От тази фундаментална идея може да се направи извода, че Тора на Всевишния е включена в умовете на мъдреците постигнали Устният Закон – “Тора шебеальпе”. Тя ни е била дадена, тя вече не е на небето и ние сме станали партньори на Бог в правенето на Творението в най-дълбокия смисъл на това понятие.
С този принцип ни запознава Гимара. В хода на дебатите по един от практическите въпроси на Алаха (законът на Тора) раби Йошуа и мнозинството от мъдреците заемат определената позиция. Раби Елиезер се придържал към друго мнение. Въпреки известното положение за приоритета на мнението на мнозинството той продължавал да устоява своето, твърдейки, че ако мнението на малцинството притежава очевидна и общоизвестна истина, то тя стои по-високо от правото на мнозинството. За това не трябва да се провежда гласуване по дадения въпрос. В потвърждение на своята правота раби Елиезар представя, трябва да кажем, много убедително доказателство. “Ако моето мнение е вярно – казва той – това ще бъде потвърдено от намиращото се тук рожково дърво”. И пред очите на всички събрали се мъдреци рожковото дърво се измъкнало от земята заедно с корените си и започнало да се движи. Но мъдреците възразили: “Ние не приемаме доказателства от рожково дърво”.
Раби Елиезер изобщо не е желаел да повлияе на колегите си с демонстрация на своето духовно могъщество. Той само им представил обективен аргумент в полза на своето мнение, тъй като му се наложило да опровергава мнението на мнозинството, за да докаже своята правота той можел само със средства, които не се вписват в рамките на човешката логика. Гемара продължава. Раби Елиезер казал, че неговата правота ще се потвърди от течащия от планината ручей. Водата на ручея ще се обърне обратно и ще потече към планината. Мъдреците казали: “Ние не приемаме доказателства от водни потоци”. Тогава раби Елиезер заявил, че неговото мнение се поддържа от стените на дома за учене. От уважение към него стените започнали да се разрушават, но от уважение към раби Йошуа те престанали да се разрушават и увиснали във въздуха. Раби Елиезер направил последен опит да докаже своята правота. “Нека небето да потвърди, че аз съм прав” – казал той. И тогава се раздал Небесен глас. Представете си сцената: рожково дърво се движи по земята, ручей тече нагоре по склона на планината, мъдреците седят под висящите във въздуха стени, и като добавка над тях гърми Небесния глас. В Гимара са приведени думите, произнесени от този глас: “ Законът е във всички случаи, както казва раби Елиезер!” Настъпилата тишина е била прекъсната от раби Йошуа. Той станал и заявил: “Тя (Тора) не е на небесата”. Въпреки указанието Свише мъдреците пренебрегват мнението на раби Елиезер, провеждат гласуване и алаха била утвърдена в съответствие с мнението на болшинството: та нали Тора не е на небесата, тя е получена от нас изцяло.
След това Гимара казва нещо още по-удивително, което трудно може да си въобразим. Един от мъдреците видял Елияу аНави, пророк Елиау. Възползвайки се от възможността, той попитал пророка: “По времето, (когато се провеждаше гласуването) какво е правил Бог?” Елияу отговорил: “Той се усмихваше и казваше: Моите синове Ме победиха, Моите синове Ме победиха!”
Такива изключителни случаи се привеждат в Гимара, не за да се удиви читателят. Всички “думи на Тора” съдържат важни уроци. Тук ние се запознаваме с фундаменталния принцип: Тора, същата тази Тора, по която е създаван света, живее в сърцата на мъдреците на Устният Закон”. Самият Творец признава техните постановления, защото именно Той им е доверил Своята Тора. Той я предал на хората. Ето защо изпълнявайки закона на Тора (в дадения случай закона на мнозинството), ние създаваме реалност и резултата от тази дейност се превръща в Божествена истина. Тази е причината, както е забелязал внимателният читател, която е позволила на раби Елиезер да управлява физическите процеси: предметите и явленията са се подчинили на неговата воля и са се държали в съответствие с неговите видения в Тора.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар