// Вие четете...

Океан и Атмосфера

Условия за качествено хидрометеорологично осигуряване.

„Дори признаците за добро време са приятни.“

Необходимо условие за качествено хидрометеорологично осигуряване на различните видове морските дейности се явяват ясно организираното взаимодействие на прогностичните органи с представителите на управленските структури и морските производствени организации. Редът на взаимодействие между Росхидромет и основните потребители на прогностичната продукция (Министерство на извънредните ситуации, Министерството на транспорта – морския флот, Министерството на селското стопанство – агенцията по риболов) се регламентират от съответните споразумения, в които са определени взаимните задължения и е приведен ориентировъчен списък на предоставяната информация с общо назначение и на специализираната информация, а също така ориентировъчен списък за работите със специализирано назначение и услуги.

Степента на ефективност на прогнозите и предупрежденията зависят не само от тяхната точност и предварителния срок, но и от това, на колко способите на потребителите правилно интерпретират и използват тази информация за своите цели. На свой ред, специалистите на Росхидромет трябва да знаят не само особеностите на производствената дейност на морските организации, но и характера на влияние на хидрометеорологичните условия на тези дейности. С тази цел прогностичните органи трябва да оценяват икономическата ефективност на различните форми на хидрометеорологичното осигуряване, използвайки за това съществуващите в обслужваните организации сведения за особеностите на дейностите на съответната производствена организация. Обслужваните организации на свой ред трябва да отчитат в своята дейност получаваните хидрометеорологични материали и да оказват помощ в извършването на хидрометеорологичните наблюдения и наблюдения за опасните явления (ОЯ), за техните резултати, регулярно и своевременно да ги предават чрез своите радиоцентрове в оперативните учреждения, в съответствие с приетите регламентиращите документи.

За запознаване със съдържанието на производствените процеси и степента на влияние на отделните хидрометеорологични явления на тяхната ефективност и безопасност могат да бъдат използвани следните методи:

– анкетиране;

– заслушване на доклади, лекции, съобщения на представителите на организациите за особеностите, перспективите за развитие, техническо оборудване на тези организации и т.н.;

– изучаване на пособия, справочници, лоции и друга литература, осветяваща дейността на морските производствени организации;

– запознаване с уставите, инструкциите, положенията и други документи, определящи построяването, основните задачи и функциите на организацията.

В процеса на такова запознаване трябва да бъдат определени:

– основния характер на дейност (организационна, производствена) и съдържанието на работа;

– акваторията, района на дейност;

– време и ред на планиране на работата;

– степен на отчитане на влиянието на хидрометеорологичните условия при планиране и осъществяване на производствения процес, а също така за осигуряване на безопасността при изпълнение на работите;

– критерии за опасност, при които хидрометеорологичните явления могат да имат вредно въздействие на дейностите на организацията, и характера на това въздействие;

– потребност от ХМО и неговото назначение (за какви цели, за какъв период, за кои райони на акваторията, вида на хидрометеорологичната информация, предварителен срок).

Резултатите от запознаването трябва да се оформят във вид на технически записки, в които трябва да бъдат отразени производствените процеси, районите за риболов или работа, резултатите от въздействието на опасни хидрометеорологични явления и т.н. Техническите записки трябва регулярно да се попълват и обновяват. Те могат да бъдат използвани също за усъвършенстване на морското хидрометеорологично осигуряване (МХМО).

Отчитайки ръстът на потенциалните изисквания на потребителите към МХМО, възниква необходимостта от провеждане на мониторинг на изискванията на различните групи потребители (ползватели) към морската хидрометеорологична информация.

За всяка група потребители е важно да се установи, какъв вид прогнози са необходими за нейната дейност, с каква детайлизация тя трябва да бъде представена, включително необходимия предварителен период за предупреждения за опасни явления за една или друга хидрометеорологична величина или явление.

При това трябва да се изучават изискванията на потребителите, които в бъдеще ще могат да оказват влияние на мащаба и характера на програмите за морското оперативно обслужване. Работата е в това, че няма някаква една преобладаваща група потребители на морска информация. В действителност съществува голямо количество групи от потребители, които се нуждаят от една или друга порция от информация за едни или други елементи за състоянието на морската среда в един или друг район на Световния океан. При това могат да възникнат най-различни комбинации от величини, характеризиращи морската среда. Опитът от подобни изследвания, изпълнени зад граница, е показал, че най-информираните потребители с океанографски данни и продукции се явяват самите хидрометеорологични служби, научно изследователските учреждения, морските служби, екологичните служби, морския транспорт и строителство, службите за извънредните ситуации, енергетиката, рибната промишленост, морските култури, туризъм и отдих. Вътре във всеки от тези групи на ползватели съществуват производствени организации, които предявяват различни изисквания към оперативната информация.

За изследване на тези изисквания е необходимо периодично да се провежда анкетиране сред потребителите с включване на въпросите, касаещи съдържанието на исканите оперативни данни (параметри за морската среда, неговото географско покритие, точност, пространствено времево разрешение, предварителен период за даване на прогнозата и т.н.). На основа на анализа на резултатите от анкетирането трябва да бъдат:

а) определени потребностите на различните групи ползватели от оперативна морска информация;

б) обвързване на обема на издаваната продукция с изискванията към нейното съдържание, пространствено времево разрешение, предварителен период на прогнозата и т.н.;

в) провеждане на регулярен мониторинг за измененията на потребностите на потребителите;

г) издаваните, по необходимост, препоръки по отношение на плановете по обслужването на морските потребители;

д) установяване на общите закономерности в потребностите на морските Управления на ХМС по отношение на обработената информация, получавана по каналите за свръзка и по глобалната система за обработка на данни;

е) оценяване на качеството и пълнотата на оперативно постъпващата хидрометеорологична информация.

Решаването на тези въпроси трябва да способства:

а) по-пълно и всестранно изучаване от специалистите на Росхидромет производствената дейност на организациите и правилното определяне на изискванията към МХМО;

б) взаимно разбиране при организациите на информацията за наблюдаваните и текущите хидрометеорологични условия и техните очаквани изменения;

в) ефективно използване от потребителите на хидрометеорологичните материали (прогнози, предупреждения, консултации, препоръки и т.н.), получавани от прогностичните подразделения.

г) своевременно приемане на мерки във връзка с неблагоприятни хидрометеорологични условия;

д) откриване на недостатъците на МХМО.

Взаимодействие на органите от системата за морско хидрометеорологично прогнозиране (СМХМП) с потребителите трябва да се основава на:

а) преки контакти между специалистите от Росхидромет и потребителите на морска информация;

б) посещение на специалистите в морските организации с цел запознаване с производствената дейност и разкриване пълнотата на използване на хидрометеорологичните материали в тяхната практическа дейност;

в) доклади на специалистите в морските производствени организации за сложилите се и очакваните хидрометеорологични условия;

г) съвместни разбори на случаите за погрешна прогноза или предупреждение за ОЯ или не довеждане до адресанта на прогнозата и предупрежденията, предизвикали нарушаване на производствения процес;

д) съвместни съвещания на специалистите с представителите на организациите потребители по резултатите от хидрометеорологичното осигуряване и усъвършенстване на оперативното информационно обслужване.

Важна част от работата по повишаване на ефективността на МХМО се явява систематичното провеждане на разбори на неудачните прогнози. Разборът е желателно да бъде направен при съвместното участие на прогнозистите и представителите на обслужваните организации. При провеждане на такива разбори по възможност трябва да се установят причините за недостатъчната успешност на прогнозата (недостатъчно данни в момента на съставяне на прогнозата, недостатъчно разрешение, дефекти в прогностичния модел, грешки в метеорологичната прогноза и т.н.).

Изводите, направени при поредния разбор, трябва точно да фиксират и да се отчитат в бъдеще при планиране на методическата и изследователска работа по развитието и усъвършенстването на методите за морското хидрологично прогнозиране.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар