// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Условие за съществуване на човека.

„Хубаво нещо е човекът, стига да е човек.“

Цитати от статии на Баал Сулам. Човек е създание социално. Той може да удовлетвори жизнените си потребности само с помощта на ближния. Затова съпричастността с многото е задължително условие за съществуването му. Факт е, че индивидът е безпомощен в самостоятелното удовлетворяване на своите потребности и се нуждае от обществен живот. Развитието на народа е изцяло аналогично на развитието на отделния човек, а ролята на всеки индивид от народа е аналогична на ролята на органите в тялото на индивида. Естествената смърт на индивида е резултат от отсъствие на хармония между органите му – както и естественият залез на народа, е резултат от спънки, възникнали между неговите органи.

Задължителните условия за всеки народ е здравата вътрешна сплотеност, когато всички съставящи я единици са споени една с друга от инстинктивна любов. И няма да е достатъчно всеки индивид да обуславя своето лично щастие с това на народа, личния си неуспех с този на народа – но ще бъде готов да отдаде себе си за благото на народа при необходимост.

Законът за егоизма е задължен да съхрани цялото си действие само доколкото касае обезпечаването на минималните потребности, а от всичко излишно над тази степен е дадено право да се откаже в полза на ближния.

Пребиваването на идеите в света приема формата на въртящо се колело: идеите, които са отхвърлени от доисторическите времена, се възраждат в Средните векове, възраждат се и в нашето поколение. Това ни показва, че всички те са справедливи и нито една няма право на вечно съществуване.

Всички животни се доверяват на Природата, те са неспособни да я развият в нещо или да си съдействат без нея. Човекът е друго нещо, надарен със силата на мисълта. Благодарение на чудесното свойство на тази сила той се освобождава от оковите на Природата и я развива. Функциите му са в това да следи за действията на Природата и да върши делото си, също както нея.

Даряването на Тора. Този, който се храни и се наслаждава на изработеното с тежкия труд на приятеля и се бои да го погледне в очите, защото това го унижава, той, вървейки по този път, губи човешкия си облик.

Няма човек в целия свят, който може изцяло да изпълни всички желания на своя приятел, тъй като въпреки всичко, няма да може да предаде на този подарък съдържание на самостоятелно получаване.

Ние обичаме покоя и толкова ненавиждаме движението, че всяко движение, което извършваме, е само заради постигането на покой.

Наслаждението – това не е нищо друго, освен подобие на свойствата на Създателя.

Изгнание и освобождение. Основата на човешкия идеал – достойнството, цената на славата в очите на хората – неговите дела, са насочени към това да се прослави сред хората. И макар да е презиран понякога от съвременниците си, той още повече се надява да получи признание от бъдещите поколения и това за него е скъпоценен камък, който му дава по-голямо удовлетворение, дори никой да не го знае и цени.

Статия към заключението на Зоар. На всички, които идват на този свят, са им дадени равни чувства и усещания и всичко, което един вижда, чува и усеща, виждат, чуват и усещат всички останали, които са дошли на този свят.

Цитати от лекциите и книгите на М. Лайтман. Ние възприемаме не това, което се случва около нас, а своята реакция за нещо, действащо отвън.

Човек никога не може да достигне истината, ако не премине през лъжата. За неземното може да съди този, който притежава неземни свойства. Идеалното общество е това, чиито принципи се намират над него, а не в самото него. Егоизмът се наслаждава не само от това, което има, но и от това, което другите нямат. Истинската криза е в отсъствието на разбиране за това, как да се държим занапред със света и обществото. Съвършенството – това е, когато между желаното и достъпното няма промеждутък. Светът няма своя собствена реалност – не поправеното възприятие у човека му рисува света. Алтруизмът – това са постъпки, насочени не за взаимопомощ, а за обединяването на всички в подобие на Твореца. Любовта – това е, когато забравяш за себе си и се наслаждаваш на радостта на другия човек. Искам или не искам – аз съм плод на обществото. Причината за пълната противоположност на Човека с Природата е в неразбиране на програмата и замисъла на Природата. Няма минало и бъдеще. Бъди слят само с настоящето и измъкни от него всичко. Тогава в това настояще ще разкриеш Вечност и ще разбереш, че времето не съществува.

Пътят към свободата започва от освобождаването от диктата на изкуствените обществени стандарти. Духовният лидер е този, който ти предава знания за света, свързва те с Висшето, а не със самия себе си. Свободата се реализира само при духовно развитие. Ако то отсъства, човекът остава биоробот, автоматично действащ в нашия свят. Страданията са необходими само за да осъзнае човек, че трябва да се издигне над тях.

Днес ударите на Природата вече са насочени не към нашето тяло, те са насочени към разкриване на дискомфорта на нашата душа. Както тялото ни се храни с храна, така и душата се храни с мисли. Всичко зависи от това с какво ще я храним. Истинското зло – то не е това, което ни се представя днес. Истинското зло е това, което ни отдалечава, което ни отдръпва от приближаването към Твореца. Кризата – това е преди всичко криза в отношението на човека към себе си и към света, а не криза в науката или в екологията. Кризата е вътре в нас.

Под егоизъм разбираме не отношението на хората един към друг, а активното нежелание на човека да се съедини с останалите хора в едно цяло.

Абсолютното добро – това е мисъл, създала творението, т. е. егоистичното желание и подтикваща го към това то да стане равно с тази мисъл.

Тълковен речник на кабалистичните термини. В цялата реалност няма нищо освен „Творецът“ и „творенията“, „светлината“ и „съсъда“. По този начин действителността се състои от два компонента: Висше и низше. Многобройните наименования и обозначения, съдържащи се в кабалистичните трудове, са призвани да подчертаят различните страни между взаимоотношенията на тези два фактора. По-долу са дадени основните термини, които ги определят:

– Висша сила, Висша светлина, Висш, светлина, Творец, Създател, Божественост, свойство на отдаване, сила на отдаване, желание за наслади, желание за даване, Висша природа, природа на алтруизма, духовна природа, свойството бина, Даващ, Управляващ.

– Кли, съсъд, творение, низш, душа, свойство на получаване, желание за получаване, желание за наслаждение, низша природа, природа на егоизма, материална природа, свойството малхут, получаващ.

Кабалистите прокарват различието между разнообразните прояви, обстоятелства и действия, характеризиращи Висшето и низшето. Всяко от тях получава своето име. По този начин кабалистите помагат на тези, които откриват Висшия свят, да се ориентират в него.

Всеки кабалистичен термин е съпроводен от различни трактовки, които са обусловени от мястото и действието на разглеждания обект, а също и от връзката му с останалите компоненти на реалността. Необходимо е да се отбележи, че определенията от този речник са предназначени изключително за засегнати понятията.

Адам = Адам Ришон (ивр. – първият човек)

1. Първият човек, който получил желание за познаване на Висшия свят (почти 6000 години назад. Автор на книгата „Тайният ангел“.

2. Означава „подобен с Твореца“, самостоятелно изграждащ себе си, за да стане подобен на Него.

3. Съвкупност от всички създадени души, свързани помежду си на основата на взаимно отдаване.

4. Единната душа създадена от Твореца, съставена от части (частни души), съдържащи всички останали части в себе си.

5. Единната душа, създадена от Твореца, единно желание, напълнено с обща светлина (наслаждение).

Алтруизъм (алтруистични желания) – Желание за отдаване, действия с намерение за Твореца.

Алтруистични келим – Свойства на твореца, придобивани от човека; желание за отдаване.

Алтруистично (свойство) – Желание за отдаване, намерение „заради отдаване“.

Ацмуто – Непостижима същност, същността на Твореца. Нашето възприятие е винаги субективно, тъй като ние усещаме единствено въздействието на Твореца, а самия Него не можем да познаем (както всичко, което се намира зад пределите на нашето тяло). Затова всичко, което съществува зад границата на нашите усещания, ние наричаме Ацмуто.

Висш – Моето бъдеще, по-съвършеното състояние, Творец.

Висша светлина (на ивр. – ор елион) – 1. усещане за присъствието на Твореца; светлина, създаваща в нас желание за отдаване, правилно намерение, всичко, което е необходимо, за да се получи впоследствие разкриване на Твореца вътре в нас. 2. състои се от две части: постигащ и постижение. Всичко, което говорим за Висшата светлина, това е само впечатление на постигащия от постигнатото.

Висшата сила (Творецът) – Това е общият замисъл и природата на мирозданието, глобалният закон, който се спуска над нас и ни устройва, създава нашата Вселена, управлява всичко, водейки към изначалната цел – да развие творението до своето ниво.

Висши обекти – Всяка сила, която е обект на духовния свят, представлява желание (на ивр. „рацон“), част от общото желание да се наслади творението.

Висшият свят (духовният свят) – 1. този свят на усещане на Твореца (желанието за отдаване, свойството отдаване); свят на причините, в който се намират и действат само сили и чувства, без техните материални одежди. 2. съществуващ по законите на свойството отдаване. „Висш“ се нарича, защото свойството отдаване е причината, коренът на нашия свят, а самият той – следствие, изцяло управляван от духовния свят.

Време – Това е последователността на действията в духовния свят.

Време, движение, пространство – Категориите (параметрите), които съществуват спрямо нашите пет органа на чувствата в нашия свят. Движението означава, че обектът се е преместил от едно място на друго. Времето се възприема от нас като усещане за движение.

Макар понятията движение, пространства да са напълно различни неща (в нашия свят), те са взаимно свързани: ако времето е „нула“, т. е. скоростта е безкрайна, то цялото пространство се свива в точка. То може да бъде преодоляно за миг, предвид безкрайната скорост.

Гематрия – Числено значение на буквите в думата. Математически запис на духовните състояния.

Гмар тикун (ивр. – окончателно поправяне) – Крайното състояние на цялото мироздание, когато най-нисшата точка на творението достига същото състояние, както и най-висшата. Пълно поправяне на своите свойства и съответно пълно сливане с Твореца.

Грехопадение (на Адам) – Разрушаване на съсъдите (швират акелим), в резултат на което се смесват алтруистичните (отдаващи) и егоистичните (получаващи) съсъди, желания.

Десетте сфирот – 1. различните свойства, които приема върху себе си Творецът спрямо творенията. 2. частите на общото желание за наслаждение от светлината на Твореца са разделени по подобие на бъдещия човек. Разрушаването на целевото желание на отделни части, сфирот (свойства), е необходимо, за да може да се пренесе това желание у човека, в неговия егоизъм и да го доведе от крайно отдалеченото състояние на „този свят“ до „света на Безкрайността“.

Духовни светове (Висши светове) – Възможни частични степени за усещане на Твореца. Стъпалата на постиженията се наричат Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон. Когато човек завършва поправянето изцяло, неговото състояние (стъпало) се нарича свят на Безкрайността.

Духовният свят – Свят, който съществува по законите на свойството отдаване, в който се намират и действат само сили и чувства без материална одежда. Реалността, която се усеща в допълнителния (шести) орган на чувствата.

Духовно постижение – 1. постижение, в което, вътре, ние усещаме източника на това, което постигаме. В духовното постижение светлината носи в себе си освен наслаждение, точно осъзнаване за източника на наслаждението (дълбочината на това осъзнаване зависи от стъпалото, на което се намираме) с всички негови замисли и планове. Основано е на разбирането за първопричините на духовната природа. 2. всяко духовно постижение е длъжно да съответства на два критерия: 1 – то трябва да бъде истинско, в никакъв случай да не е плод на въображението; 2 – то не бива да предизвиква и най-малко съмнение, както не предизвиква съмнение собственото съществуване в човека.

Тоест необходимото ниво на познанието, което може да се нарече постижение, съответства на усещането на чувствата, приравнено към реакцията на сензорите на тялото. Нивата на познанието, които не съответстват на даденото определение, в Кабала се наричат разбиране, изучаване и др.

Духовното – Абсолютният алтруизъм, абсолютно несвързан с животинското тяло, реализацията на който е възможна само в такава степен, в която душата е свързана с Твореца (свойство да отдаваш), усеща Го напълнена с Него.

Душа – Човекът (творението) се състои от две компоненти – светлина (наслаждение) и съсъд (желание за това наслаждение), при което съсъдът – това е същността на душата, а светлината, напълваща го – наслаждение, приготвено от Твореца. Душата се развива постепенно у човека, намиращ се в нашия свят, ако той изучава и изпълнява духовните закони.

Души – В началото на замисъла на творението е създадена единна душа (желание), наречена Адам Ришон (Първия Човек). Тя се разпада на 600 000 части. Сега всяка отделна част има възможност да извършва работа за личното поправяне и уподобяване на Твореца.

Дървото на познанието на добро и зло – Сфирот зеир анпин (поправените желания) и точка малхут (егоистичните не поправени желания). „Да ядеш плодовете“ на това „дърво“ и да получаваш наслаждение може само тогава, когато желанието малхут бъде поправено.

Егоистична (обвивка на душата) – Сила, действаща срещу сближаването на творението с Твореца.

Егоистично (свойство) – Желание да се насладиш заради себе си.

Език на клоните – Език на причината и следствието, когато следствието в нашия свят (определен материален обект) дава име на силата, която го е създала и го задържа.

Екран (ивр. – масах) – „Сила на съкращаване“, която се пробужда в творението спрямо Висшата светлина с цел да се предотврати само наслаждение. Сила на преодоляване, на съпротивление на егоизма (желание за получаване заради себе си).

Желание – Недостатъкът на наслаждението и стремежът към определен вид напълване (на предполагаемия образ, носител на наслаждението) образува желанието. Така например гладът като недостатък на напълването при наличието на образа на храната (мислите за храна) се формира в желанието да се храним.

Желание за получаване – Не запълненото пространство, пустеещото място, което се стреми да се напълни, да получи наслаждение. Материалът на цялото творение се състои от няколко нива: неживо, растително, животинско, човек.

Животинско (ниво, стъпало) – Съществуват четири стъпала на развитие на желанието за получаване: неживо, растително, животинско, човек. Животинското ниво на желанието за получаване поражда у всеки отделен елемент индивидуално усещане – особен живот на всеки, отличаващ го от останалите. На това стъпало обаче отсъства чувство на съпреживяване с ближния, т. е. няма необходимо състрадание или радост към себеподобните.

Заради отдаването (на ивр. – ал менат леашпиа) – Намерението (стремежът) за отдаване да се наслади Творецът. Използването на своята природа, на своите свойства с цел да се достави удоволствие на Твореца.

Замисълът на творението (замисълът на Твореца) – Създаване на творението с цел да се доставят на това творение максимални наслаждения.

Издигане – В духовните светове се нарича все по-голямата връзка с Твореца.

Кабалист – Ученият, притежаващ допълнителен духовен орган на усещането – „екран“, позволява да се изследва въздействието на Висшия свят върху него.

Кли (мн.ч. келим) (бълг. – съсъд) – 1. самостоятелно (осъзнато, съзнателно) желание за получаване на удоволствие от светлината. 2. съставните части на кли = желания = инструменти на възприятията, които се появяват в резултат на получения опит. 3. желанието за получаване в творението. Егоистичните желания и стремежът не се наричат кли. Кли – това са поправени, годни за получаване на светлина, желания, т. е. притежаващи екран (сила за съпротивление на егоизма), превръщаща егоизма в алтруизъм.

Клипот – Желание да се наслаждаваш „заради себе си“, въпреки забраната цимцум алеф (първото съкращение).

МАН (съкр. от „мей нуквин“) – Молба от низшия парцуф към Висшия за възможността да получи ор хохма. Истинско, дълбоко желание да се поправи и да се доближи до Твореца.

Малхут – Завършеното, самостоятелно творение, което усеща, какво и от кого получава. Централна точка, корен, основа на цялото творение.

Материал на творението – Желание за получаване на наслаждение.

Материална обвивка на душата – Чувство, усещане на най-ниското ниво на желанието (практически без стремеж към светлина, към Твореца), възприемано като материя на този свят.

Махсом – 1. граница между духовния и материалния свят. 2. граница между усещането, възникващо само благодарение на петте органа на чувствата, усещането на „този свят“ и усещането в „шестия орган“ на чувствата, усещането за „Висшия свят“.

Място – Желанието да се насладиш е „място“, в което усещаме всички наши чувства: радост – мъка, сладко – горчиво, любов – ненавист, злоба – радост, с други думи страдание или наслаждение.

Намерение – Разчет, мотивация на творението по отношение на получаваната светлина (наслаждение).

Намерение заради Твореца (намерение „заради отдаването“) – Използването на своята природа, на собствените свойства с цел доставяне на удоволствие на Твореца. С помощта на намерението „заради отдаването“ творението става равно на Твореца, уподобява се с Него.

Напълване – Човекът е създаден като чувстващ елемент („кли“, „съсъд“) с желание за наслаждение. Напълване се наричат преживявания, впечатления от разкриващата се действителност в нашето желание да се наслаждаваме.

Нашият свят (на ивр. – олам азе) – Картината, която усещаме с петте органа на чувствата (зрение, обоняние, усещане, вкус и слух). Тази картина е отражение на свойствата на абсолютния егоизъм, който не е способен да получи светлина (наслаждение) в себе си, затова ние имаме усещане за празнина (страдание).

Неживо (ниво) (на ивр. – домем) – Имащ единствено свойство – да съхрани своето статично състояние: да получава и да се наслаждава, като изпълнява желанията, тази програма на творението, която е заложена в него.

Нещо от нищото (на ивр. – еш ми аин) – Възникналото (създадено) извън Твореца желание за наслаждение от несъществуващото по-рано, преди Замисъла на Твореца; качество, абсолютно противоположно на Неговото свойство да отдава.

Ниво „говорящ“ (ивр. – медабер) – Четвъртата степен от развитието на желанието за наслаждение, което ражда възможност за усещане на някого, който се намира извън него (ближен), в резултат на това „човек“ владее свободата за избор, т. е. има възможност да се издигне над себе си, да познае природата на Твореца, да се уподоби с Него.

Осъзнаване на злото (на ивр. – акарат ара) – Осъзнаване на това доколко моите свойства са противоположни със свойствата на Твореца (на силата бина, на отдаването).

Отделяне – В духовните светове – отделяне, сближаване, сливане – всички тези процеси се извършват само на основа на различието или на сходството на вътрешните свойства на духовните обекти. Разликата в свойствата ги отделя едно от друго, сходството ги сближава и води до сливане. Желанието за получаване (творение) и желанието за отдаване (Творец) са противоположни по свойства, абсолютно отдалечени, отделени едно от друго.

Падане – Отдалечаването на Твореца, т. е. когато келим, желанията на човека стават по-груби, по-материални.

Парцуф (мн. ч. Парцуфим) – 1. желанието да се наслаждаваш на Твореца, снабдено с екран (т. е. способно да получава светлина). 2. духовното тяло, състоящо се от глава (приемаща част), тяло (получаваща част) и крайници (части, които създават ограничение, края на получаване на светлината). 3. желания, разпределени според големината на екрана.

Получаващ келим – Съсъди, в чиито възприятия човек е способен да направи оценка на състоянията единствено като изхожда от тяхната „сладост“ или „горчивина“. Това е „телесен“, „животински“, т. е. естествен анализ. Да се издигнеш над „животинското“ означава, изхождайки от проверка по скалата: истина – лъжа – по-близо до Твореца или по-далече от Него.

Поправяне – Изменение на намерението от наслаждение заради себе си в намерение да се наслаждаваш, защото Творецът го желае (Висша сила), води до получаване, напълване заради Твореца. Вследствие на това творението става равно на Твореца, уподобява се с Него.

Постижение = Явно усещане, осъзнаване на източника на наслаждение (Даващия) с всички Негови замисли, планове. Дълбочината на това осъзнаване зависи от стъпалото, на което се намираме. Основава се на разбирането за първопричината на духовната природа.

Преместване (движение) – Това изменение на желанията, водещо до появата, раждането на нови келим (съсъди).

Проста светлина (проста Висша светлина) – Не е съставна, не е разложена на части, не е диференцирана, тъй като само получаващият отделя от тази еднородна светлина определени качества (в съответствие със своите свойства).

Процес на отдалечаване на творението – Процес на създаване на духовни светове, които постепенно скриват светлината и така отдалечават творението от Твореца (състояние „наш свят“).

Първо съкращение (на ивр. – цимцум алеф) – Решение никога повече да не се наслаждаваш на светлината заради себе си.

Разбиване на желанията – съсъди (на ивр. – швират акелим) – Изчезването на свързващия екран (намерението „заради отдаването“) между различните свойства, желания, изчезването на алтруистичното взаимодействие помежду им.

Разбиване на желанието – Изменението на намерението в желание: от „заради отдаването“ в намерение „заради получаването“. Стремежът да напълним себе си с удоволствия и наслаждения, като използваме за това всички останали, е загуба на стремеж към обединение заради това да се достави удоволствие на Твореца. Всъщност се разрушава не желанието, а екранът, силата за съпротивление срещу егоизма; изчезва свързващото звено между желанията и алтруистичното взаимодействие се заменя с егоистично.

Растително (ниво) (на ивр. – цомеах) – Начало на зараждане на самостоятелното желание, благодарение на което се появяват сили за преодоляване на своя стремеж да се наслади и да действа с желание за отдаване. Намиращият се на това ниво обаче все още не е в състояние да върви срещу желанията на своето обкръжение.

Решимо (мн.ч. Решимот) – „Духовният ген“, „запис“ на духовната информация. Решимо представлява чиста сила, сила – това, което остава след изчезване на миналата форма. Това е енергия, която не е облечена в никаква външна обвивка.

Светлина – 1. Въздействие на Твореца, което се усеща като наслаждение, желание за наслаждение. 2. предаване на информации, чувства, наслаждения (по аналогия със светлината в нашия свят дава живот, топлина и т. н. или светлината на мислите, осъзнаване, постижение). 3. сила, творяща, поправяща и напълваща творението; източник на наслаждения.

Светлина на Безкрайността (на ивр. – ор ейн соф) – Светлина (наслаждение), произтичаща от същността на Твореца, която ние възприемаме като Творец. Тази светлина, Висшата мисъл, Замисълът, включва в себе си цялото творение – от началото и до неговото окончателно състояние (усещанията на човека за съвършенство, предвид пълното сливане с Твореца).

Светлина на Безкрайността (светлина на света на Безкрайността) – Желание за наслаждение на творението без каквито и да било прегради, ограничения, диференциации и само получаващият отделя от тази еднородна светлина определени (съгласно своите свойства) качества.

Светлина на поправянето – Светлина, която създава у нас желание за отдаване. Тя се разкрива пред нас не като най-силно наслаждение, а като „величие на Висшето“ и това събужда желание у нас да отдаваме на Твореца.

Свойството бина – Свойство на светлината, в което се усеща наслаждение от чувството на отдаване, подобно на Твореца. Това наслаждение се нарича ор хасадим.

Свойството отдаване (Творец) – Качество, с което Висшата сила (Творецът) се проявява спрямо творението. Висшата сила създава творения, за да им даде наслаждение и затова свойството се нарича отдаване.

Свойството хасадим – Свойството на светлината хасадим, благодарение на което човек развива у себе си способността за отдаване, алтруизъм.

Свят на Безкрайност (на ивр. – олам Ейн Соф) – Състояние на достигане от душите на безпределно съвършенство и наслаждение от единението с Твореца (уподобяване с Твореца). В това състояние творението (съвкупност на душите) не ограничава разпространението на светлината (наслаждение), т. е. всички желания са удовлетворени изцяло, без ограничение.

Свят, светове (на ивр. – олам – от думата алама, „скриване“) – 1. мярка, степен на скриване на Твореца. 2. цялата съвкупност от нашите усещания (реакция спрямо външното въздействие) създава у нас особена субективна вътрешна картина, наречена „наш свят“.

С помощта на кабалистичната методика човек развива своите усещания и започва да вижда света в истинската му форма. Състоянието, в което се намираме, се нарича свят на Безкрайността (пълно удовлетворяване на потребностите). От това ниво на Безкрайност човек може да усети различните степени на получаване, възприятие и постигане. Тези нива на постигане на реална, единствена и безкрайна действителност, в която съществуват творенията, се наричат светове – всички възможни частични степени на усещане на Твореца. Съществуват пет свята (нива на скриване): Асия, Ецира, Брия, Ацилут, Адам Кадмон (АК).

Седмо хилядолетие – Първите шест хиляди години ние поправяме себе си, така наречените келим – АХАП деалия. В седмото хилядолетие ние завършваме това поправяне. Това, което се случва след това, не се описва в нито един кабалистичен труд.

Скриване – Означава недостъпно възприятие за органите на усещанията предвид различие на свойствата. Това е или пълно скриване, т. е. липса на усещания, които Творецът управлява или частично скриване, т. е. липса на усещания за управлението на Твореца като добър.

Спускайки се (оттегляйки се) – Основен закон, който действа в света – принцип за подобие на свойствата. Той гласи, че два обекта се сближават напълно до сливане по степента на подобие и сходства на свойствата, а се отдалечават поради различните свойства. Този принцип за близостта по степента на подобие на свойствата съществува и в нашия свят: колкото повече си приличат хората по вкусове, възгледи, толкова по-близки са един с друг, а ненавиждащите се – далечни един от друг.

Спускане – Отдалечаване от първоначалното състояние.

Спускане на световете отгоре надолу – Тяхното постепенно отдалечаване от света на Твореца, отслабване на светлината в тях. Това се случва, за да може да се създаде човекът, който отначало, намирайки се в пълно откъсване от Твореца, би могъл да има възможност да достигне пълно сливане с Него.

Срам (на ивр. – буша) – Унизително усещане на егоизма, единствено творение, в сравнение с алтруизма, Твореца, свойството на абсолютно отдаване. Болка, отвращение към своето състояние. Егоизъм и усещане за срам – две проявления на едно свойство.

Стъпала – Нивата на желанията за отдаване, придобити от човека, се наричат стъпала на духовните светове (съществуват общо 125 стъпала).

Стъпалата на стълбата – Нивата на желанията за отдаване, които човек придобива. От Твореца до нашия свят съществуват 5 стъпала, които се наричат светове. Всяко от тях има своите под стъпала, които се наричат парцуфим, а всяко от под стъпалата има свое под стъпало, наричани сфирот. Тоест от нас до Твореца: 5x5x5=125 стъпала.

Сфира (мн.ч. Сфирот) – Различни свойства, които приема Творецът спрямо творенията. Общо са 10 – кетер, хохма, бина, зеир анпин (който на свой ред се състои от хесед, гвура, тиферет, нецах, ход, есод), малхут.

Съкращаване (на ивр. – цимцум) – Отказ за приемане на светлината от алтруистични съображения. Властващият над своите желания, т. е. удържащ себе си и неполучаващ, въпреки че много желае да получи, се нарича съкратил се.

Творение – Съсъд, душа; създадено от нищото (ивр. „еш ми аин“) желание да се насладиш (усещане на Твореца, на светлината), да получаваш, което е материалът на цялата съществуваща действителност.

Творец – 1. общият замисъл и природата на мирозданието, глобалният закон, който се спуска над нас, изгражда ни, създава нашата Вселена, управлява всичко, водейки към началната цел – да издигне творението в неговото развитие до Своето ниво. 2. сила на отдаване, желание за отдаване, за наслаждение. 3. първопричина – Източник на светлина (наслаждение).

ТЕС, Талмуд Есер Сфирот (на бълг. – Учение за Десетте Сфирот) – Основен кабалистичен учебник на нашето време (6 тома над 2000 стр.). Главното наследство на Баал Сулам. Макар че е известен като автор на коментара „Сулам“ на „Книга Зоар“, но за стремящите се да влязат в духовния свят трудът „Учение за Десетте Сфирот“ дава сили, необходими за преодоляването на границата, разделяща нашия от Висшите духовни светове.

Включва в себе си въпроси и отговори, материали за повторение и запомняне, обяснения, графики, чертежи и т. н. В книгата се дават описания на законите и силите, управляващи нашето мироздание.

Този свят – 1. абсолютен егоизъм, който не е способен да получава светлина (наслаждение) в себе си, затова се усеща от нас като празнота (страдание). Това състояние – следствие на чувствата на откъсване от общата душа (Адам). 2. цялата съвкупност от усещания (реакция на външното въздействие), постъпваща в петте органа на чувствата (зрение, обоняние, усещане, вкус, слух) създава у нас особена субективна вътрешна картина, наречена от нас „този свят“.

Точка в сърцето – 1. Духовният съсъд на човека, който още не е достигнал в своите усещания влизане в духовния свят, зародиш на бъдещата душа, екран (сила, съпротивляваща се на егоизма). 2. Терминът „сърце“ се употребява за обозначаване на всички желания на човека. Точката в сърцето – зародиш на бъдещата душа, поместена в сърцето на човека от Самия Творец.

Точка, създадена от Твореца, „еш ми айн“ (ивр. – съществуващ от нищото) – Създаденото извън Твореца микроскопично желание да се наслаждаваш. В началото тази точка, това състояние е малко по-тъмно от светлината.

Три линии – Система, която позволява да се достигне към подобие с Твореца: лява линия – желание за получаване (свойството на творението), дясна линия – желание за отдаване (свойство на Твореца), средната линия човек създава самостоятелно чрез собствените стремежи към съответствие, към подобие с Твореца.

Тяло – Тяло в Кабала се наричат желанията, разделени с помощта на екрана на рош (глава – частта, която взима решение), тох (туловище – вътрешната част, напълнена със светлина) и соф (край – не запълнената, празната част). Така се образува духовното тяло, духовно живият обект.

Хисарон – Изходяща от сърцето потребност за напълване на недостатъка (отсъствие) на желанието.

Цел на творението – Постигане на общия закон на мирозданието, достигане подобието на свойствата с Твореца.

Цел на творението (замисъл на творението) – Състои се в сливане с Твореца: в наслаждението Неговото (и станало наше вследствие на поправянето и подобието с Него) съвършенство.

Цимцум бет (ивр. – второ съкращение) – Съкращаване на келим де кабала (получаващи съсъди, желания).

Четирибуквеното име на Твореца(АВАЯ – същото, както „юд-хей-вав-хей“) – Отразява четирите стадия на изграждане в нас на усещането за Твореца (кли) и Неговото име (напълване). Скелетът, основа на всички имена на творенията.

Четири стадия на разпространение на пряката светлина – Етапи на създаване на духовния съсъд, желанието. При разпространение на светлината отгоре надолу отначало се изгражда стадият кетер (изходяща светлина), после хохма (желание за получаване), следва бина (желание за отдаване), ЗА (реализация на бина, когато тя иска да се уподоби с Твореца – отдаване, получаване) и накрая малхут (иска не да се уподоби с Твореца, а да получи цялото Негово „състояние“, „статус“). Обикновено стадият кетер не се споменава, тъй като по своята същност той е самият Творец, затова се говори за четирите стадия на изграждане на кли (желания).

Човек (на ивр. – Адам) – Означава „подобен на Твореца“ (Едоме ле Елион), самостоятелно изграждащ себе си, за да стане подобен на Него.

Шести орган на чувствата – Орган, в който човек усеща въздействието на Висшата светлина (Твореца) върху себе си и затова е способен да Му реагира.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар