// Вие четете...

Океан и Атмосфера

Управление на информацията за морската среда.

„Малцина знаят колко много трябва да знаем, за да знаем колко малко знаем.“

Проектът АРГО се явява международна система за наблюдение на океана в рамките на ГСНО (глобална система за наблюдение на океана) на основата на автономните океански буйове – профилометри. Концептуално проектът АРГО се базира на съществуващата мрежа за наблюдения на термичните структури на горния слой на океана, разширявайки я с включването на измервания за соленост и течения.

Наблюденията по програмата АРГО се явяват специфичен вид дълбоководни океанографски наблюдения. Спецификата се заключава в автономността на измерителните средства, когато буя свободно се пренася от теченията на някаква предварително зададена дълбочина. На тази дълбочина буйят се премества в течение приблизително на една седмица. Периодично буйя изплава на повърхността на морето и предава чрез спътниковата система в бреговите центрове информация за температурата и електропроводимостта / солеността на морската вода, записани при неговото издигане към повърхността. На повърхността на морето буйят дрейфува в продължение на един два дни, при това неговите координати се определят от спътниковата система с дискретност от няколко часа. По такъв начин, освен профилите за температурата и солеността, е възможно също да се определят компонентите на теченията на повърхността на морето и на дълбочината на дрейфа.

Участниците в проекта АРГО могат да бъдат юридически и физически лица, извършващи производство на компоненти от измерително регистриращата апаратура, извършващи разставянето на буйовете в морето, предаването, приемането, обработката и анализа на данните. Глобалния международен характер на проекта АРГО обуславя участието в него на много страни, различни производители на измерително оборудване, изпълнители на наблюдателните програми и центрове за сбора и обработката на данни. Общата координация на проекта в контекста на глобалната система за наблюдение на океана се осъществява от СКОММ.

Схемата за управление на данните в АРГО включва два основни елемента: мониторинг за разместването на буйовете и управление на данните от буйовете. Елемент от схемата по мониторинга на буйовете се определя от това, че пуснатите в открития океан буйове могат да дрейфуват в изключителната икономическа зона на страните. МОК е създал Международен информационен център АРГО, който информира определените страни за планираното разместване на буйовете, а също така за способите за определяне на местоположението на буйовете и получаването на данните от измерванията.

За непосредствено управление на данните от Глобалните центрове за данни от АРГО са организирани два огледални сървъра, които осигуряват достъп до данните на АРГО. Достъп до сървърите с данни се осъществява чрез Интернет по протокол FTP. Глобалните центрове получават данни от националните и регионалните центрове в оперативен режим по отделни канали в съгласуван формат. Данните се предават от буйовете по време на техния дрейф на повърхността на морето и се транслират от спътниковите служби за наблюдение към бреговите центрове за приемане и първична обработка. Бреговите центрове по каналите за свръзка предават пакетите от данни, преминали първичната обработка към националните центрове за данни. Националните центрове извършват контрол на данните и ги подготвят за разпространение по каналите на ДСТ във вид на телеграми ТЕСАК, а също така за предаване заедно с метаданните в Глобалните центрове. Глобалните центрове извършват проверка на данните в съответствие със стандартните процедури, определени от плана за управление на данните, и поставят данните на сървърите за разпространение в задържащ режим чрез Интернет. Регионалните центрове извършват допълнителен контрол на данните с отчитане на спецификата на конкретните региони. След контрола и поставянето на флаг за качество данните отново се връщат в Глобалните центрове.

Осигуряването на достъп на руските ползватели до данните от АРГО имат два аспекта: достъп до задгранични данни и достъп до националните данни от буйовете. В съответствие с Плана за управление на разпространението на задграничните данни от АРГО се осъществява в два режима – оперативен по каналите на ДСТ във вид на телеграми ТЕСАК и в задържащ режим чрез Интернет от глобалните сървъри в формат NetCDF.

Схемата за управление на данните на национално ниво трябва да съответства на Плана за управление на данните, изработен от консорциум на страните – участнички в проектът АРГО и включва в себе си двата режима за сбора на данни.

В схемата за управление на данните от АРГО на национално ниво бреговите приемни центрове приемат данните от буйовете, извършват филтриране, първичен контрол, преобразуване на сериите от циклите на измерване в профилите на измерване на параметрите и предават данните в регионалните центрове в съгласуван формат. Регионалните центрове изпълняват работи по мониторинга на местоположението на буйовете, качеството на контрола на данните, подготовка на информацията за предаване по каналите за свръзка и други работи в съответствие с възложените им функции.

Важен източник за морските наблюдения се явяват ИСЗ. Данните от ИСЗ в значителна степен компенсират недостатъка на наземните наблюдения. За последните години качеството на спътниковите данни значително се е увеличило за сметка на усъвършенстването на методите за обработка и интерпретация на спътниковите наблюдения, натрупването на опит за практическото им приложение. Приемането на спътниковата информация се осъществява както в режим на запомняне, така и в режим на непосредствено предаване.

Ефективно средство за получаване на информация за ледената покривка, особено за ледената покривка на полярните области на Земята, се явяват радиолокаторите за страничен обзор. За разлика от бордовите прибори, осигуряващи снимката на Земята във видимия и инфрачервения диапазон на излъчване, радиолокационните устройства позволяват получаването на информация за състоянието на морската повърхност независимо от осветеността, тоест по всяко време на денонощието и при всякакви атмосферни условия. Указаното свойство на радиолокационните данни представлява особена ценност при решаване на задачи, свързани с необходимостта за получаване на информация за състоянието на ледената покривка на зададена територия в кратки срокове, а също така при решаване на задачи, изискващи осъществяване на непрекъснат мониторинг на изследвания район.

Спътниковите радиолокационни данни оказват огромна помощ при извънредните ситуации, свързани с провеждане на кораби при тежки ледови условия и освобождаването на кораби от ледови плен в Арктика и Антарктика. На основата на анализа на радиолокационните ледови карти ръководителите на морските операции приемат решения по управление на корабите и ледоразбивачите в ледовете на Арктика и Антарктика. Радиолокационните карти за ледовата обстановка на трасето на СМП (Северния морски път) се съхраняват на един от оперативните сървъри на ДУ НИЦ „Планета”.

Оперативна информация се излъчва денонощно (в зависимост от периодичността на информацията от спътниците) и се насочва към потребителите в мащаби, близки до реалните.

Спътниковите фотоснимки на постилащата повърхност се явяват един от важните източници на информация, използвана за хидрометеорологичното осигуряване на различни видове работи в Световния океан и морета.

Държавния център за космическа хидрометеорология (ДУ НИЦ „Планета”) на регулярна основа излъчва следните видове информационна продукция:

– повиткови радиолокационни карти за ледовата обстановка по трасето на СМП (оперативност на доставката до потребителя в течение на 1 час);

– декадни карти за ледовата обстановка по трасето на СМП се предават до потребителя в течение на едно денонощие след завършване на последната снимка в декадата;

– месечни карти за ледовата обстановка, предават се до потребителя в течение на денонощие след завършване на последната снимка;

– карти за разпределението на температурата на водата по Световния океан и отделните морета.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар