// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Управление биосферата на Земята.

„Ние трябва да се равняваме по времето, а не то по нас.“

Сега ще разгледаме причините. Тук можем да използваме само метода на разсъждение с привеждане на аналогия (метода на „разсъждение – аналогия“).

Току-що разгледахме възможните фактори, способни да въздействат на хромозомния апарат, отделяйки особено „горещото космическо излъчване“. Но ако има фактор, то КАКВО го привежда в действие? При това го стартира всеки път навреме, тоест тогава, когато се завършва определен етап от развитието на биосферата:

– видовете, дишащи кислород, са се появили не преди растителния свят да е създал атмосферата и озоновия слой;

– хищниците – не преди тревопасните, ставащи храна на хищниците;

– и т.н.

На рисунки 10–16 и 10–17 виждате два процеса в схематичен вид:

– процеса на извеждане на спътник за свръзка на геостационарна орбита с ракета „Протон“;

– процеса на еволюция на биосферата на планетата Земя.

В първия случай ракетата „Протон“, изстреляна от космодрума Байконур, отначало се издига вертикално нагоре, след което по заложена в нея програма „ляга на курса“ и продължава полета вече под определен ъгъл към хоризонта, който непрестанно се изменя. След това по програма първото стъпало се „изстрелва“ и се включва второто стъпало, след това третото. След това извеждащия блок заедно със спътника лети по инерция до равнината на Екватора и в района над Африка този изстрелващ (извеждащ) блок (ИБ) по програма се включва и по програма извежда спътника за свръзка на зададената орбита в равнината на Екватора на височина приблизително 40 хил. км, задавайки на спътника такава скорост, че той започва да обикаля около Земята със скорост, съответстваща на скоростта на въртене на Земята. В резултат на това от Земята ни се струва, че спътника „виси“ над Земята в една точка. Това е много удобно за свръзка. Изправяте на Земята антена в една точка и готово. Не трябва да я въртите и да следите къде е спътника, както това беше с първите изкуствени спътници на Земята.

Рис. 10–16

Рис. 10–17

Какво се получава у нас? За да може спътника за свръзка да обезпечи на хората радиовръзка или предаване на телевизионна програма, беше необходимо, отначало да заработи първото стъпало, после второто, после третото, след това трябваше да заработи извеждащия блок. А всичко това трябва да се съпровожда от синхронизираната работа на всички системи на сложния ракетно – космически комплекс. И всичко това се осъществява по програма, разработена от цял колектив учени – „разума на човека“. Тоест ракетата лети по програма, разработена от разума на човека!

А чий разум е разработил програмата за еволюция на биосферата на Земята и ръководи (управлява) тази еволюция на биосферата на Земята стотици милиони години?

Оттук се натрупват очевидните изводи от нашите разсъждения – аналогии:

а) някакъв Висш Разум съществува.

б) този Разум, царящ в Природата, е неизмеримо по-мощен от човешкия и неговите възможности са в пъти по-големи от възможностите на човека и от сборния разум на цялото човечество.

в) понятието Бог (Творец, Всевишен, Висш Разум на Мирозданието, Космически Разум на Вселената) в живота на хората – това не е тяхно произведение на „художественото творчество“, тяхна „измислица“, а обективна даденост.

А откъде е могло да възникне у хората понятието „Бог“? Могли ли са „първо човеците“ да измислят сами такова сложно явление в техния живот? Замислете се, уважаеми читатели, откъде вземат хората откритията и знанията за заобикалящия ги свят, законите, които определят цялото съществуване на мирозданието. Образно казано, когато на вас в главата ви идва съвършено нова за вас мисъл, трябва да се постараете да намерите отговор на въпроса:

„Откъде е дошла тя?“. В най-подробен вариант ние ще разгледаме това и ще намерим отговора му при изучаването на егрегорите. А на дадения етап ще констатираме, че всичко това ново и неведомо, с което човекът в живота си се налага да се сблъсква – това е отражение в живота на обществото на всичко онова, което реално съществува в Мирозданието. В т.ч. и отражението на истинското Божие битие.

Да се доказва и обосновава съществуването на Бога някому, особено на невярващите, е загубена кауза. Би могло по пътя на разсъждения, по пътя на провеждане на анализи и съпоставянето на различни явления в заобикалящия свят, в това число и в живота на хората, човекът да се доведе до необходимостта да се замисли над търсенето на отговора на този въпрос.

Бог сам дава на всеки човек доказателство за своето съществуване. Как прави това? Той прави това чрез отговор, който дава на този, който решава да се обърне към Него. Но такова обръщение трябва да бъде не формално, а искрено, честно, както казват „обръщение от душа“. Такова обръщение е прието да се нарече „молитва“. Следва да се различат различните ритуални молитви с канонизиран текст, които много от ритуално вярващите четат по издадения молитвеник или са научили наизуст и произнасят без да мислят, от молитвата, с която човек се обръща към Бога от душа със свои слова, не затормозявайки себе си с каноните на ритуала.

Бог дава отговор на обръщащия се към Него по различни начини, които се определят от индивидуалните особености на човека. В най-обобщен вид може да се даде такава класификация на 5-те варианта за получаване на отговори.

1. Веднага, непосредствено по време на молитвата, човек чува глас Свише. Известни примери: Моисей, Христос, Мохамед. В съвременния свят са известни много случаи, когато „особените хора“ (т.н. екстрасенси) също така чуват глас свише. В този случай възниква въпроса чий е този глас. За това подробно по-късно в разказа за егрегорите. При обикновените хора отговора идва във вид на мигновено подсказване за мъчещия ги въпрос.

2. Веднага, непосредствено (както и в първия случай). Но получаващия не разбира смисъла на отговора, а механично записва отговора с писалка на хартия. Чак след това, при четенето на записа той започва да вниква в смисъла на записаното. Такива примери в съвременния ни свят има достатъчно много и вие може би познавате лично или сте чували за такива хора. За това също така подробно когато разглеждаме въпроса за егрегорите.

3. Веднага, непосредствено по време на молитвата, отговора идва под форма на виждане на различни образи, понякога съпровождани с гласово съобщение. Това се е случвало с много руски светци. Читателите навярно знаят за видението, което се явило на Сергей Радонежски и Серафим Саровски.

4. Не веднага, а след известно време. Верен отговор на човека се дава веднага и се пази на подсъзнателно ниво, а извеждането на отговора на нивото на съзнание в човека става след известно време. Така става с болшинството най-обикновени хора. И като правило отговора идва в съня. Всеки читател може да осъществи това самостоятелно. Какво е необходимо за това? Трябва вечер, преди сън да се обърнете към Бог с молитва. Формата на молитвата може да бъде всякаква. Не е задължително да сте на колене, не е задължително да се кръстите и да правите други, натрапвани от църквата, ритуали. Трябва искрено, от цялата душа да се обърнете към Бог с въпроса, който ви мъчи, да се обърнете за съвет, за помощ. На сутринта, при пробуждането, когато вие виждате някакъв сън, трябва да не отваряте очи, а да продължите вашето полусънно състояние, когато още не сте се събудили, но и вече не спите. По време на съня в човека работи подсъзнанието, а при събуждането към подсъзнанието започва да се включва съзнанието. Тоест това, което е било в съня е в подсъзнанието и вие внимателно го извеждате на нивото на съзнание. При това трябва да наложите (или съвместите) тези образи (сюжети), които са ви дошли в съня, с тези въпроси, които са ви „мъчили“, и да се постараете да определите отговора (съвет, подсказване), който ви е даден Свише.

Не се разстройвайте, ако това не стане веднага. От опит при общуване с хората знаем, че мнозина въобще не ще видят никакви сънища. Но същия този опит на общение показва, че и много хора след обръщането им към Бога с молитва, започват да виждат в сънищата си и да получават съвети. В този случай е необходимо точно да се определи от кого вие сте получили съвет и правилно ли сте го изтълкували (тоест, правилно ли сте разбрали). Става въпрос за егрегорите, с които читателите ще се запознаят в съответните публикации по-късно, а така също и за понятието на устойчивост на всеки процес, подробно ще бъдат разкрити, когато ще разгледаме въпросите за „Тайните на управлението“.

А засега, на дадения етап от запознанството ви с тайните знания, давани на хората, за правилността на тълкуване на съня може да се съди по следния начин: Вие един път сте видели съня и сте получили отговор на вашия въпрос, след което сте започнали да действате в съответствие с този съвет и всичко е тръгнало на добре. Друг път сте видели сън и сте действали, както и в първия случай, и у вас отново всичко се е получило добре. Трети път сте видели сън, определили сте отговора, даден на вас, и отново всичко е станало добре. Ако процеса на тълкуване на сънищата върви по такъв начин, тоест развива се устойчиво, то това означава, че съвети вие получавате от Този, от Когото е нужно, и ги разшифровате (тълкувате) правилно.

Ако у вас един път всичко е минало добре, другия път не се е получило, после се е получило и т.н., тоест процеса върви неустойчиво, то това означава, че или съвети ви дава не този, който трябва (т.е. не Бог), а съвети ви дава егрегор, при това „лош“ егрегор, враждебен към вас, или вие неправилно сте разшифровали съвета. В двата случая трябва да вземете мерки и да коригирате както самия процес на получаване на съвети, така и процеса на разшифровка на съветите.

5. Идва непрестанно в хода на случващите се с човека събития. Това е най-честия случай. Тук човек сам трябва да забележи, че след молитвите му всичко случващо се около него започва да се променя. По научному това звучи така: как започва да се изменя статистиката на различните случки. А по живота трябва да се забележи, как са се изменили отношенията в семейството, на работа, в училище, на почивка и т.н. Например, конфликтите и неприятностите станали са по-малко или повече? Количеството успехи се е увеличило или е намаляло? Ако вие наблюдавате тенденция на изменение на всичко, което става с вас, в положителна посока, то вие сте на верен път. При това трябва да разбирате, че понякога съвета Свише се представя в много болезнена форма. Счупили сте крак. Замислете се какво е предшествало това. Какво сте замисляли? Какви са били вашите стремления, мечти? Може би вие сте „вървели погрешно“? Спомнете си М.А. Булгаков, неговия „Майстора и Маргарита“: „Тухлата никому не пада на главата просто така „.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар