// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Управлението на държави и народи.

„Има само едно благо – знанието, има само едно зло – невежеството.“

Словото – това е също мяра. Мярата пребивава във всичко и всичко пребивава в мяра. „Аллах създал всяка вещ и я размерил с мяра“. На семинара по националния въпрос, провеждащ се в Госдумата през 1996 година, зададох на авторитетния ислямист Гайдар Джемал въпроса: „Какво е това мяра?“, но той не можа да отговори.

Подобен въпрос беше зададен на 21.12.1996 година от водещия на телевизионното предаване „Какво? Къде? Кога?“ покойният Ворошилов, поканен в предаването на „знаещите“ (сега това предаване се казва „Клуб на знаещите“). Въпросът гласеше: „Фараонът събрал жреците и ги помолил да изберат такава (само една) дума, което би обяснила всички процеси, протичащи във Вселената. Жреците назовали тази дума на фараона. Коя е тя?“ След това Ворошилов удари гонга. Горките знаещи от напрежение изгубиха цялото отредено им време, усърдно чесаха „репите“, напъваха се, опитваха се да кажат всякакви глупости, но … така и не назоваха тази дума. Отново удари гонга и гласът зад кадър произнесе правилния отговор: „Думата е мяра!“. (К. Петров)

Смисълът на въпроса, зададен от фараона на жреците, се състои в следното: Има заобикалящ човека свят. Това са Слънцето, звездите във Вселената и цялата Вселена като цяло, планетата Земя с нейните океани и морета, полета и гори, планини и реки, градове и села, държави и народи, с всички природни явления и социалните процеси, в които протича живота на множество поколения на хората. И всеки човек наблюдава всичко това (възприема го) и споделя своите впечатления с другите хора. Как?

Той може да прави това с помощта на рисунки (образи) или с помощта на думи (което става доста по-често).

Затова именно на Земята съществуват два вида писменост: йероглифна и идеографична. Японците, китайците и някои други народи използват йероглифи, а не букви. Йероглифът изразява наведнъж цяла дума или група думи, т.е. може да опише дадено явление с едно изображение. А идеографската писменост – тази, която използваме ние имаме букви, от буквите – думи, от думите – изречения, от изреченията – текстове. В резултат на това мисленето при „източните“ и „западните“ народи е различно. Но най-важният извод от това е следния: словото /думата (или йероглифа) – това е също мяра. Всяка дума съответства на определен образ на някакъв предмет или явление.

Тайните „думи – тухлички“. Знаменитият италиански философ, лингвист и окултист Умберто Еко, известен с книгата и с едноименния филм „Името на Розата“ и с книгата „Махалото на Фуко“, в издадения в Русия през 2000 година от издателство „Симпозиум“ в неголям тираж сборник „Пет есета по етика“ и в публикуваното в този сборник писмо до кардинал Карло Мария Мартини, писано през 1996 година, поставя въпроса така:

„Иска ми се да започна отдалече. Някои етични проблеми за мен станаха прозрачни след като премислих някои проблеми на семантиката – само не се безпокойте от това, което говорят, че нещо е било трудно разбираемо: вероятно те са приучени да мислят чрез чутурите си опростено и това е по вина на средствата за масова информация с техните „откровения“, по подразбиране предсказуеми. Нека свикнат да мислят по-сложно, защото нито тайното, нито явното са прости неща.

Същността на лингвистичната задача се свежда до следното: съществуват ли „семантични универсали“, тоест елементарни понятия, общи за целия човешки род и имащи образ във всеки език“.

Тоест фактически Умберто Еко говори за това, че всичко, което заобикаля човека, се описва с думи и затова би трябвало да има такива най-първоначални думи – “тухлички“, опирайки се на които може да се построява цялата словесна палитра, описваща картината на света.

Поставяйки правилно и еднозначно въпроса, Умберто Еко не му е дал отговор, а той е един от „авторитетите“ на Запада по тези въпроси. Това говори, че западната философска мисъл е изостанала от руската с минимум 10 години. В КОБ още през 1992 година бяха точно определени тези първоначални думи – тухлички: материя, информация, мяра.

Откога манипулират съзнанието на човека. Човек така е устроен, че може да разглежда и оперира с тези „съставни части“ на неразривната „света троица“ и със всяка поотделно, за което вече казахме. Използвайки тази особеност на човека, „Материята“ била отредена на науката, „Информацията“ – на религията, а „Мярата“ била скрита от човечеството. Това е направено в дълбока древност в древен Египет и е направено от древно египетското жречество, давайки на хората неправилна представа за заобикалящия ги свят, разпространявайки и поддържайки столетия наред чрез подконтролната им система на образованието своеобразен „калейдоскоп“ в главите на милиони хора. Това скриване им позволило да манипулират съзнанието на всеки човек поотделно и на цялото човечество като цяло в продължение на много столетия.

За същността на тази измама Коранът казва: „И ето ние дарихме Мусе (Моисей) с писание и различаване. Може би вие ще тръгнете по правия път“. Така пише в Корана за това, което е било дарено от Бога чрез Моисей на древните евреи, за да го занесат на цялото човечество.

Писание – това са фактологични сведения, а различаването – това е методологично познание за света, способността да се отличава добро от зло, истина от лъжа, една вещ от друга, едно явление от друго и т.н. А да различаваш – това означава да умееш да о-раз-мер-яваш (да характеризираш с мяра) явленията и събитията, овладявайки все по-нови и нови знания за света.

Представете си, какво ще стане, ако ние не можем да различаваме маса от врата, ябълка от картоф! … Но ако при предметите (вещите) разбирането на същността и съществените различия излизат веднага, то при много хора отсъстват разбирането същността и различаването при осмисляне и анализиране на всевъзможните явления, особено явленията в обществения живот. Такова различаване на явленията в обществения живот се крие в детското стихче на В. В. Маяковски:

„Мъничък син

при баща си дошъл

И попитал го: Що е добро?

И попитал го: Що е лошо?!“

Ето, оказва се, че този „детски въпрос“ се явява ключ както към всички дейности на хората, така и към отношенията на хората едни към други. Точен отговор на този въпрос ще бъде даден в „ДОТУ“, а сега, на този етап в най-общ вид отговорът ще бъде следния: Всичко, което съответства на замисъла на Бог – това е добро, а всички действия и мисли, които не съответстват на замисъла на Бог – това е лошо.

Излиза, че писанията (като Тората и Библията) са достигнали до нас, а къде е различаването? Защо са скрили от човечеството методологията? За сметка на какво е било направено това? Сега на вас, уважаеми читатели, трябва да ви е ясно, че това е било постигнато благодарение на скриването на категорията „мяра“!

Нали именно владеенето на мярата позволява да се различава една вещ от друга, един процес от друг. Ако човек не прави такова различаване, не е способен да отличава правилното от неправилното, то той винаги (рано или късно) ще допуска грешки при вземането на решения. И тогава на такъв човек няма да му помогне и големия му обем фактологически знания. За такива хора може да се каже, че те страдат от „калейдоскопичен идиотизъм“, тъй като различните сведения в главите им са много, но такива хора не са в състояние да съединят тези сведения в цялостна картинка. За съвременните управленци е много важно и просто необходимо да притежават различието. И колкото по-висше е управлението, толкова по-важно е това. В съвременния свят се случват много събития, постъпват много различни сведения. И управленецът е длъжен да умее да „отделя полезния сигнал на фона на шумовете“ (както казват радистите). Ако управленецът е неспособен да прави това, то той ще бъде „зашеметен“ от огромния поток информация и няма да успява да я обработва. Достигането на способността да се отделя главното е възможно само на основата на различаването, за овладяването на което ще ви помогне КОБ (Концепция за обществена безопасност).

На някои тези разногласия във възприемане на Мирозданието ще им се сторят маловажни. Но това е същия този случай, за който говори Кузма Прутков: „Малко важните причини пораждат всички важни последствия“. Сега всички ние жънем точно тези последствия.

Скриването на мярата е довело до БЕЗмерие („безмерно ял, безмерно пил“ и още много други неща, които се правят „без“), което на свой ред е довело до БЕЗ нравствеността и до цялото това БЕЗ-редие, които сега наблюдаваме в обществото.

Методологичната философия е основана на методологията на познанието. И ако това познание се реализира и на практика в системата на живота на хората, тогава появяването на нови знания ще води към преобразяване на живота на хората в съответствие с новите открити закони на Вселената. Такава философия позволява да се избягват глобални грешки в развитието на обществото.

Диалектическия материализъм на марксизма отначало е бил приет в обществото в качеството на методологична философия, затова в началото на 20 век опозицията на бездарното управление на Русия от царското семейство Романови леко се разминавало с цитатно догматичната философия на църковните и на предишните управляващи класи. Освен, че диалектическият материализъм на марксизма съдържа множество погрешни твърдения, но не по-малко важно е, че това е исторически първата методологична философия, която се пропагандира в обществото в качеството на основа на цялата култура на световъзприятие и светоразбиране. В СССР вероломно, чрез немислещото ръководство на страната, методологията на познания и осмисляне (на диалектическия материализъм) се е превърнала в умъртвителна догма. И само И. В. Сталин, бидейки не догматична, а творческа личност, е довел марксизма до само отричане, но не е бил разбран от тълпата партийци. Само три поколения хора в нашата страна са били запознати с тази по своето същество методологична философия, но не всички са я приели като догма. Но такива са малцинство.

В резултат на това, за да може да се управлява устойчиво цялото човечество, страните и народите, древно египетското жречество направило едно просто и „гениално“ нещо. То дало на хората неправилна представа за обикалящия ги свят, а за себе си присвоило и скрило за векове (херметизирало) правилната представа.

Спомнете си „калейдоскопа“ и „мозайката“. Хайде мислено да си представим всички знания във вид на цветни камъчета. Математика – червени камъчета, химия – сини, биология – зелени, психология – жълти, икономика – черни и т.н. Представяме си после, че ние с вас, скъпи читатели, сме робовладелци (в армията, при водене на бойни действия понякога се налага да умееш да се поставиш на мястото на противника с цел разпознаване на неговите възможни действия; така е и в шахмата). За да може ние (робовладелците) да си живеем добре, на нас ни е необходимо робите да работят добре. За да работят добре робите на нас ще ни се налага да им даваме необходимите знания. Но ако робите ще знаят и разбират толкова, колкото и ние, то ние не ще можем да ги държим в робство. Какво да правим? Тук ще ни помогне „калейдоскопа“.

Погледнете рис. 9–20. Пред човека има два екрана, на които може да се изобрази „картината на света“.

Рис. 9–20

Можете от „знанията – камъчета“ да нарисувате мозаична картина, когато всичко е взаимосвързано и взаимообусловено. И тогава, даже ако човек да не знае нещо, той може мислено да си „дострои“ цялостната картина.

А можете също всички знания да ги поднесе под формата на „калейдоскоп“. Завъртате го пред човека – една картинка (социализъм, ура!). Завъртате още веднъж – друга картинка (капитализъм, ура!).

Обърнете внимание – знанията и на едната, и на другата „картина“ са едни и същи. Но в единия случай човек вижда и разбира взаимозависимостта на тези знания (че религията – това е средство за управление на хората, че икономиката зависи от политиката, че има глобална политика и т.н.). А в другия случай в него и в главата му е „каша“ и той никак не може да разбере, че световната кредитно – финансова система е средство за управление на държави и народи, че неговата заплата и цените в магазините зависят от войната в Ирак и т.н.

А ние, напомням, сме робовладелци. Та какви знания ще даваме на робите? Правилно. Ние ще даваме „знания в калейдоскоп“, формирайки „калейдоскопичен идиотизъм“. Ето такова даване на знания във всички страни по света се реализира чрез предучилищното, училищното, висшето и даже академичното образование.

Сходна е ситуацията и в религиозните конфесии. Например, не ви ли е минавало през ума защо в църквите по време на ежедневните богослужения даваните извадки от четирите „Евангелия“ ги четат не в тази последователност, както следват в „Евангелието“, а ги четат „оттук от там“? Такова калейдоскопично четене на „Евангелието“ препоръчват на християните и всевъзможните пособия и православни календари. Подобно четене в режим „на парчета“ предотвратява възможността за възникване на въпроси както при последователното осмислящо четене и осмисляне на прочетеното съдържание. А в „свещената книга“ е пълно с противоречия. И йерарсите прекрасно го разбират. Затова, за да не възникват въпросите препоръчват „калейдоскопично четене“.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар