// Вие четете...

Роли в живота

Ужасяващо и безсмислено клане.

„Войната се храни с пари, а се опива с кръв.“

През август 1167 година двете армии тръгват както три години по-рано всяка към страната, от която е дошла. Нуреддин, доволен от завръщането на елита на армията си, си пожелава повече да не бъде замесван в безплодните египетски авантюри.

Въпреки това още на следващата година надпреварата за Нил ще започне отново като истинска неизбежност. След тръгването си от Кайро Амори е счел за необходимо да остави там рицарски отряд, който да следи за спазването на съюзническия договор. Една от неговите задачи е да контролира градските порти и да защитава западняшките чиновници, натоварени със събирането на годишния данък от сто хиляди динара, който Шауер е обещал да плаща на Ерусалимското кралство. Подобен тежък данък, прибавен към дългото присъствие на чужда военна сила, накрая предизвиква омразата на гражданите.

Малко по малко общественото мнение се настройва срещу завоевателя. Шепнешком се говори дори в обкръжението на халифа, че един съюз с Нуреддин би бил по-малкото зло. Тайно от Шауер между Кайро и Алеп започват да прелитат послания. Синът на Зинки не бърза да се намесва и се задоволява да наблюдава реакциите на ерусалимския крал.

Настанените в египетската столица западните рицари и чиновници долавят бързо растящата враждебност и започват да се страхуват. Те пишат на Амори да им се притече на помощ. Отначало монархът се колебае. Мъдростта повелява той да изтегли гарнизона си от Кайро и да се задоволи с един неутрален и безобиден Египет за съсед. Но темпераментът му го кара да върви напред. Окуражен от големия брой западни рицари, наскоро пристигнали на Изток и нетърпеливи да „хапнат сарацинско“, през октомври 1168 година той решава за четвърти път да щурмува с армията си Египет.

Новата кампания започва с клане колкото ужасяващо, толкова и безсмислено. Западните рицари превземат град Билбейс, където без никаква причина избиват жителите — мъже, жени и деца, мюсюлмани и християни копти. Както съвсем справедливо ще отбележи Ибн ал-Атир, ако западняците се бяха държали по-добре в Билбейс, можеха съвсем лесно да завладеят Кайро, защото първенците на града бяха готови да го предадат. Но като видяха кланетата в Билбейс, хората решиха да се съпротивляват докрай. При приближаването на нашествениците Шауер нарежда да подпалят старата част на Кайро. Двадесет хиляди стомни нафта са излети върху дюкяни, къщи, дворци и джамии. Жителите са евакуирани в новия град, основан от Фатимидите през X век, където се намират дворците, администрациите, казармите, както и религиозният университет ал-Азхар. Огънят бушува в продължение на петдесет и четири дни.

Междувременно везирът се е опитал да поддържа контакт с Амори и да го убеди да се откаже от безумното си начинание. Надява се да успее без нова намеса от страна на Ширкух. Но позициите му в Кайро са разклатени.

Халиф ал-Адид, в частност, взема инициативата да пише на Нуреддин и го помоли да се притече на помощ на Египет. Фатимидският владетел е прикрепил към писмото си кичур коса, за да развълнува сина на Зинки: Това са, пише той, косите на моите жени. Умоляват те да дойдеш и да ги спасиш от оскърбленията на западняците.

Реакцията на Нуреддин на тревожното послание ни е известна благодарение на едно изключително ценно свидетелство, това на Саладин, предадено ни от Ибн ал-Атир:

Когато пристигнаха призивите на ал-Адид, Нуреддин ме извика и ми съобщи какво става. След това ми каза: „Иди да видиш чичо си Ширкух в Хомс и го накарай да дойде тук възможно най-бързо, защото въпросът не търпи отлагане“. Аз напуснах Алеп и на миля от града срещнах чичо си, който идваше по същия въпрос. Нуреддин му нареди да се приготви да замине за Египет.

Кюрдският генерал поисква от племенника си да го придружи, но Саладин отказва:

Отговорих, че не мога още да забравя преживените в Александрия страдания. Тогава чичо ми каза на Нуреддин: „Юсеф трябва непременно да дойде с мен!“ И Нуреддин ми повтори заповедта. Напразно му обяснявах в какво притеснение се намирам, той накара да ми дадат пари и аз трябваше да тръгна като човек, когото водят на смърт.

Този път не се стига до сблъсък между Ширкух и Амори. Впечатлен от решителността на каирци, готови по-скоро да разрушат града си, отколкото да му го предадат, и изплашен да не бъде нападнат в тил или във фланг от сирийската армия, на 2 януари 1169 година западняшкият крал се връща в Палестина. Шест дни по-късно кюрдският генерал пристига в Кайро, където е едновременно посрещнат като спасител от населението и фатимидските първенци. Дори Шауер сякаш се радва. Но никой не се лъже. Въпреки че се е бил срещу кръстоносците през последните седмици, той е смятан за техен приятел и трябва да заплати за това. На 18 януари е привлечен в засада. Затварят го в палатка и Саладин го убива със собствените си ръце с писменото одобрение на халифа. Същия ден Ширкух поема везирския сан. Когато, облечен във везана коприна, отива в резиденцията на предшественика си, за да се настани там, не намира дори възглавница, на която да седне. Всичко е разграбено още при вестта за смъртта на Шауер.

Три похода са необходими на кюрдския генерал, за да стане истински господар на Египет. Но дните на щастието му са преброени. На 23 март, два месеца след победата, в резултат на преяждане е обхванат от неразположение, от ужасното усещане, че се задушава. Умира няколко мига по-късно. Това е краят на една епопея, но и началото на друга, чийто отзвук ще бъде неизмеримо по-голям:

След смъртта на Ширкух, ще разкаже Ибн ал-Атир, съветниците на халифа го посъветваха да избере Юсеф за нов везир, защото беше най-млад и изглеждаше най-неопитен и най-слаб от емирите в армията.

Саладин е повикан в двореца от господаря, където получава титлата ал-Малик ан-насер, „крал победител“, и отличията на везир: извезан със злато бял тюрбан, подплатена с пурпурно червено роба, инкрустиран със скъпоценни камъни меч, дореста кобила със седло и поводи, украсени с гравирано злато и перли, както и много други скъпоценни предмети. На излизане от двореца той се отправя с голям кортеж към везирската резиденция.

За няколко седмици Юсеф успява да се наложи. Отстранява фатимидските чиновници, чиято лоялност му се струва съмнителна, на тяхно място поставя свои хора, потушава жестоко бунта сред египетската армия и накрая отблъсква — през октомври 1169 година — жалкото западно нашествие, предвождано от Амори, пристигнал в Египет за пети и последен път с надеждата да превземе пристанищния град Дамиета, разположен в делтата на Нил. Разтревожен, че вижда един от наместниците на Нуреддин начело на фатимидската държава, Мануил Комнин изпраща византийска флота в подкрепа на кръстоносците. Но напразно. Румите (гърците) не разполагат с достатъчно провизии, а съюзниците отказват да им ги доставят. След няколко седмици Саладин вече може да започне преговори с тях и с лекота ги убеждава да сложат край на твърде зле започналото начинание.

Краят на 1169 година още не е дошъл, а Юсеф вече е безспорен господар на Египет. В Ерусалим Мори си дава дума да се съюзи с племенника на Ширкух срещу главния враг на кръстоносците, Нуреддин. Колкото и краен да изглежда оптимизмът на краля, той не е неоснователен. Твърде рано наистина Саладин започва малко по малко да се дистанцира от своя господар. Разбира се, той непрестанно му засвидетелства вярност и покорство, но същинската власт над Египет не може да се упражнява нито от Дамаск, нито от Алеп.

Накрая отношенията между двамата придобиват истинска драматична наситеност. Въпреки здравата си власт в Кайро, Юсеф никога не ще се осмели пряко да се противопостави на своя по-голям събрат. А когато синът на Зинки го кани да се срещнат, той винаги се измъква, не от страх да не попадне в клопка, а от боязън да не се разтрепери, когато се озове в присъствието на господаря си.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар