// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Удовлетворяване или въздържане.

„Който от малкото е недоволен, за голямото е недостоен.“

Удовлетворяване или въздържане.

Между принудата и удовлетворяването има огромна разлика, но хората често ги объркват, защото принуждението никога не възниква от удовлетворяване, а от неспособност за удовлетворяване. Превръщането на нещо в табу служи само за засилване на желанието, защото хората обичат да правят неща, които са им казали да не правят, защото „забранените плодове са най-сладки“.
Най-общо, принудата може да бъде определена като акт на принуждаване или заставяне чрез физическа или морална сила, тоест като принудително ограничаване на волята или казано с други думи, удовлетворяването подразбира избор, докато принудата означава липса на избор.
Когато на човек му липсва подходяща свобода за желанията, те бързо се натрупват и се превръщат в принуждение. Ако всеки разполагаше със специално време и място, за да може периодично да удовлетворява личните си желания, без да се страхува от притеснение или упрек, хората биха били достатъчно облекчени да водят не възпрепятстван живот във всекидневния свят. Те биха били свободни да се потопят стремително във всяко начинание, което биха могли да си изберат, вместо половинчато да изпълняват задълженията си с осуетени творчески пориви и отречени естествени желания. В повечето случаи това би могло да се осъществи, но винаги ще има такива, които работят по-добре под натиск.
Общо взето, тези които се нуждаят от това да издържат известно количество лишения, за да реализират напълно способностите си, са в основата си хора с художествени наклонности. Това не означава, че всички хора на изкуството спадат към тази категория. Напротив, много от тях не са в състояние да творят, ако основните им „животински” нужди не са задоволени.
В повечето случаи, не на човека на изкуството или на индивидуалиста, а на обикновения служител или служителка от средната класа им липсва подходяща свобода за техните желания. Каква ирония, че точно отговорният и почтен човек, този който плаща сметките на обществото, получава най-малко в замяна. Това е той, който трябва да е винаги съзнателен за своите „морални задължения“, и който бива осъждан за това, че нормално удовлетворява естествените си желания.
Станало е доста модерно някои хора да се концентрират върху подобрението на ума и духа и да считат доставянето на удоволствие на тялото си за грубо, недодялано и просташко. Напоследък повечето хора, които се считат за освободени, са изоставили нормалността само за да се „извисят“, като извиват задниците си да допрат пъповете им, поддържайки сурови екзотични диети. Те си мислят, че така ще постигнат едно велико състояние на духовно развитие.

Коментари

Един коментар към “Удовлетворяване или въздържане.”

  1. Благодаря ви за тази невероятна статия.Пишете уникално и още от първото изречение,което сте цитирали ме грабнахте.Напълно вярно е че ако някой е недоволен и от най малките и дребни неща, то няма да има очи да види и хубавите такива,което е такъв пропуск за него, че тези хора не виждам как могат да бъдат истински щастливи.Тъжно е че хората,които полагат най големи усилия получават най малко от живота.Но това е реалността, и някои неща не могат да се променят, просто защото има различни хора с различни ценности и морал.Това дали ще се стигне до духовно развитие не знам, макар че казват че всече сме в ерата на водолея,която е известна със своето духовенство.

    Posted by оферти за ранни записвания | 01.04.2014, 8:22

Публикувай коментар