// Вие четете...

Вярвания и заблуди

Удовлетворение на егото.

„Човек, който живее само за себе си, и след смъртта си е ненавиждан.“

Удовлетворение на егото.

За разлика от животните човекът съзнава, че някой ден ще умре. Дали животните знаят, че ще умрат, не се знае, но те усещат, че си отиват от този свят, когато смъртта им е сигурна. И дори тогава те не знаят, какво точно става при умирането. Често се изтъква, че животните приемат смъртта благосклонно, без страх или съпротивление. Това е красива представа, но е вярна само в случаите, когато смъртта за животното е неизбежна. Неизбежна или не животните се борят за своя живот, а човеците не винаги имат тази непоклатима воля за живот и борбен дух, от който се нуждаят, за да останат живи. Много хора умират, не защото са много болни или са без явен шанс за оздравяване, а защото се предават и повече не ги е грижа за живота. Това се случва, защото човекът е станал ленив и се е научил да намира лесния „изход”. Дори самоубийството е станало по-малко отблъскващо, отколкото редица други грехове. Но кой е виновен за това?
В някои религии смъртта и особено самоубийството се рекламира като голямо духовно пробуждане, за което човек се подготвя през целия си живот. Тази представа е много привлекателна за някой, който чрез отнемането на своя живот, отнема живота и на много неверници. В последно време сме свидетели на много самоубийствени атентати от страна ислямските фундаменталисти, отнели живота на абсолютно невинни хора. Историята показва, че хората които са отдавали живота си в името на някакъв идеал, са били обожествявани заради тяхното мъченичество, а религиозни и политически лидери са били много умели в осъществяването пъклените си планове. Издигайки самоубиеца – мъченик, като блестящ пример за неговите последователи, по този начин те елиминират реакцията на здравия разум срещу преднамереното самоунищожение, което противоречи на логиката на живота.
За човек, който силно вярва в прераждането и няма почти нищо в този живот, възможността да е бил цар в предишния си живот или да бъде такъв в следващия си живот, е много привлекателна и до голяма степен успява да уталожи нуждата му за самоуважение. Ако тези хора нямат нищо, с което да могат да се гордеят през този живот, те може да се утешават като мислят, че „винаги има бъдещи животи“.
Вярата в прераждане осигурява един красив фантастичен свят, в който човек може да намери подходящ начин да изрази егото си, а в същото време да твърди, че е разтворил егото си. Това проличава най-много от ролите, които хората си избират за миналите си или за бъдещите си животи.
За Сатаниста мъченичеството и безличният героизъм не са свързани с честта, а с глупостта. Това, разбира се, не важи за ситуации, в които се касае сигурността на любимия човек. Но да отдадеш собствения си живот за нещо толкова безлично като политически или религиозен спор, е най-крайният мазохизъм.
Немислимо е за Сатаниста да си представи его, което преднамерено би избрало отрицанието си. В страни, където това се използва като подкуп за доброволно обеднелите, е разбираемо, защо философия която проповядва отрицанието на егото би послужила на една полезна цел, поне за тези които имат власт и за които би било пагубно, ако народът им е недоволен. Но да имаш всякаква възможност за материална печалба, а да избереш тази форма на религиозна мисъл, изглежда наистина глупаво!
Сатанистът вярва в пълното удовлетворение на егото си. Сатанизмът всъщност е единствената религия, която проповядва засилване и поощряване на егото. Само когато собственото Му его е достатъчно осъществено, човек може да си позволи да бъде мил и любезен към другите, без да се лишава от чувството си за собствено достойнство. Обикновено считаме самохвалкото за човек с голямо его, а всъщност хваленето му е резултат от нуждата да задоволи едно изтощено его. Сатанизмът насърчава последователите си да развиват добро и силно его, защото това им дава самоуважението, необходимо за едно жизнерадостно съществуване през този живот.
Сатанинската религия не поощрява саможертвата. Следователно, освен ако смъртта не се явява като удовлетворяване, поради крайни обстоятелства, които правят прекратяването на живота добре дошло облекчение от едно непоносимо земно съществуване, самоубийството не се одобрява от сатанинската религия.
„Не убивай” гласи Шеста Божия заповед. Шестата заповед забранява убийството, тоест отнемането на живота на ближния по какъвто и да е начин. Отнемането на живота не е беззаконно убийство, когато се отнема живот по длъжност, както в случаите: – 1. Когато правосъдието наказва престъпник със смърт; – 2. Когато убиват неприятел по време на война в защита на Отечеството.
Неволния убиец не може да се смята за невинен, ако не е проявил нужната предпазливост, за да избегне неочакваното убийство; според църковните наредби във всеки един случай той има нужда от очистване на съвестта.
Освен непосредственото убийство с каквото и да е оръжие, към същото престъпление могат да бъдат отнесени и следните случаи: – 1. Когато съдия осъжда подсъдим, въпреки че му е известна невинността му; – 2. Когато някой укрие или освободи убиец и по този начин му дава възможност да извършва нови убийства; – 3. Когато някой има възможност да спаси от смърт свой ближен, но не го прави, например, ако богат човек допусне сиромах да умре от глад или лекар остави свой пациент да умре, защото не може да си плати, или някой види човек да се дави и не му окаже помощ; – 4. Когато някой изтощава подчинените си с непосилна работа и жестоки наказания и така им съкращава живота; – 5. Когато някой съкращава собствения си живот чрез невъздържание или други пороци – алкохолизъм, тютюнопушене, наркомания; – 6. Когато жена чрез аборт убива рожбата си в утробата; – 7. Евтаназия, когато лекар или близките на болния причиняват смърт на човека под уж благовидната причина да прекратят страданията му от неизлечима болест или при продължителна агония; или когато се прекъсва животът на неродено дете след открити аномалии в развитието или генетични увреждания.
Самоубийството е най-законно престъпното от всички убийства, защото ако противоречи на природата да убиеш друг, то колко по-противоестествено е да убиеш сам себе си. Нашият живот не е наша собственост, той принадлежи на Бога, Който го е дал. Разрешаването чрез дуел на частните разпри е работа на държавната власт – съда, но вместо това участникът самоволно се решава на такава постъпка, при която явна смърт заплашва и него, и съперника му. Затова в дуела се съдържат три ужасни престъпления: бунт против властта (незачитане), убийство и самоубийство.
Освен телесното има още и духовно убийство. Разновидност на духовното убийство е съблазънта, когато някой увлича свой ближен в неверие или в беззакония и с това подлага душата му на духовна смърт. Спасителят казва „Който съблазни едного от тия малките, които вярват в Мене, за него е по-добре да му надянат воденичен камък на шията и да го хвърлят в морската дълбочина”. Съществуват и други видове убийство като т.н. „тънко убийство”. Към този грях в известна степен спадат всички дела и думи, които са насочени срещу любовта и несправедливо нарушават спокойствието и безопасността на ближния, и накрая, вътрешната ненавист срещу него, макар и скрита. „Всякой, който мрази брата си, е човекоубиец”.
Шестата заповед повелява да се пазят, доколкото това е възможно, животът и благосъстоянието на ближния, а за да успеем ние трябва да правим следното: 1. Да помагаме на бедните; – 2. Да служим на болните; – 3. Да утешаваме скръбните; – 4. Да облекчаваме положението на нещастните; – 5. Към всички да се отнасяме с любов, кротко и назидателно; – 6. Да се помиряваме с тези, които сме разгневили; – 7. Да прощаваме обидите и да правим добро на враговете си.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар