// Вие четете...

Морал и Православие

Търпение и смирение.

E24„Добър човек е онзи, когото щастието прави още по-добър.“

Търпение и смирение.

Търпението е добродетел, присъща на вярващия християнин, докато в съвременното общество се наблюдава хронична нетърпимост между човеците. „Ако търпите Бог постъпва с вас като със синове, защото кой е този син, когото баща му не наказва.“ В забързаното ежедневие търпимостта между хората вече се счита за слабост и отстъпление. Повече от прекрасно е, ако около нас съществуват амбициозни хора, защото те ни въодушевяват, но тази амбициозност не бива да е за сметка на духовно нравствения растеж.
Нашият Господ Исус Христос не обещава лек път на тези които Го последват, защото Той сам извървя същия този път. Ние не бива да участваме само в тайната вечеря, тоест да берем само добри плодове, а по примера на Спасителя, да извървим с достойнство пътя, който ни е определен – труден или лек. Длъжни сме да вършим добро, дори в някои случаи с цената на лично страдание. Да не се изтъкваме тогава, когато вършим полезни дела спрямо Църквата, отечеството и ближния, понеже по принцип това е наше задължение. „Ние сме слуги негодни, защото извършихме онова, що бяхме длъжни да извършим.“
Според светите Отци „Търпението е крепост, а смирението е оръдие.“ Игуменът на Печорския манастир, известния св. Теодосий, още приживе бил обичан и уважаван от всички като Божи угодник. Той често ходел в Киев при княз Изяслав. Веднъж тръгнал по манастирска работа, замръкнал в княжеския дворец. Държал да се прибере в манастира въпреки настояването на княза да остане. Най-после князът заповядал да приготвят едноместна каляска и един от слугите да го закара, като води коня отред. Вървели известно време и слугата съблазнен от простото облекло на монаха, го помислил за някой най-обикновен калугер, му казал: „Отче я слез ти да покараш каляската и дай на мене да се повозя!“ Свети Теодосий безропотно се съгласил и слязъл да води коня, а слугата като господар се разположил в каляската и скоро заспал.
Цяла нощ праведникът теглил каляската, а на сутринта всички, които го срещнали по пътя му се кланяли почтително, защото го познавали. Слугата виждайки това, се зачудил, защо всички се покланят на монаха. Наближили манастира, а там цялото братство излязло да посрещне своя игумен и му се поклонило до земи. Слугата изпаднал в ужас и страх от видяното, защото очаквал наказание и отмъщение. Но св Теодосий отишъл при него кротко, хванал го дружелюбно за ръката, завел го в кухнята и заповядал да го нахранят добре… Ето какво незлобие и смирение е притежавал св. Теодосий Печорски.
Пример за смирение и послушание ни дава и житието на св. Йоан Стълпник. Веднъж царят решил да го изпита истинността във вярата. Изпратил хора да го повикат в двореца. Отшелникът слязъл от стълба, на който се подвизавал и се явил както му било заповядано. По принцип древните стълпници не слизали по никакъв повод от стълба, на който живеели. Тогава царят се убедил, че наистина този човек е Божи угодник, без гордост и себелюбие.
Трогателен е случаят и със св. Нектарий Егински, живял през осемнадесети век Епископ Нектарии като ректор на Атинската духовна семинария ценял своите служители. Чистачът на семинарията се разболял тежко и се наложило за дълго да отсъства от работа. По Божията воля се излекувал, но помислил, че вече не е на работа. По настояване на жена си все пак решил да провери, какво е положението и рано сутринта отишъл в семинарията. С голяма изненада заварил св. Нектарий да чисти училищните тоалетни, като си говорел: „Чисти Нектарий, защото ти не си достоен да вършиш друга работа.“ Когато го видял, Владиката му казал: „Реших да те замествам, докато се върнеш, за да не назначавам друг човек, защото ти имаш семейство, за което трябва да се грижиш. Но моля те не споделяй с никого за случая.“
Безброй са случаите на търпение и смирение сред светиите, мъчениците и праведниците. Именно чрез тези добродетели те са възсияли. В много от случаите умишлено са търсили повод за послушание и смирение пред другите човеци, затова нека всеки ден отхвърляме собственото си аз и гордост, като се надяваме на Бога чрез всекидневна молитва.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар