Един човек много обичал чайките. Всеки ден, когато излизал в морето, ята чайки кръжели над него и го следвали. Един ден баща му рекъл:

- Знам, че непрекъснато те следват чайки. Моля те хвани ми няколко за забавление.
Синът се съгласил.

На другия ден излязъл в морето, но нито една чайка не го последвала.
Затова е казано – Висшата реч е без думи, висшето правене е не правене.

Това знание, което е достъпно на всички, не е дълбоко.
Който се смее накрая, най-добре се смее.