// Вие четете...

Атмосфера

Тропически циклони.

„Ако вятърът събори камилата, козата е отишла на небето.“

Тропически циклони.

Тропическите циклони принадлежат към групата на най-мощните, обладаващи огромна разрушителна сила и енергия, явления в природата. Тропическите циклони на източното крайбрежие на Азия и островите на Тихия океан се наричат тайфуни, а в Северна Америка и островите на Атлантика урагани.
Обладавайки такава огромна енергия, тропическите циклони преминават над морета, острови и прибрежни райони, предизвикват огромни разрушения и смърт на хора и животни. Материалните загуби се изчисляват на стотици и даже милиарди долари. Разрушения и смърт предизвикват ураганите ветрове, достигащи скорост 20 – 50 м/с, а понякога достигаща и до 90 – 100 м/с, при това не трябва да се забравя, че ветровият напор е пропорционален на квадрата на скоростта. Щормовите вълни и нагона на водата, достигащи в тесни заливи и бухти, както и в устията на реките 8 – 10 м височина, предизвикват катастрофални наводнения, обусловени от силни проливни дъждове.
Райони на зараждане, скорост на движение и структура.
Най-често в 65% от случаите тропическите циклони се зараждат в зоните от 10° до 20° и в двете полукълба, при това само в океана. На зоните 3° – 10° се падат около 22%. Най-голям брой, средно 32 за година, тропически циклони възникват в северните части на тропическата зона на Тихия океан. В северните части на тропическата зона на Атлантическия океан и югозападните части на тропическата зона на Тихия океан средно се зараждат по 10 циклона за година. Никога не са наблюдавани тропическо циклони в южните части на Атлантическия океан и югоизточните част на Тихия океан. Тук преобладават и оказват своето влияние студени течения от което следват и ниските температури на водната повърхност. В Индийския океан тропически циклони възникват преимуществено в Бенгалския залив и Арабско море, по два три циклона в година, както и източно от Мадагаскар и Маскаренските острови.
Тропическите циклони могат да се образуват на практика в кой да е месец от годината (с изключение на февруари за северното полукълбо), но се наблюдава максимум на повтаряемост през август и септември в северните части на Тихия и Атлантическия океан, през май и ноември в Бенгалския залив и Арабско море, а през януари в югозападните части на Тихия океан.
Направлението и скоростта на преместване на тропическите циклони се подчиняват на същите закономерности, на които се подчиняват и циклоните в умерените ширини. Те се преместват заедно с въздушните потоци (наричани водещи), в които се формират баричните системи с много по-големи мащаби. Доколкото тропическите циклони се зараждат на южната страна в северното полукълбо от Азорските в Атлантическия океан и северно тихоокеанските острови (Хонолулу) антициклони, то в съответствие с характера на движение на въздуха в такива системи, ураганите и тайфуните се движат над океана отначало на запад, а след това с приближаването на източните брегове и островите на Северна Америка и Азия, те започват да се преместват на северозапад, север и даже на североизток, но вече като обикновени циклони на умерените ширини. В тези случаи, когато тропическите циклони излизат на континента, те на 100 – 200 км от брега съществено отслабват. Макар и сравнително рядко тайфуните проникват в Японско море и даже доста над сушата.
Скоростта на движение на тропическите циклони средно е от порядъка на 20 км/ч, времето на съществуване е от 2 до 18 денонощия. Траекторията на тайфуните и ураганите в първо приближение представлява крива, имаща някакво сходство с гигантска парабола във върха на която (често на ширина около 20°) циклона достига своя стадий на зрялост: налягането в центъра във времето достига най-ниските си значения (от 950 -960 хПа, в редки случаи – до 890 хПа, рекордно ниско до 875 хПа), скоростта на вятъра и интензивността на облаците също са в своя максимум. До стадия на зрялост тропическия циклон се вдълбочава, а след това започва да се запълва и доста по-бързо да се премества (30 – 40 км/ч). Следва да се подчертае, че траекторията на всеки конкретен циклон в общия случай е достатъчно сложна крива. Това обстоятелство силно затруднява предсказването на ураганите и тайфуните.
Размерите на тропическите циклони са внушителни по вертикала до 8 – 15 км и сравнително не големи по хоризонтала – няколко стотен километра, често от 80 до 600 км.
В съответствие с това, че в тропическите циклони спада на налягането е голям, между периферията и центъра, баричния градиент, като правило е 14 – 17 хПа на 100 км, като рекордното значение достига до 60 хПа на 100 км. Скоростта на вятъра в тях достига огромно значения, като максимално измереното значение е 90 м/с, по косвени оценки скоростта на вятъра достига 110 м/с.
Скоростта на вятъра в тропическите циклони по хоризонтала не са равномерно разпределени. В централната част с диаметър 20 – 50 км, наричана око на бурята скоростта на вятъра не е голяма и посоката на вятъра е неустойчива. В окото на бурята се наблюдава незначителна облачност, а в отделни райони се достига до пълно прояснение, именно и от тук идва и названието „око на бурята“ с което се нарича центъра на циклона. Макар и окото на бурята да е феноменално явление за което няма пълно обяснение, то заема само 1 % от цялата площ на урагана.
По направление от окото на бурята (от центъра към периферията) скоростта на вятъра от началото расте на 20 – 50 км, а в екстремални случаи от 10 до 150 км, достига своя максимум и след това сравнително бавно намалява. С увеличаването на височината скоростта на вятъра в пояса на големите си значения, чийто ширина е стотина километра, намалява сравнително бавно до ниво 6 км и значително бързо над това ниво.
Движението на въздуха в тропическите циклони е, както и при циклоните в умерените ширини, срещу часовата стрелка в северното полукълбо и по часовата стрелка в южното. В условията на големите скорости на вятъра и термична неустойчивост (плюс ефекта на ниските ширини), пораждащи интензивна турбулентност, в граничния слой в който се наблюдава сходимост на въздушните течения към центъра, на практика в тропическите циклони се обхваща цялата тропосфера. Възникващите в тропическите циклони кълбесто дъждовни и други форми облаци, които като стена заобикалят окото на бурята, се формират под влияние на сходимостта на потоците (конвергенция), възходящи вертикални движения, обусловени от високите температури на водната повърхност и неустойчивото състояние по вертикала. Ширината на тази стена от облаци е от стотина километра, съвпада с пояса на големите скорости на вятъра, по височина тя се простира от няколко стотен метра до 12 – 15 км. От спътниковите снимки става ясно, че от външната страна към стената (пръстена) се наблюдават до седем спиралообразни пояса облаци с дължина 300 – 400 км, в някои случаи и до 900 км. Този факт свидетелствува за вихровото движение на въздуха в тропическите циклони.
Съвършено ясно е, че при такава мощност по вертикала на кълбесто дъждовна облачност ще падат проливни валежи, не сравними при други условия.

Коментари

Все още няма коментари

Публикувай коментар